Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[Megadeth]

Е? Всички четем книги? Смисъла от темата?
И бтв една от първите книги за "Каменната библиотека" в долината Ика в Перу се казваше "Спомени от бъдещето" ;р

Това може да ти е от полза.

[onnellinen]

Не обичам сложното изразяване. Не обичам философията. Темата съдържа и двете.
Нямате ли живот за живеене, че нищите живота?

[gadabout]

Супер.
Сега кажи какво да пишеме и започваме.
Примири се, че сме душевно бедни и низки, затова имаме нужда от по-конкретни обяснения и снизхождение.

[I Like Scat Porn]

Простодушието е блаженство.

Не забравяй това.

[onnellinen]

А, не, аз просто изказвам мнение по темата... Или темите, че станаха много.
gadabaut, не го приемаш толкова лично, колкото ми се струва, нали?

[prayer4eto]

Началото е край само при циклични структури. Иначе говорим за друга вселена ...

[gadabout]

^^Хах, не.
Търся различни начини за тъпа ирония и сарказъм и го правя спокойно, понеже действително осъзнавам душевната си нишета.

[the_mess]

Тва май е тема за ДеЖа Вю, прераждането енд соу он. Дедазнам ... честно казано май няма какво да се пише по тая тема, каквото не е писано.

[Во Царствии Твое...]

Ето ги и спомените от бъдещето/настоящето/миналото - събрани в "имааа-немаааа" (тук звучи музика от шоплука) 2 минути...

П.С. Одисей, ти какво ползваш???

[telia]

Токио Хотел, голяма си чеклица, да знаеш!

[nikoi]

Реакцията ви (на почти всички) е лесно предвидима и оправдана. Защо? Ами вие сте деца на логиката на света. Няма как, мислейки рационално, да възприемете тази тема на сериозно. За да разсъждавате по нея трябва да отречете всичко, в което вярвате (са ви научили да вярвате): Принципите - родителски и обществени; Идеалите, или поне разбирането за тях; Мечтите в тази си форма - маска на живота; Любовта, като благородно и полезно чувство; Материята, вън от енергийната си същност; Кръвните (роднински) връзки, като материална, детеродна прокоба въз човека; Човечеството, в сегашната си форма и СЕБЕ СИ, това последното е най-трудно.
Тази теория на абсурда спрямо логиката на всичко що виждат слепците (хората), е зададена от мен с две цели:
Цел 1 - Да успея да разтворя клепките на индивиди от метъл средите, защото вярвам, че именно хората, които са полу будни (полу слепи) слушат тази музика и на подсъзнателно ниво те искат да отворят очите си.
Цел 2 - Да намеря някой-никой, който е прогледнал поне частично (аз също съм полубуден).

Аз не се обиждам от нечие цветущо изказване относно някое мое (възприето от мен като ничие) разсъждение. Въпросът е да не засегнете сами себе си чрез думите си, които независимо от предназначението си, произлизат от вашата уста (отнася се за всички злободумни диалози на съответните лица с мен).

[telia]

nikoi, материята няма как да е "вън от енергийната си същност", защото е създадена от енергия. Енергията обаче е живот. Животът обаче е любов. А Любовта е. Хората винаги са в сън, когато са в материята. Материята са телата. Но в материята има енергия. Когато остане само енергия, тя вече е на друго ниво. И е чиста енергия, като първоизточник на създаването. Предполагам за астралите си чувал. Овладяването на енергията вътре в нас допринася за отделянето й и общуване с астрала. По- добрия вариант е вън от материалната си същност. Помисли.
Редактирах си поста, защото беше малко станало като противоречие на собствените ми мисли. Който чел- чел. Който не - да е.

[gadabout]

^^Пич, сериозно...
С риск да си навлека поредната доза дълбоко философски личностен анализ, много държа да ти кажа, че изключително много се двоумя по въпроса ти луд ли си или не си луд. Прощавай за това, но не мога да бъда винен.
И понеже се двоумя по този въпрос, ми е страшно трудно да погледна по-задълбочено написаното от теб, защото то, пак прощавай, е написано, меко казано, безумно.
Започни да пишеш по-разбираемо или по-точно по-скромно, като за "полубудни". Не сме нито глупави, нито чак толкова тесногръди, ама на слепците не им се показва пътя с табели, нали? Затова намери подходящ начин...

