Бе зад мониторите сте големите моралисти. Клишираните нападки са толкова заучени, както и защитата на Мейдън. Да тръгне някой да ме убеждава, да не отричам на Бат Пеньо заслугите, че входа ми е чист. Мен кво ме ебе, вижте сте се кви сте смешни, за едната група избивате сто комплекса.

Това е сигурно най-несвързаното и безсмислено мнение, което съм чел.

Ебаааа си темата... В крайна сметка нищо не се каза за Мейдън. Пък и толкова уникални мнения имаше, че ще си ударя главата в масата. Спор на тема защо Мейдън са велики и ги водят за такива, звучи като защо Волтрон е пазител на вселената, като не напуска планетата, на която е.. Демек просто не подлежи на въпрос това... Някой,който бая е скучал може да се замисли над подобно нещо. Защо са велики? Може само някой истински музикант или такъв, който да найстина разбира от музика да каже, а не сульо с отговорът "ти си тъп не разбираш от музика"...

Докато едни са заети да изтъкват, че всеки има право на мнение, други изказват и защитават своето мнение. "Всеки има право на мнение" не е мнение. Това е общоизвестен факт. За предпочитане да не е единственото нещо, което пишете в целия форум - след четвъртия-петия пореден път някак си се насажда представата, че няма какво друго да напишете. Споровете не се водят около това дали всеки има право на мнение, а около темата, упомената в заглавието. Ако имате да казвате нещо по нея - казвате, иначе оставяте дискусията на хората с мнение.

Отделно, на новите потребители наистина не е хубаво да се скача директно с обиди от втория им пост, както се случи тук с вече отдавна забравения нов юзър (който имал право на мнение).

Още по-отделно, интелигентни хора сте всичките тук, а кавгата между няколко юзъра вече се шири в безброй теми. Това в момента не ви го казвам в качеството си на модератор, а на обикновен юзър, на когото постепенно му писва да чете за пъпките на едни и лайната на други (макар че отчасти е забавно, де). Ако всеки мисли, преди да постне нещо, най-вече върху това дали има смисъл да пише поста си, съжителството ни би трябвало да бъде далеч по-безболезнено.

Който плюе по Maiden е много кухо парче!

Малко офтопик се пада това, но тук намирам удобен момент да го вметна - аман от юзъри, имащи 2-3 поста на кръст, като във всички плюят по нещо. Какво удоволствие изпитваш от това, да се регнеш, за да храниш определена група или потребител? Вместо да пишат за това, което харесват, те почват да ръсят нападки и други малоумия. Мисълта ми беше, между нов потребител и нов потребител има разлика, и на мен ми се е искало да поплюя по някои такива индивиди понякога.

Никога не успяха да ми харесат :/ Но въпреки това ги уважавам като група.

Една от първите ми групи, когато прохождах в тази сфера на музиката. Уважавам ги много за всичко, което са дали на метъла, харесвам и музиката, която правят. Не съжалявам и за парите, които дадох, за да отида да ги слушам и бих отишла пак. Само при споменаването на The trooper, Fear of the dark, The number of the beast, Brave new world можеш да замълчиш. Наистина легенди

Аз съм на същото мнение. Не знам защо, но никога не са ме впечатлявали толкова. Предпочитах METALLICA.

^
Анатема !

...остана For the greater good of god и още 5-6 до 7 песни, това е, което харесвам на Мейдън. Отдавна съм си заявил, че класиците не са ми любими особено. Нема Анатеми :Ь

За тебе няма Анатема (освен групата де) ма т'ва щот' си вътрешен човек.

ИЗТЕЧЕЕЕ!!! ААААААААААААААААААААА!!!!!!

Още го тегля. Как е? Струва ли си? До колкото знам прилича доста на а метър оф лайд енд детх. Между другото съм решил и този да си го купя, но до 16-ти има няколко дни още... Up The Irons!

На първо слушане никак не ми допадна албумът. Липсва му... как да кажа, catchiness може би. И в "A Matter of Life and Death" имаше дълги композиции, но поне бяха пълни с идеи. В новия почти нищо не ме грабна, само две парчета успях да си харесам - "Starblind" и "The Alchemist".

Аз си мислех, че от Satellite 15 са били изрязани готини сола и мелодии, а то било някакво гадно интро И мен не ме грабна на първо слушане. Албума няма заряд, няма емоция и е тежък за слушане с тия дълги и бавни парчета. Двата сингъла, които излязоха и The Alchemist ми харесаха доста, но останалото..... Сякаш им се е спало, докато са записвали албума. Аз искам дълги парчета, но поне да са като Caught somewhere in time, Alexander the great, Rime of the ancient mariner... Звукът също не е особено хубаво смесен и мастериран и вече нямат много мелодии на терца, както беше до Brave New World. Надявам се да има поне още един албум и да е доста по-различен от този.

