Тук е мястото където можете да напишете дадени мисли, позия, крилати фрази, които ви харесват и ще ги помните вечно. Пък и защо не да ги коментираме?
Като начало ще напиша няколко, а в последствие всеки ще донажда...
Първото, което ми идва на ума е песничката на Pink Floyd - The Time, но ще запиша превода на Петя Дубарова + последните четири реда добавени от нея.
----- Време-----
Текат минути, часове и дни
В безсипен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш своите мисли посивели
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
С изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял
Денят ти сив отмерва пулс последен
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсищ, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не може никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!
* * *
Изтича песента като вода!
А времето остава нейна стража
До тука спира моята следа,
А имах толкова много да ви кажа.

Има едно друго стихотворение, на което не знам нито заглавието нито автора. Много ще съм благодарна, ако някой може да ми каже тази информация... То е следното:

Без драми, без фанфари, без молитва,
без обещание за край щастлив,
ти водиш ежедневната си битка
за правото и утре да си жив...

Да вярваш малко, малко да обичаш -
войната има прости правила.
Животът е капан за романтици
с носталгия по други времена...

От удари душата се смалява,
топи се на илюзиите в плен...
Боли дори когато побеждаваш -
роден си, за да бъдеш победен...

Другите три са мисли:

"Тъй под гнета на дните се терзая,
живота мразя и смъртта желая!"
Фауст

"...И ако аз умра от нечия ръка, тя моята ще бъде без съмнение..."
Хамлет

Тази мисъл преди да бях чела "Хамлет", се бях сгъбила след един разговор с един приятел и му написах същото в един sms. Когато прочетох книгата, много се накефих, като видях тази същата мисъл написана там...


"Който не слуша метъл е глупак, но който слуша само метъл също е глупак"
*тази незнам от чии устни е изречена първо

Има още доста неща, които бих могла да поместя тук, но за сега това е достатъчно според мен