Виж как признавам нищетата си за сетен път.

[Preacher]

Предвид личностното израстване за отрицателното време от 21 години на един индивид - гадабаут - смея да твърдя, че психотропсиса на 30 - процентова частична извадка, а именно - гадабаутските съмишленици, споделят неговата ограничена от рамките на епохалното ни, свръхматериално битие, представа за света, а психиката на конкретния субект, назован с неопределително местоимение и лишаващо го от най-типичното за двадесет и първия век, а именно - личност и индивидуалност, но за сметка на това, прибавящо към този субект известна доза енигматичен мистицизъм, чието разбулване става дори още по-непосилно, поради откровено казано хипотетично-метафоричните му презумпции за това кое е реално и кое - не - създава бариера между двете части на един и същ проблем - свръхрационалното и нихилистичното отрициание на съответния термин. Живеем в меркантилен свят, подчинен на третото измерение, в което бялото е бяло, а черното твърде често е черно - кардиоидния вид на този наш твърде материален свят не предполага задълбаване в дебрите на психоекзистенциализма му, поради простата причина, че несъмнено притежаваното от него четвърто измерение така и не става видимо за многоклетъчната, но доказано елементарна и неутилизираща потенциала си хуманоидна форма на живот. Ако изберем по-трудния път на вечния стремеж към всепоглъщащата и пристрастяваща буря на знанието ние ще можем да си обясним една значителна част от смисловото ни значение и предначертания ни път, а именно - същината на това защо съществуваме. Но за да стане това, представителната извадка на "полубудни" (другите ще разтъркат гуреливи очи като им се допикае...) трябва да бъде подбрана с прецизното око и пипкавата ръка на върл познавач на неподражаемата и непредсказуема човеко-метълска природа - просто не всички от тази порода представляват възвишени субекти, подходящи за психологически манипулации и отричащи реалността еретични мисли. Не бих могъл ни най-малко, дори и на една йота от секундния милимундзерски миг да се надявам, че неназования "никой" (не е ли свръхенигматичен?) притежава джинджиплякторските способи, нужни за перисталтиката, пардон, преценятелствувателствуването на представителната извадка от нашето затворено, богоизбрано общество, за да сформорлирува свръх-метъл колонията на Марс, която, както знаем, има цели 7 измерения и е най-подходяща за създаването на "прекрасният нов свят на Хъксли", както хумористично "никой" не го кръсти, поради простата причина, че убер-либералния и свръх-отворен метълски разсъдък се чувства клаустрофобично приклещен в нищожните земни 3 измерения...
Бих могъл да продължа, но темата се изчерпа и бъдещето нищене на очевидните проблеми на нашето общество би означавло едно непростимо и богохулствено, направо кощунствено явление, а именно - словоблудствуване. А ние не искаме това...

[scion_of_storm]

Щурме, после аз да съм ти проблема!

[Preacher]

Замени вродената си нерационална лаконичност с "онуй, що се крие в глъбините" - знаем, че ти си свръх-метъл, който е слязъл сред нас, смъртните, за да ни покаже от първа ръка, инкогнито и дори съвсем на интимно къде са нашите фатални грешки и пропуски в самоличностното ни извисяване. Признай съдбата си, не бягай от нея!

[scion_of_storm]

човек, така ме е напънал стомаха, че ако се изфльоскам не спомени от бъдещето, а апокалипсис ще ви залее с цялата си мощ...

^^

[Preacher]

Сри тогаз, о, могъщи!

(или вомитирай, каквото ти е на душата... ъ-ъ-ъ... шкембето)

[scion_of_storm]

o, другарю, но аз може да съм вентрилоквист! как принизихте примитивно тази шумеро-акадска визия за трансцендентни висини, открити от човешкия стомах, с всичките му карантии и бичкии.

не ще приема този развой на събитията, о не!

[Preacher]

Копеле, май много изтрещяхме, а?

