Rhapsody Of Fire - Triumph Or Agony Опции

[Airin Of Ancelot]

Не мога да оставя без тема новия албум на любимата ми група... Точно две години бяха необходими на момчетата от Триест да изготвят седмата си творба. Лично аз съм очарована - никакви изненади този път, но едно много силно, изчистено, хомогенно звучене. Може би най-епичният им албум дотук. Как го намирате вие?

[Svetyl]

Като скучен и абсолютно безидеен. Съжалявам, мое мнение, но имам чувството, че слушам предния албум, но в по-скучен вариант.

[SepulTeraHead]

Cheese



Cheesier



TEH cheesiest!



Rhapsody



Rhapsody OF FIRE!

[Warrior Of Ice]

Може би не съм го слушал достатъчно пъти, за да е обективно сравнението, но дотук "Triumph Or Agony" ми допада повече от "SOEL II". По-директен е, по-хомогенен. Бандата се е обиграла тотално и това личи и в композиции, и в свирене... Наистина, изгубили са елемента на непредсказуемост, но това така или иначе става с всяка голяма група в даден момент. Оттук насетне остава да доразвият стила си до съвършенство.

[Svetyl]

Съгласен съм, имам чувството, че нещо им е кофти заради новото име

[Revenant]

мм ми слушаем е, можеха да вкарат по-бързи парчета а да не е толкова епичен не знам не съм на вътре в Рапсологията

[scion_of_storm]

Албума е добър според мен, въпреки че не ме грабна толкова. (това може би се дължи на факта, че излезе нов Катамениа и новия албум на Хел-борн ) И все пак, Rhapsody Of Fire ме дразни като име, по-добро си беше старото. Но албума е изпипан, издържан типично в техен стил

[MadHatter]

Оркестрации, хорове, простотиики, звучи в техен стил...само да имаше малко повечко бързи парчета, щеше да е повече от прекрасно...но ще се слуша още, не му обърнах достатъчно внимание тая седмица При положение, че се бях притеснила, че ще е нещо безумно покрай името, съм доста доволна от чутото.

[InsArtTure]

Албумът си е супер. Все пак не е задължително да е някакъв запис, който ти става от сантиментална значимост, взимаш си го на касетка и го слушаш по трамваи и паркове, както примерно един Черен албум.

Това е просто фентъзи метъл. Пускаш си Baldur's Gate или Последния Dungeon Siege, джиткаш си и си имаш приятен фон.

[blame]

Хареса ми. Симпатичен е. Не съм очаквала нещо върховно, не съм и особено запозната с творчеството на Рапсоди, но до където стигат знанията ми албума е добър. Нищо особенно триумфално няма, но атмосферта му е приятна.

[````````]

Много ми ходи на четивото... За сега нямам забележки.. трябва да го слушам повече. Нямам конкретно впечатление още. Продължавам да го слушам, което е ок.

[Aresius]

Албумът е страхотен!
Да, не е толкова бърз, мрачен и агресивен, колкото се очакваше, но песните като цяло са по-директни и по-лесно слушаеми в сравнение със Симфония 2.
За мен този албум превъзхожда останалите албуми на Рапсоди с четири неща:
- най-добра балада - Son Of Pain... всеки път когато слушам песента, се сещам за филма "Смело сърце"... това е може би защото мелодията в началото на песента е почти идентична с основната тема на "Смело сърце"
- най-добра дълга песен - почти 17 минутната The Mystic Prophecy Of The Demonknight
- най-добри нарации - нарации има само в последните две песни, но са изключително професионално направени. За мен лично това са най-добрите нарации, които някога съм чувал
- най-добър финал на албума - Dark Reign Of Fire направо кърти. От тази песен по-епично саундтраково звучене - просто няма накъде. Като цяло смятам, че албумът става най-силен в края си (последните три песни).
Ако бяха вкарали една бърза песен между Son Of Pain и The Mystic Prophecy Of The Demonknight албумът щеше да е абсолютно перфектен. За съжаление в албума няма нито едно клавирно соло. Похвално е, че Лука се е опитал да разчупи малко стереотипа в солата си. Песента Silent Dream е доста нетипична за Рапсоди. Повече сякаш би подхождало тази песен да влезе във втория албум на Luca Turilli's Dreamquest. Може би защото звучи различно, затова я харесвам адски много.

Като цяло съм изключително доволен от този албум. Единственото ми разочарование е, че няма нито една бърза песен. Triumph Or Agony и Heart Of The Darklands са най-бързите песни в албума, но са умерено бързи... липсват песни от сорта на Lord Of The Thunder, Dawn Of Victory, Knightrider Of Doom, Power Of The Dragonflame, Agony Is My Name, When Demons Awake, Mighty Thunder's Roar и т.н....
Рапсоди за сетен път доказаха, че са най-добрата епично/симфонична метъл група.
Само на една песен бих дал оценка 9, на всички останали - 10

[Slash]

Аз, който изобщо не харесвам Rhapsody-то, мога да дам напълно обективно мнение... По принцип харесвам хомогенни албуми, ама хомогенни албуми на Dark Tranquillity.
Пак са ми дразнещо епични, пак са ми скучни, но "Son Of Pain" е хубава балада. Толкоз.


В интерес на истината, ако някога се излъжа да си пусна Rhapsody, и ако трябва да избирам кой албум по-точно - то ще е новия, заради "Son Of Pain" (игнорираме "Legendary Tales").


