Virgin Black, Pure Gothic Опции

[monolithe]

Aделаида, Австралия.

Рожденното място на Virgin Black. Младата и амбициозна китаристка Samantha Escabre и клавиристът/вокалист Rowan London обединяват сили през 1993 и дават началото на една от най-представителните банди за ъндърграунд сцената на тази екзотична държава. Примитивният дет/дуум с течение на времето еволюира в магнетичен симфоник готик/дуум метъл, където Virgin Black намират собственото си лице. Лично за мен са една от най-уникалните банди в сцената и нямат албум, който да не притежава великолепна атмосфера и от него да не струи музика, емоция.
С няколко демота младежите приковават вниманието върху себе си, а през 1998 издават ЕР-то "Trance", което легитимира австралийците пред света. Дебютният диск "Sobre Romantic", издаден изцяло със средства на музикантите, се приема много добре в Европа, осигурява им договор с Massacre Records и The End Records и дава смелост на музикантите да продължат музикалните си търсения, докато нa бял свят не се появява "Elegant &... Dying". Този албум изстрелва Virgin Black към големите имена в сцената и ги превръща в редовни участници на фестивала "Wave Gotik Treffen" в Лайпциг, води и до турне с Agalloch и Antimatter. В "Elegant &... Dying" групата по-смело се впуска към заемки от класическата музика, като Samantha записва чело партиите в диска.
В момента на Virgin Black предстои излизането на 3-я албум трилогията, озаглавена "Requiem" - един изключително амбициозен проект, включващ три различни като музикална структура албуми. Първата част - "Requiem: Mezzo Forte", събира в себе си метъл и класика на едно място, като сред магическите дуум рифове се вплитат приказни оркестрации, оперните вокали на Rowan преливат в на моменти дет метъл ревове, а Samantha и нейната китара поднасят различни сола и меланхолични китарни мелодии.
Втората част - "Requiem: Fortissimo" е по-скоро поглед назад, към дет/дуум миналото на бандата. С този албум музикантите сякаш отдават почит на ранните Paradise Lost, Paradise Lost и Anathema. За третата част, "Requiem: Pianissimo" се знае, че ще бъде изцяло оркестрален албум, записан с помощта на оркестъра на Аделаида. Вокалите също ще бъдат с предимно оперен аранжимент.


Личният ми фаворит е "Requiem: Mezzo Forte", но всеки един от 4-те им (засега) албума е сам по себе си шедьовър. Препоръчвам ги на всеки, който си пада по по-мрачната, меланхолична музика и е пропуснал тази банда. Музиката просто извира от нея.

Парчето Lacrimosa.

[Slash]

Изключителни! Господари на меланхоличната, тъжна музика. Знам ги само от нещо като два месеца и впечатленията ми са много пресни. Слушах ги бая напоследък - невероятни инструментали и силни вокали на нужното място. И на мен "Requiem: Mezzo Forte" се очерта като фаворит (...And I Am Suffering, това парче мога да го слушам по цели вечери), последния албум също е правен с много хляб, а и да не забравяме "Sombre Romantic" (Museum Of Iscariot, мамка му!). Въобще... класа, много голяма класа!

[Ghost]

Уникални са! Една от любимите ми групи... Няма такава атмосфера и мрак! Последните два албума са най-добрите за мен, най-тежките и симфонични досега.

[monolithe]

По едно време си бях писал със Samantha. Много готино лице. Отзивчива доста и спомена, че търсят начини да се докарат до Източна Европа, но всичко зависи от промоутърите. Аз лично бих бил доста щастлив да ги видя на сцена, но тук няма кой да ги доведе. Мисля, ако се дигнат тая година на WGT да щурмувам Лайпциг само заради тях!