[scion_of_storm]

прекалено, мамка му.

[telia]

Замени вродената си нерационална лаконичност с "онуй, що се крие в глъбините" - знаем, че ти си свръх-метъл, който е слязъл сред нас, смъртните, за да ни покаже от първа ръка, инкогнито и дори съвсем на интимно къде са нашите фатални грешки и пропуски в самоличностното ни извисяване. Признай съдбата си, не бягай от нея!

То не е съдба, о, драги Прорицателю, Preacher! То е Мисия! А аз се бях завайкала къде ми е свитата...

[Preacher]

Хвала, хвала, хвала!
Имаме си еретичен (зъл) философ в лицето на "никой", имаме си (грозен) пророк в мое лице, имаме си изпаднала в беда (красива) кралица в телиевото лице, имаме и Месия (мъжествен и абе вопще...) !!! (всички съставки за долнопробно фентъзи са налице)

Саше, поеми го оттук като най-достойният сред нас... спасителю.

[telia]

В свитата ми, драги Прорицателю и Проникновителю, няма място за по- малко достойни!
Инак, и аз бих допуснала Сциона да " поеме" оттук.

[onnellinen]

nikoi
Така. Леко ме издразни първото ти изречение. Не се засягам на 'предвидим'. Всъщност не, засягам се. Невероятно прозрачен човек съм и съм предвидима, а много хора се възползват от това и най-малкият резултат е, че постоянно ме майтапят, а аз много се връзвам.
Дразни ме друго в случая. Радвам се, че след като всички дотук споменаха по едно-две-три-четири неща, ти реши да се покажеш като ясновидец и да кажеш, че всичко е било предвидимо, съвсем в духа на темата - пуснал си я и вече си имал в ума си опита от прочетените последвали мнения.
Аз обаче гледам да живея простичко.
Адски се радвам, че нямам досег с философията от около 6 години.
Трудно помня имена.
Не вярвам на ясновидки.
Обаче вярвам, че има някаква сила, по-висша от нас. Предпочитам да не си затормозявам постоянно мозъка каква е тази сила, с какво се занимава, има ли цел и каква е тая цел. Ако стигна до разговор с някого на тази тематика - може. И ще бъда затапена безмилостно, понеже дори не си правя труда да погледна заглавията из препоръчаната литература по темата, камо ли да я прочета.
Току-що ми хрумна нещо - бъдещето престава да е бъдеще, когато оставя у теб чувството за преживяност, обогатеност и натрупан опит. Отделен е въпросът дали си обогатен с нещо положително или с болезнен спомен, който превърташ в ума си, надявайки се да се превърне в бъдеще, за да го изживееш отново и да го запратиш в миналото, но след като вече е оставил правилния отпечатък в душата ти.
Клон и корен, ако прочета горния абзац след 2 месеца, сигурно ще се смея с глас.
Ненавиждам идиотските лафчета, които характеризират живота като полово предавана смъртоносна болест и подобните им, а това тук ми изглежда невероятно завоалиран, изкривен, издут, после смачкан, после пак издут вариант на разсъжденията за ЖВиВО, които се реят из главата на кифла тип Теодора Андреева (по-известна като фолк-изпълнителката Андреа). Нек'си... не ме впечатляват, разбираш ли?
Определено повече бих се впечатлила от теми, свързани с точни науки - там се излагат факти, факти, факти. Изложението е кратко, после има практика.
Мисленето за живота е загуба на време за тези, които се опитват да го живеят, каквато се опитвам да се убедя, че съм.
И да, мисленето ми е предвидимо. За теб е и оправдано. Малката подробност е, че се чувствам крайно невинна, за да се оправдавам, че се опитвам да си запълня краткия живот в действие, вместо да седна да мисля що е то Животът.
И, МБКС, чувствам се адски тъпа, когато чета тази тема. Няма ли един човек, който да се чувства така, или всички му разбирате достатъчно, че да се гъбаркате?

Поправка: След като посетих тоалетната по малка нужда, включих, че целият ми пост е много извън темата. Хихихи Лягам си, че ако остана още малко в това уморено състояние, ще започна да се държа като шофьора горе.

