^Защо трябва да е проблем? Бяха сложени в едно изречение, и съответно сравнени. Ти можеш ли да направиш някакво, дори и най-малко сравнение между двете групи. Аз не мога.

Ми... що не? Сравнявахме Hammerfall и с Tool, и с Korn. Кво ми пречи сега... А човека ги каза заедно, за да даде примери от различни стилове... и епохи.

Всичките ми ти симфо-готик-тийн лигавщини са върха на комерса.

казало детето и си пуснало death magnetic

доста по темата

Hooker With A Penis
Tool

I met a boy, wearing Van 501s,
and a dope beastie-tee,
nipple rings, new tattoos
that claimed that he was OGT,
back from '92, from the first EP.
and in between sips of coke
he told me that he thought we were sellin' out,
layin' down, suckin' up to the man.

Well now I've got some advice for you, little buddy.
Before you point your finger
you should know that I'm the man,
and if I'm the man, then you're the man,
and he's the man as well
so you can point that fuckin' finger up your ass.

All you know about me is what I've sold you,
Dumb fuck. I sold out long before you ever even heard my name.
I sold my soul to make a record, Dip shit, and you bought one.

So I've got some advice for you, little buddy.
Before you point your finger
You should know that I'm the man.
If I'm the fuckin' man then you're the fuckin' man as well,
So you can point that fuckin' finger up your ass.

All you know about me is what I've sold you, Dumb fuck.
I sold out long before you ever even heard my name.
I sold my soul to make a record, Dip shit,
And then you bought one.
All you read and wear or see and hear on TV
Is a product begging for your fatass dirty dollar so
... Shut up and
Buy. Buy. Buy. Buy my new record.
Buy. Buy. Buy. Send more money

Fuck you, buddy
Fuck you, buddy
Fuck you, buddy
Fuck you, buddy

^Текстът е здрав, песента - още повече

НО

нужно ли е да си мълчим и да се извиняваме "тва не е по вкуса ми блаблабла" просто защото някой е положил огромни усилия, само за да издаде нещо скапано без стойност?

Това всеки го преценя сам за себе си. Боклука за едни е съкровище за други. Аз в повечето случаи предпочитам фразата "не ми харесва" отколкото "лайно в опаковка".

^^ Трябва да си тъп, за да не оценяваш чуждия труд. Не си ТИ човека, който да определя кое е скапано и кое е без стойност. Ако трябва на колене ще им се извиняваш, дори да са по без панталони.

Напротив, има добра музика, има и лоша музика. Не е въпрос до вкус. Пример: не мога да кажа, че Burzum ми е кой знае колко любим проект... НО музиката на Burzum има някои качества, които не могат да бъдат пренебрегнати - оригинална е, има какво да каже, идеите са интересни. От друга страна се кефя на някои пънк групи (едни Crass, примерно), за които ясно осъзнавам, че нямат реална музикална стойност.

И какво ми пука на мен за чуждия труд?! Важен е крайния продукт. Това, че някой си е скъсал задника да издаде албум няма нищо общо с качествата на музиката.

Тогава кои са обективните критерии? Как би могло едно изкуство да се нарече "добро", ако няма нито един почитател, и респективно обратното?

За мен Бурзум е шум. Като не разбирам музиката му, не се опитвам да намеря нейни достойнства, защото много хора го харесват, просто не говоря за него. А може и да се поспори, доколко комерсиална е музиката му, защото спред мен, той е един от най-комерсиалните изпълнители в метъла.

Това с музикалната стойност си е ташак, с извинение...

Сериозни глупости пишеш. Точно пък той да е комерсиален, от всички нагримирани позьори в сцената...

Точно той стана комерсиален заради аферата "Варги у затвора", и 10000 фенки започнаха да казват как трябва да излезе оттам, колко е сладък, ау-мяу, бля-бля. И намериха човек, който е по-различен и интересен с това, че е писал разни си неща там (не целя да обиждам, просто не конкретизирам), за да го слушат, да му се възхищават и да говорят горепосочените неща. Варг от самото си залавяне започна да набира комерсиална стойност за метъла, че след време може и отвъд това, знам ли.