... Of Fire де!

[Rolf]

Поредният феноменален албум... не че се учудвам. Бандата става все по-добра с годините, все по-стабилна и зряла. Като че ли най-сетне откриха стила си, което е похвално. Постигнали са много успешно преливане на настроения между песните; въобще, майстори са на концептуалните творби. Нямам търпение от Wizard да внесат "Triumph Or Agony"!

[Warrior Of Ice]

Ето го и моето ревю на албума... Поизмъчи ме.

[ManOwaRadO]

Изтеглих си го, ама ме мързи да си го пусна, а и отлично знам какво ще чуя.

[MadHatter]

^^Пафо, бе, чеденце Прекрасно рефю... По тоя случай шъ мъ черпиш

[Airin Of Ancelot]

отлично знам какво ще чуя.

Това невинаги е лошо.

[Mago De Oz]

Добър албум...ама до тук ще спра Явно съм станал по-добър.....или пък не...

[Warrior Of Ice]

Тук можете да прочетете едно интервю с гласа на групата - Fabio Lione.

[sharon]

Мерси за интервюто Колкото до албума, лично на мен ми харесва МНОГО, може би един от най-добрите албуми през 2006-та, поне така го оценявам аз Звучи страхотно, наистина е вярно, че се е получило прекрасно преливане между песните, настроението, което носят, си е...

[MadHatter]

^ Ей, накани се най-накрая, шматицо

А любимият ти класически композитор?

Определено Бах.

Ах

[Airin Of Ancelot]

Поучително интервю. Браво, Ицо.

А Фабио е един от най-разнообразните и въобще силни млади вокалисти в метъла. Хубаво е, че и той е започнал да се изявява по медиите. Много ми е интересно какво ще предложи в този солов албум...

[RazorJack]

Баси ... като видях тая сравнително стара тема доста време не можех да се сетя абе аз тва слушах ли го или не. И това е показателно според мен. Слушал го бях ама за да нямам никакви спомени ... ми не ме кефи. Незнам те ли са се променили или аз ама е факт че не ме кефи вече. Хм не мисля че аз съм си променил щото целия Power of the Dragonflame го извъртях скоро и ме изкефи точно толкова, колкото преди няколко години като излезе, даже може и повече.

Може би единствено Blood Red Dungeons като песен е много добра в албума. От другите както казах никакви спомени.

[Beerzebub]

Тук можете да прочетете едно интервю с гласа на групата - Fabio Lione.

Ал Бано е тук, йеее

Сега прочетох и ревюто. Някак след 4-те ми години в университета, след изучаване на предмети като Минералогия, Кристалография и Петрография, имам един особено важен въпрос: Как, по дяволите, се изковава изумруден меч? (Изумруд = Смарагд, за тези които не се сещат за какво става дума)


А сега трябва да чуя и албума... най-после.

[Warrior Of Ice]

Сашо, доколкото аз съм наясно, мечът не е изцяло смарагдов, а по-скоро със смарагдови инкрустации...

[Mort]

Ал Бано е тук, йеее

After that the album takes a significant Hollywood turn. Seriously, anybody ever tried to play Rhapsody to some big-ass movie producer? If yes, the Italians should be given at least one crack at a movie score. Old Age of Wonders leads the way with its half&half clavichord interlude – elfish dance slant where Fabio Lione sings a duet with a female vocalist. The Myth of the Holy Sword is a perfect example of where Rhapsody intends to go with Triumph or Agony. Slower, mid-tempo, almost storytelling, soundtracky music, which desperately needs some heavier bottom end support, but it is not coming. Fabio’s voice has a hint of anguish, but it never gets the oomph from the rest of the crew (Bloody Red Dungeons and lots of The Mystic Prophecy of the Demon Knight). Instead we would be entertained to larger than life choirs and every drum hit will sound like an orchestral explosion. I love Italian language, it is beautiful, and does not need rhyming to be set to a song, but Il Canto Del Vento is practically a San Remo festival. I can tell by recently catching my wife enjoying some old Al Bano and Pupo songs. If Silent Dream gives some glimpses of breaking up the trend, then Son of Pain completely buries the hope. That song, if not for male singing, could just as well be written for Celine Dion. The song’s name is practically a misnomer. My bold prediction is that you will either love or hate this album based on your attitude towards this block of songs nestled right in between Heart of the Darklands and The Mystic Prophecy of the Demon Knight 16+ minute marathon.


Явно не си единствения с подобни впечатления. Цитатът е от ревютата в metalreviews.com

[blue_eyes_]

Ето го и моето ревю на албума... Поизмъчи ме.

Рецензията много ми допадна. Стилна, ерудирана, естетически издържана. Научих доста интересни неща, които ми се губеха. Мога да те уверя, че доста добре си се постарал. Само така

[Rolf]

Да не казвам голяма дума, но "Triumph Or Agony" взе упорито да измества "Power Of The Dragonflame" в личната ми класация за любим албум на Rhapsody...

[Testament]

Албума е добър но аз определено харесвам повече "стария" Rhapsody

[Blade al'Slayer]

Албумът е страшно добър! Утре... ъъъъ... днес отивам да си го купя. Най-накрая и на мен да ми се стори, че се появяват нови елементи в музиката. Звучи някак по-мрачно, че даже на моменти има и малко прогресив Поздрави по случая на Ледения