[Megadeth]

onnellinen била готина

[PitBull]

И, МБКС, чувствам се адски тъпа, когато чета тази тема. Няма ли един човек, който да се чувства така, или всички му разбирате достатъчно, че да се гъбаркате?

Аз лично почнах да се чудя за пореден път нужно ли беше ли да се регвам в този форум изобщо...

[nikoi]

Все още прохождам в темата свързана с вече упоменатите от мен въпроси, въпроси разглеждани от не един или двама, въпроси чиито отговор е разгъваем. Търся този отговор най-вече в книгите, но не в тяхното "ясно" послание, а в онова, скритото свързано с отделни изречения или думи написани от автора(не тия, специализираните книги, било то философски и митологични, а романи, разкази, повести, стихотворения и др.). Аз свързвам тези думи, обикновено, на пръв поглед, нямащи нищо общо една с друга, разделени от стотици страници, в изречения и там търся и донякаде намирам отговора на гореспоменатите вапроси. Именно за това ми е трудно да представя вече доказани факти, или дори мнения по темата.
Ето, blood ми спомена за някаква книга, която е със същото заглавие като "моята" тема, а аз дори не съм я чувал(не зная дали е научна, философска или публицистична, не зная).
Защо започнах да мисля по този налудничав начин ли? Човек проглежда само тогава, когато се случи нещо ужасно с него и разбере нищожността на материята с предначертания й край. Аз не си отворих очите по мое желание, а по презумпцията на случая. Искам да намеря някой, който се опитва да се събуди по свое желание, а сред тук присъстващите има такива и аз виждам ЯСНО това

[telia]

За съжаление повечето " чакаме" някоя случка в живота ни да ни " набие канчето" и да започнем да се оглеждаме и да, да " гледаме". Но мнозина дори и тогава продължават да си се " скръндзят" в черупките си. Най- трудно на мен ми се вижда приемането на нещата около нас. Без да съдим, да приемем и да продължим.

[Night]

Малко не по темата, но все пак:
прекалено много въпроси остават без отговор. Откакто ходя под масата, все съм се питала какъв е смисълът на цялото това съществуване, защо на някого се случва едно, на друг - друго, дали всичко е случайно или не. И, разбира се, никога не съм го обличала в сложни думи, 'щото съм глупава необразована жена. Но когото и да попитам, идват клишираните отговори за любовта, живота и тн. Не знам дали повечето, които ги плямпат, ги обмислят и осъзнават. Аз - не.
Ами ако не мога да изпитвам любов? Какво е това, преди всичко?
Все едно съм в омагьосан кръг, така се чувствам понякога.
Дали в някоя философска книга ще има обяснение, дали ще мога да си направя изводи сама за себе си и да ги използвам? Вече се съмнявам. най-вече се съмнявам в себе си и в болния си мозък.

[prayer4eto]

^ Смисълът на пътя е в пътуването. (Интерпретациите оставям на вас )

[Preacher]

Тя темата не беше за смисъла на живота, но нас, метълите, явно все към екзистенциализъм ни влече.

Бебе.

И от време на време - творческа дейност.

Но основно бебе.

[sgoh]

Придържайки се към офтопика да полюбопитствам нещо. Мислите ли, че е нормално за млад и здрав човек да си задава въпроси като "какъв е смисъла"?

Така де, ако си белобрад старец, който прекарва последните си години в колиба в планината, вероятно в дългите зимни нощи ще размишляваш на тая тема, ще си спомняш миналото, ще наблюдаваш проявленията на младия живот в паяците, които плетат мрежи на прозореца и т.н... Но на вас нужен ли ви е смисъл, за да живеете? Стигате ли дотам, че да се чудите какъв е смисъла в тази голяма сметанова торта или в онзи залез... И мислите ли, че това е хубаво?

[nikoi]

То не е нормално и да си метъл в държава като Циган..., оппа сбърках, България, но тук присъстващите сме такива. В този смисъл защо да се примиряваме с даденото ни от някой друг(други) "нормално"? А къде забравихме революционната мисъл? Налудничевото днешно, спрямо съвременника-"нормалното", е строителят, който изгражда утрешното нормално(което пак ще се превърне в "нормално" настояще).