Самият Варг може да не иска да е комерсиален и всичко, но това популяризиране негово му стъпква желанията.

Абе не знам, Сашо... Мисля си, че едва ли е заклал Euronymous от желание да стане медийна звезда или да промотира по някакъв начин музиката си. Пък и това какви и колко хора слушат един артист няма никакво отношение към наличието или липсата на комерсиално начало в творчеството му.

Имам предвид, че Варг е на първо място икона в блека, после музикант. Разлика има, един музикант няма да си прави имидж с немузикантски дейности като палене на църкви, пропагандиране на фашистки (които после да пробутваме за езически) идеи, и подобни. Колко хора са започнали да слушат Бурзум заради музиката, според вас?

Сериозно ли си представяте, че едно няма и 20-годишно хлапе ще тръгне да си прави имидж, палейки църкви и увличайки се по нацистки простотии? Нелепо е... Това са прояви на дивотия и незрялост, не на стремеж към привличане на фенове. И нямат нищо общо с музикалните качества на Burzum.

Ами аз в последствие разбрах за Варг. Почнах да слушам Бурзум след като няколко пъти слушах суперлативи за музиката, а не за имиджа.

Точно тъй беше и при мен! Викаха ми ''Я вземи го чуй тоя, щото звучи убийствено''...или нещо от тоя сорт.
Пък, впоследствие взе ,че ме завладя тотално! Защо всички натякват тоя пусти имидж, мътните го взели!?
Право се изказа Ицо за дивотиите на младия Варг - е, мен хич не ме интересуват на фона на музикалното му творчество.

Доста добре казано. Скъсал си е задника да изсвири музиката - платили са му. Точка.

В изобразителното изкуство има нещо, наречено естетика, тоест - критерии за кое е красиво и кое не. Защо тези правила да не важат и за музиката? Може да са много, но най-общо:

- оригиналност, но не самоцелно звуково изнасилване. Да се изсереш върху микрофона и да се обявиш за тру-кълт-гор авангардист...
- интересна структура - никой не се нуждае от поредната куплет-припев-куплет-припев-соло-припев песничка
- да звучи естествено, живо, не като роботско редене на рифове
- да има атмосфера, да те поглъща в своя свят
- послание на музиката - да има какво да каже, да успее да провокира определени чувства у слушателя (и не, не говоря за текст)
- и най-накрая, но не на последно място - да звучи адекватно на своето време


...примерно.

Хубаво. Това са някакви твои критерии за качествена музика (с повечето от които съм съгласен, btw), но за някой друг не биха били приемливи. Да кажем, че човекът не държи една музика да е оригинална, разчупена или съвременно звучаща, за да го радва. Да кажем, че мнозина споделят виждането му, както е и всъщност. На тях разбиранията ти за качество не могат да бъдат наложени, а и не съм сигурен, че въобще би имало смисъл.

P.S. Два от факторите, които изброяваш, са си чисто субективни (4 и 5, за да съм точен).

М, съдя частично и по дъ грейт джъджмънти от време на време и в дискусии от този форум. И последното изречение почти винаги се опровергава, уви.

Иначе... аз излагам моя гледна точка, знаеш. С Бурзум не съм особено запознат, даже клоня към минимума.

Всъщност, и петте са субективни, не само No 4 и 5.

