Warrel Dane и соловият му дебют Praises To The War Machine Опции

[Crafter]

След няколко слушания на соловия дебют на Warrel Dane сметнах, че ще е заслужено да има тема за него.
Честно казано нямах никакви очаквания и вероятно това е една от причините, поради които съм доста приятно изненадан.

От вокална гледна точка Дейн отново е заложил на уникалния си стил, макар че албумът е далеч от тежестта и бързината на повечето неща на Nevermore и разбира се пеенето е съвсем адекватно на това. За сметка на това изпълненията звучат доста експресивно и сякаш във всеки тон е вложено много сърце, което всъщност ми направи най-силно впечатление. Същото можем да кажем и за текстовете, които са откровено интровертни.
От гледна точка на рифовете... не мога да кажа, че съм силно очарован, защото (с малки изключения) явно рифовката не е най-важният елемент в този албум, но за сметка на това пък тя пасва доста точно на композициите и определено не ги натоварва.
Двата кавъра ми се сториха крайно интересни. Lucretia My Reflection (в оригинал на английската готик рок група The Sisters Of Mercy) ми звучи като доста качествено изпълнение, което почти се вписва в албума. А и с огромна сигурност е класи над странния опит на немските траш легенди от Kreator да направят кавър на същата песен. Другата преработка обаче изобщо не ми допадна. Patterns (в оригинал на Paul Simon като Simon and Garfunkel) е изцяло променена от музикална гледна точка и честно казано все още не мога да свикна с новото звучене на прекрасния текст.
Продукцията е на безспорно високо ниво. Изглежда, че Peter Wichers доста бързо навлиза в това си поприще и вероятно можем да очакваме само добри неща в тази насока.

Отварящата When We Pray, Obey, Brother и Equilibrium ми допаднаха най-много и в музикално и в текстовео отношение.

[abydos]

Очаквах го с нетърпение, Дейн има страхотен глас и стил на пеене. И не разочарова с албума си. Достатъчно различен от Nevermore и все пак, вокално, по-разнообразен като че ли. Има повече място за експерименти, определено тук показва повече страни на гласа и пеенето си.
Още не съм го чул целия, но When We Pray, Obey, Lucretia My Reflection, Messenger, August (то стана половината албум, хаха) определено се отличават за мен.
В музикално отношение албума значително по-праволинеен, не толкова динамичен колкото Nevermore, прогресив елементите не присъстват толкова, а и няма нужда. Фокусът в този албум е и трябва да бъде гласа. Усещам, че ще го преслушвам доста често този албум, поне до излизането на ДВД-то на Nevermore или техен нов албум .

[Bleak]

Изобщо бях забравил за излизането му и го свалих с голямо нетърпение, изненада си беше, като видях, че е лийкнал.

Хареса ми. За разлика от голяма част от соловите изпълнения днес, които немалко наподобяват основните банди на музикантите, тук няма опити за имитация на Nevermore. Наистина, тежестта и сложността не са на толкова високо ниво, но това не прави албума некачествен, особено имайки предвид вокалната му насоченост. Най-важното е, че грабва. Емоционален, красив, поне мен още от първо слушане ме плени и доста време ще го въртя.

[Dagon]

След поне 10-ина прослушвания, мога категорично да заявя, че това е най-силният албум за годината досега. Смятам, че ще си остане в топ 3 и до края на 2008-ма. За пореден път се убеждавам в композиторския и поетичен гений на Warrel Dane. Определено в "Praises To The War Machine" не се залага до такава степен на техничността на изпълнението и на импровизациите на соло китарата, както е в Nevermore. Тук целта е малко по-друга. Меланхолията и чувството за обреченост са пропили всяка една песен, като гневът и агресията от музиката на Nevermore са доловими единствено в "The Day The Rats Went To War" и финалната "Equilibrium".
Приятно съм изненадан от приноса в композирането и китарните солажи и рифове на бившия китарист на Soilwork - Peter Wichers. Специално солото му в "Brother" е уникално. Последната впрочем е любимата ми песен от албума - изключително натоварена с емоция и звукова мощ, която не отстъпва на подобни образци в дискографията на Nevermore, като "Sentient 6", "Who Decides", "The Heart Collector", "The Sorrowed Man"... Другите ми фаворити са "When We Pray" и "Let You Down" но в този албум просто няма да намерите слабо парче. Безспорен факт е, че Dane е в апогея на творческото си развитие като музикант и направо плашеща (в добрия смисъл) перспективата за това, което може да ни предложи завбъдеще било то с Nevermore или със соловия си проект.
Първата много, ама МНОГО сериозна заявка за албум на годината. Топката е в Judas Priest....

[Slash]

Присъединявам се към коментарите ви, много ми харесва

А на Jeff Loomis още не съм го слушал, да се чудиш защо, още сега ще си го намеря...