Зов за помощ, есе Опции

[Zdravko Peev]

Някой има ли нещо на ум по темата
"Не всички можем да сме богати, знатни и красиви, но всички можем да бъдем добри" - Конфуции

Есе


Като цяло има няколко неща, които ми се въртят в главата като подтези, които трябва да се засегнат
-доброто не е даденост. хората се раждат 50/50 добри..
-доброто изисква усилия - трябва да се стремим към него..
-парите и красотата не за гарант за добро....
-красотата лъже - някакъв пример може, колкото като да има такъв, защото ми го искат...


Изобщо, някой сеща ли се някакъв пример, който е подходящ по темата - исторически би ми допаднал най-вече. Или пък някакъв цитат на известна личност, която също да е по темата... за да се поразчупи малко, да не е сухо есето...

[Ataegina]

Отдавна идеята, че всички можем да бъдем добри, за мен е химера.
Доброта без богатство, красота, знатност и тъй.н. е определение с директна препратка към думата мъченичество.
Богатство, красота, знатност... съчетано с доброта си е чиста безволевост
Малодушие
Добродушие
Овчедушие.
И тъй като в частта от цитата - "...всички можем да бъдем добри" аз тълкувам добротата по най-крайния начин, ще е хубаво да се уточня. Добра за мен е котката, която ми позволява да я галя без да ме хапе(много) въпреки, че често не съм много внимателна. Добро е слънцето, когато ме стопля, но е и когато изгаря кожата ми. Добър е шофъора, който ми дава път да мина, но не и когато изплисква кална локва върху мен. Добро е това, което не ми причинява зло. Нито едно същество не би направило нещо, което ще е в негова вреда, за да стори добрина на другиго.
Всички можем да бъдем добри? - Не!
И точно напротив всички можем да бъдем богати и...тъй.н., но не по материалният начин.

[pi4]

Здравко, все се готвех да ти приведа един подходящ цитат, ама е дълъг, ще го пиша на части.

Не добродетелта поддържа нашите престъпни общности, а интересът, егоизмът; напразна е тази възхвала на добродетелта, извлечена от вашите химерични предположения; не от добродетелност аз, най-силният от бандата, не изколвам моите другари, за да взема техния пай, а защото, ако след това се окажа сам, ще се лиша от източниците на сполука, на които разчитам чрез тях; тази е причината , която възпира и тях да вдигнат ръка срещу мен... Този, който желае да се бори срещу интересите на обществото,  трябва според вас да очаква сигурна гибел. А няма ли с още по-голяма сигурност да загине, ако единствена негова опора са мизерията и презренението на другите? Това, което се нарича обществен интерес, е само сумата от интересите на отделните хорау ало тоци интерес на отделния човек може да се съчетае с общия само ако той отстъпи; тогава кажете ми, как да отстъпва този, който няма нищо? Ще трябва да признаете, че ако го стори, ще съгреши, тъй като тогава ще трябва да дава безкрайно повече, отколкото получава, и в такъв случай неравенството в сделката му попречи да я сключи; на човек, изпаднал в подобно положение, не му ли остава единствено да отнема от несправедливото общество и да приема единствено една друга общност от хора с неговото положение, която се бори с обединените сили на всички свои членове срещу по-голямата сила, стремяща се да отнеме от клетника малкото, което има, без другите да му дадат нещо в замяна... Всички хора се раждат самотни, завистливи, жестоки и властолюбиви, жадни да получат всичко и да не дадат  нищо, и които непрестанно се бият, за да задоволят амбициите или правата си; дошъл законодателят и казал: "Не се бийте така; ако всеки отстъпи по малко, спокойствието ще се възстанови."

Стига толкова, че трябва да излизам, ако ти хареса или си любопитен какво още ще каже Желязното сърце, ще добавя още нещо утре или после.