[Night]

Не мисля, че метълът има нещо общо с въпросите. Много хора, слушащи тая музика, не се замислят повече от циганина, слушащ МС Фараона; както и сигурно такива мисли присъстват и у фенове на Депеш, Джъстин и тн (слагам ги без някаква логика, за тия се сетих).
Preacher, може би си прав. Смисълът на житова да е в продължаването му, или в оставянето на нещо зад себе си.
P.S. А какво е бъдещето, какво изобщо е времето, ако го няма нещото, наречено живот? Как ще осъзнаеш същината на времето, ако не го свържеш със съществуването?

[Preacher]

Майната му на продължаването на поколенията. Въобще не ме интересува колко след мен ще просъществува скапаната ни цивилизация и дали моята придобила човешка форма сперма ще спомогне за това.
Аз просто искам да дам живот и да го гледам как расте и да му се радвам. Това е егоистично желание за щастие, което едно дете би могло да осъществи. Смисълът е такъв, докато ти осмисля стремежа към щастие.

[gadabout]

Отговорът е 42.

Край на темата.

[nikoi]

Съществуването е олицетворение на нещо по-голямо от някакъв си животец. Ние съществуваме отвъд живота, той е само една малка частица, която се повтаря безкрайно в едно свое безвремие - време, а паралелно с това множество негови отражения се влияят от следите му, оставени да се реят многопосочно в пространство - времето (Животът също се влияе от тези отражения на себе си, но дали всъщност той не е огледален спрямо останалите и кой е първообразът?), нашето послание предадено към огледалното ни въжделение. Хората са просто въплътено себе си, но нашето извънчовешко аз е това, кото осмисля времето ни(или времето ни осмисля нашето извънчовешко аз).

[scion_of_storm]

Я прослушай малко Hatebreed, че си си наврял гъза в шибаните облаци.

[Slash]

Бан за сектантство е добра идея.

[PitBull]

Аз просто искам да дам живот и да го гледам как расте и да му се радвам. Това е егоистично желание за щастие, което едно дете би могло да осъществи. Смисълът е такъв, докато ти осмисля стремежа към щастие.

И това е мотив горе-долу, стига да не се превърне в основен смисъл на живота ти след определена възраст, което е сигурен индикатор, че е достатъчно празен.

Моят мотив евентуално да имам деца: смятам, че гените ми заслужават да бъдат продължени, накратко, без никви измислени философствания. Остава да срещна жена, с чиито гени да ми се ще да смеся моите. И не, не го разбирам като продължаване на цивилизацията, тя и без тва в момента е една цивилизация, да не говорим, че изчезването на човешкия род от лицето на земята трудно би било ускорено от нераждаемост, по-скоро от онова другото... пренаселване. И да, човешкият вид със сигурност ще изчезне от лицето на земята в един момент, както 1292331483490234234234234823 други преди него. Аз лично живея тук и сега, и гледам да не се кахъря твърде много.

"Не се ядосвай за нищо, което не зависи от теб."
Some wise guy... (Древногръцки философ, но не помня кой)

[nikoi]

"Проблемът е да затворим човека в човека.
Д-р Хофман.......................................Да затворим човека в човека...Трудна работа, сър.
Генералът. Да го накараме да осъзнае, че е впримчен от самата природа между някаква относителна истина и чиста лъжа, което всъщност е все едно. Затваряме го в тая реална действителност, единствено възможна да живее и действува всеки нормален човек."

("Насън и наяве" - Емилиян Станев)

[Во Царствии Твое...]

Надявам се да не бъде много грубо, но много ми се ще да цитирам Амброуз Биърс и неговото виждане за етимологията на думата ЛУД.

-Притежаващ във висока степен интелектуална независимост; несъобразяващ се със стандарти в мисълта, речта и действието, които конформистите са издигнали след изучаване на природата си; в разногласие с мнозинството; накратко - необичаен. Забележително е, че хората се обявяват за луди от служители, които нямат свидетелства, че самите те са нормални...