Аз пък останах с доста различно впечатление от Айрин.
Предният не ми хареса, защото ми се струваше някак насилен - някак неискрен.
The Final Frontier ме грабна - дали заради контрапунктовете в El Dorado или ритмиката на Mother Of Mercy. Дали заради старошколската The Alchemist или заради една от най-дълбоките мейдънски композиции евър - Where the Wild Wind Blows, не зная.
Вероятно ще трябва да чуя албумът още много пъти за да го оценя качествено, но определено го предпочитам пред предния.

Защо на група като Мейдън и е трябвало да се маскира на съвременен симфоник-пауър? Трябвало е или да си карат в традиционния стил или съвсем смело новаторски. Те са пробвали нещо по средата и въпреки, че албумът не е безидеен, върви тромаво. Интрото е като някакво недоразумение, прикачено изкуствено. Харесаха ми Mother of mercy, The Alchemist, When the Wild Wind Blows.

Ами не ми харесва албумът. Колкото повече го слушам с цел да ми допадне се убеждавам, че търся под вола теле. След Brave New World не ми е харесвал албум на Iron Maiden, дано не съм засегнал феновете на групата.

Ами честно казано мен Dance Of Death и A Matter Of Life And Death много ме кефят. За мен са много силни албуми, но този просто не ме грабва... Според мен почти няма общо с миналия албум (знам, че много хора смятат обратното).

Май и аз ще вляза в редиците на разочарованите. Има го и този момент, че албум на Maiden отдавна не ме е грабвал от първите няколко слушания и може просто да е поредната спирка, разбира се. "A Matter of Life and Death" обаче в последствие ми влезе много под кожата напук на всички оплювания - до ден днешен го считам за страхотен запис, който просто изисква повече търпение. Дано такава се окаже и новата ситуация.
В "The Final Frontier" не знам въобще накъде са се запътили с по-явно изразената прогресив насока, но не им отива - поне не тук и определено не в рамките на последен албум, както упорито се носят слуховете. По-страшното е, че вокалите на Брус на места ми звучат плашещо изнасилени ("Mother of Mercy", отчасти даже "Coming Home") и въобще е много далеч от това, което е демонстрирал през годините. Някои песни ми бият много сериозно на соловата му кариера, в което няма нищо лошо, но по-скоро бих си пуснала съответния албум вместо да разчитам на "The Final Frontier". Солата също са някак размити тук-там, сякаш не са стигнали до консенсус спрямо това, което искат да поднесат на феновете. Явно идеята им е да експериментират... леко късно, обаче. Поименно ми харесаха "Starblind", "When the Wild Wind Blows" - чудесна въпреки цялото разтягане, което са опитали да й ударят, добре е и че я има "The Alchemist" да вкара малко темпо. "The Talisman" не е лоша, изключая (или може би тъкмо заради?) copy/paste заемките от "The Legacy". "The Man Who Would Be King" ме грабна единствено с текста, който ако не греша е вдъхновен от едноименния филм и чисто и просто ми е интересно да разбера как са пречупили сценария през една по-съвременна призма. "Isle of Avalon" има потенциал с композициозното разнообразие и приятните преходи, ще я видим нататък.

Много далеч от най-доброто, което съм чувала от тях и на огромна крачка зад предшественика си. Ще му дам необходимото време, но идеята все пак е и да имам повече от минимално желание за това.

Пълен провал.

Албумът определено е доста по-трудно смилаен, заради дължината на песните, затова засега не бързам да слагам оценки като "провал" и "шедьовър". Ще послушам приличен период от време песните и накрая ще си направя изводите. Не е най-силния албум, това е ясно, но пък да не забравяме, че вече са и на години. Ще е доста жалко, ако това е последния, защото такава група заслужава по-епичен завършек.


Post Scriptum :

When the Wild Wind Blows е истинско бижу

Всъщност албумът съвсем не е чак толкова лош. Определено най-слабият им с Bruce, но намирам предостатъчно емоция в него, че да ми е интересен, идеи също не липсват. За съжаление обаче от всички парчета над 7 минути трябва да се махнат поне по 3 от всяко, а от "When the Wild Wind Blows" трябва да се махнат поне 5 минути. Доста насилствено е издут до 76 минути според мен, но това май на всички беше ясно, че ще се случи.

Едва-едва веднъж го чух, много ми е скучен засега. А тази последната, дето толкова я хвалят всички, на мен ми звучи като Б.Т.Р. (с извинение към Стив и компания) Абе, слаба работа засега. Само както каза Дил, добре, че е "The Alchemist" за темпо. Ще го слушам пак, но се опасявам, че май няма да я бъде.

Аз го мъчих два пъти, някои песни и три пъти, преди да напиша нещо по-меко, защото след първото прослушване щях да ги насоля, както преди време Малмстийм, пък Венци ми наскочи тогава, но което не става - не става, ако ще и ... Мейдън да са го сътворили.

Добре де, само на мен ли ми харесва (ама МНОГО!)?