Смърт ..., ......... Опции

[Slash]

Преди седмица обаче дядо ми почина и това коренно промени мнението ми. Сега не мога да си представя, че човек, който е бил до теб и който е представлявал такъв респект за теб, на който си държал топлата ръка ще се превърне в една торба кокали. Не мога да си представя, че всичкото знание, мисли и емоции натрупвани през години просто ще изчезнат ей така... Не знам дори дали да вярвам в задгробния живот, но просто сега, след смъртта на дядо, почнах да мисля, че когато сърцето ти спре да бие това не е края. Просто не мога да го приема...

В твоето съзнание ще остане пример за един достоен човек, малко ли е това? Тези които обичаме са тези, които запомняме. Това звучи добре.

[peterjohnhenry]

Може би много хора няма да се съгласят с мен, но мисля, че не ни е дадено да "разберем" какво е Смъртта, още по-малко да го "споделим" с другите.

Всеки е губил близки - мисля, че е важно да остане паметта и радостта от това, че този човек е живял - и това да ни напомня да живеем с отворени очи, дълбоко поели дъх, открито...

Това не означава, че не можем да тъгуваме... Много,
когато човекът е скъп и близък.