В кратце... ние сме луди потребители в един луд, луд форум

[Preacher]

Аз научих нещо от тази тема.
Че откакто се опитах да прочета "Чернишка" не мога да трая Емилиян Станев колкото и готин и добър човек да е.
Е, сега вече сигурно само като помириша негова книга ще ми се пригади.
Браво.
Смисъла на живота ми изчезна, а именно - да се ръководя по философията на Емилиян Станев, който явно има изречение за всичко.

Сори, ама аз съм на Йовков.

Съществуването е олицетворение на нещо по-голямо от някакъв си животец.

Омаловажавай, омаловажавай... ще си намериш майстора.
Май не си осъзнал още какво е значението на думата "живот" наистина. Не просто съществуване, оцеляване, нагон, инстинкт и т.н.
Живот.

Дейба и комплексите на новонавъдилите се под път и над път свръхчовеци, дейба. Гьоте и Ницше заслужават да ги изровят и усмъртят наново заради тия проклети идеи. Погледни к'ви простотии раждат, когато се интерпретират от малоумници...

[Megadeth]

ИСКАМ ДА ЧУКАМ КОКОШКИ ААААААААААААААААААААААААААА

[Preacher]

Тоа изтреще!
Блъде, к'во стана бе?

[abydos]

Мхм. А нашите спомени са мечтите на тези, които не са се родили.

[nikoi]

Те, нашите спомени, по-скоро влияят за изграждането на неродените мечти в паралелното пространство под формата на енергийни послания, а такива послания са най-понятни на мечтателите и творците.
Аз в никакъв случаи не твърдя, че зная много по темата, но това само по себе си, не означава, че бих се примирил с подносните си знания. Не бих преклонил догматично главата си, ако ще това да означава, че съм луд.

[scion_of_storm]

ИСКАМ ДА ЧУКАМ КОКОШКИ ААААААААААААААААААААААААААА

vouch'd.

[karelian]

ИСКАМ ДА ЧУКАМ КОКОШКИ ААААААААААААААААААААААААААА

Ще ти спираме пиенето, ей!

[telia]

nikoi, моля те, не опитвай а боравиш с изказа ми.

Мечтите са празно нещо. Творците са като каста. В кастата има различни по тип творци, а различните типажи боравят с разностранни изразни средства. А те от своя страна са присъщи на не еднотипни субекти. Субектите обаче, в своята цялост, са едно общо. И общото принадлежи към кастата. Кастата на творците, като субекти в нея, принадлежи към рода на хората. Хората сега са от петата раса. Тази раса обаче принадлежи на Вселената. Идеята от всичко това е, че никой не може да притежава нищо- ни вещ, ни хора- защото всичко е енергия, а тя е част от Вселената. И така, както съм я подхванала, нужно е да отбележа, че мечтите не са част от нещо друго, а само от нашето Сега, защото преминават през него. Бъдещето става минало, само при мисълта за него.

Blood, кокошки колкот' щеш!

[Во Царствии Твое...]

^Това с кокошките не е ли наказуемо по нашите ширини и да вземете по форумски, да му щракете белезниците драга Telia ??

Все повече се убеждавам, че gadabout е прав, и че наистина отговорът е 42!

[telia]

Драги, Tokio Hotel, на някои жени също им се вика "кокошки".

[nikoi]

Обективното наше "Аз" би могло да съществува само и единствено, ако отречем сега - себе си. Енергията не произлиза точно от вселената, а по-скоро от космологичното - обективно "Аз" (то и тя са, може да се каже, едно и също). Това "наше" позабравено нематериално и безвременно съществуване е било и е първоизточникът на всички материални въжделения. То, обективното - "Аз", е над всички коренни раси, то ги е създало за свое улеснение (затруднение, зависи от гледната точка), сътворило е и материята, и НАС по същата причина, но ние сме една по-важна част за забравеното наше "Себе си", защото всеки един човек (примерно Ти, който (която) четеш това) в безброя на паралелните вселени има (имаш), във всяка една, свои отражения (Това Ти, на което говорех преди малко, би стояло пред Теб в някоя паралелна вселена. Дали ако това стане не би отрекъл (отрекла) себе си?) и тези безброй частици - индивиди (хора) биха могли да се свържат и да образуват своя първоизточник, Обективния А з(този процес е индивидуален и именно това е глобалното в него).
Това е само моя теория, нищо повече.