Няма как да се наложат критерии на нещо толкова масово колкото модерната музика. Тя е станала голяма част от ежедневието не само на хората, които се интересуват от или се занимават с нея. Музиката е навсякъде около нас. А на модерния човек е лесно да има мнение за масовото. Той не си прави труда да се замисля, да внимава, не му трябва дори да прави някакви връзки, били те естетически или чисто емоционални, между слушаното от него и от хората около него. Той просто има мнение. Няма да коментирам дали това е за добро или зло. В изобразително изкуство може да се говори за естетика, защото голям процент от хората, които изказват някакво мнение за това изкуство, обикновено имат достатъчно добра причина да го направят. От друга страна, повечето хора спорят за музиката, защото е най-масова, защото се обработва и възприема лесно или просто защото се е превърнала във фон на ежедневието ни. Повечето хора нямат критерии за музика, не слушат задълбочено музика, не се вълнуват особено от нея. И въпреки това имат мнение. Опитайте се да наложите критерии на тези хора.

Чакай, това че 30 милиона души се кефят на нещо, не значи, че е добро. Значи просто, че е популярно. Една огромна част от хората слушащи чалга, примерно, я слушат защото това се слуша по дискотеките, това се слуша от приятелите им... Защото е популярно.

Всеки си е в правото да си се кефи на каквото и да е... Малко хора слушат само и единствено стойностна музика, не съм един от тях, не вярвам, че някой от този форум е. Зависи какво търсиш в музиката в даден момент - дали търсиш нещо, което да ти придаде добро настроение след тежък ден, или нещо сложно, тежко за слушане, нещо, което да те накара да се замислиш. За мен стойностната музика е втората, а първата е просто за развлечение.

Значи, че е добро за тях, човек. За мен не е, за теб не е, но за тях е, и точно затова не може да има универсални категории.

Това че 30 милиона души се кефят на нещо значи директно че е полулярно, в смисъл едно и също е. За да стане популярно, обаче, трябва да притежава някакви качества, което го прави добро. Поне за тези 30 милиона.

Повечето от тези 30 милиона души просто слушат това, което им се пуска по MTV, за тях музиката няма реална стойност, изчерпва се просто с една приятна мелодийка, повтаряна три минути и толкова... Вие поне сте хора, които разбирате доста от музика, слушате едно голямо количество изпълнители от широк спектър от жанрове... Има ли смисъл, според вас, от "музика заради самата музика", "шум, заради самия шум - да има там нещо за фон"?!

Това е общо взето същото, каквото казах и аз. Само че няма как да наложиш критерии на 30 милиона човека. Това е проклятието на ценителя - той е обречен да разбира, проклет е със слух, докато всички останали се носят по течението не защото не могат да оценят, а защото не им пука. Да не мислиш, че средностатистическия човек го интересува, че съществува Хайдн, след като отвсякъде пускат Бийонсе? Точно защото музиката е станала толкова масова, тя остава изкуство за определен кръг от хора, а за останалите се превръща в ежедневие. Опитай се да обясниш на тези хора, че грешат за ежедневието си - нямаш никакъв шанс.

А от каква друга има смисъл? Такава, с която да убеждаваме себе си или (да не дава този, ако има такъв, който да дава) всички останали колко сме интелигентни и колко тона можем да измъкнем от невинен инструмент за единица време? Или, сигурно, проповеди, към които "да има там нещо за фон"?
За мен смисъл има единствено онова неопределимо нещо, дето му казват "талант", но то това, защото съм комерс.

Критериите, които изброяваш, са и мои, смятам, че поне половината са "универсални". Проблемът е, че такова нещо като "универсалност" за мен не съществува, и че няма как всички хора да откриват тези качества в едно и също произведение. За тази цел е измислена думата "вкус". Не ми е целта да споря с никого относно неговите разбирания, защото, доста векове преди MTV са разбрали каква е ползата от това. Ето, и аз взех да се изказвам назидателно, защото досега никой не ми е представил приложими правила за оценяване на изкуството. То си е такова, защото подобни като че няма да се появят, нали?
Едно е да съдиш за общата култура и отношение на някого по музиката, която слуша, за което също няма особени основания, но ми е интересно защо, според теб, един талант не може да постигне успех (пък виж пак по-горе)?

За Burzum, и аз не съм била там, за да изразявам мнение, но си личи кой се е запознал с каквато информация има по въпроса .