[telia]

Паралелни вселени няма. За светове - може и да се каже. Що е то "обективното Аз"? - питам. Когато говорим за Аз, говорим за субект, за субективно отношение и възприемане. Обективно погледнато, противоречиш си. "Космологичното обективно Аз" като израз е отрицание на израза. Космологично е възможно да има висш Разум. Ама такъв "Аз" няма как да има. Ако говориш за Дух - енергия, мога и да се съглася.

[Megadeth]

Паралелни вселени няма. За светове - може и да се каже.

Кажи ми, че имаш доказателства, кажи ми го! Ще се възбудя ;р

[Во Царствии Твое...]

^ Ако успее... кокошките са от мен!

[sgoh]

Всички сте изперкали, ебати. Все по-малко остават готините и нормални хорица като сепултуратъръ

[gadabout]

^Ти се ебаваш, обаче не ме е срам да кажа, че съм прост и вече нямам никаква идея за какво става въпрос в тая тема, че и в отделните й постове.
Впрочем, от самото начало не знам. Просто сега още повече нямам идея.

[sgoh]

По никакъв начин не можеш да ме убедиш, че някой знае за какво става въпрос в тази тема. Даже и двамата титани на философската мисъл, телия и никой, не знаят за какво говори другия, обаче ги е срам да си признаят и продължават да ръсят простотии в опит да хванат нишката.

А останалите просто си ръсим простотии.

[Во Царствии Твое...]

sancta simplicita est

[onnellinen]

Въпрос - Защо не е добре да ядем плодове от някои сортове на дървото на познанието?
Отговор - Виж отговорите по тази тема.

[telia]

sgoh,колкото и да чудно, досещам се на къде бие nikoi. Но, съвсем не се имам за титан, камо ли за философ. Благодаря обаче за тънко поднесената ирония.
Tokio Hotel, ах ти, Титане Токийски!

[nikoi]

Telia, ако си забелязала, съм обградил Аза, който съм глобализирал, в КАВИЧКИ, или иначе казано той (глобалния "Аз") няма почти нищо общо с философския Аз, камо ли с битовото му значение - изказа: Аз съм...

[Preacher]

...тъп.

[Atrocity]

^ Е, грубо. Малко, като офтопик да те питам ти случайно да си учил/учиш в 164 ГПИЕ ? Почти 120% съм сигурен, че съм те виждал.

[Preacher]

5 години бях в 1-ва Испанска, да. Вече съм (уж) студентяга.
А ти си - сещам се кой.

[scion_of_storm]

ЪП НА ТЕМАТА

все още ще живее!

[Frik]

Искам тройка с nikoi и Preacher!

[nikoi]

Спрямо темата бих казал, че в тази вселена, в този ми образ и съществувание, гореспоменатото искане не би било удовлетворено; а който вярва в другите светове и има надежди и мечти да се осъществи в тях, кой знае, може би, ако има някакво подобие на мен там, с различна от моята визия за съществуването, то това същество би могло да се навие на такъв вид занимания...

[telia]

Повярвай, nikoi, там съвсем па няма да ти се иска. Фрик па намерил кво да иска.

[nikoi]

Много вероятно, но аз го казах повече в сверата на иронията, че за сериозно мнение в сучая няма място.

[Kasiel]

Много странна тема .. Как изобщо е възможно нещо,което не се е случило да бъде спомен? Споменът е нещо отминало,нещо в МИНАЛОТО ,не в бъдещето. Не може да си спомняш нещо,което не се е състояло,а тва,че съхраняваме мечтите в съзнанието си е естествено-нали са мечти.Те са несбъднатите ни копнежи,нормално е да бъдат в ума ни,но не и в паметта,не и по начина,по който спомените са там.Спомените са се състояли,те са истински случки , "материални "са,а мечтите - не са. Не и за момента,де. Хубаво е,когато превърнеш и мечтите си в спомени..