Graveworm Опции

[scion_of_storm]

Е, за италианските земни червеи няма тема, само за последния албум, и то с 5 коментара ли? Мисля, че тук има доста повече фенове.

Новият или старият период предпочитате, кой ви е любимия албум? Очаквате ли идването им в България, смятате ли че скоро трябва да се ослушваме за нова тяхна творба...каквото ви е на ума :Р

"When daylight is gone" ми затвърждава мнението, че 1997 е една прекрасна година, изпълнена с още по-прекрасни албуми. Обложките на групата винаги са били изключително красиви (само Колатеръла нещо не ме грабва особено), а групата има едно толкова хипнотично звучене, че те вкарва веднага в тяхната си блекарска и някак готическа атмосфера с мрачни сенки и фигури в нощта.

Awake, поздрав за феновете. Страхотно интро!

[Warrior Of Ice]

Каквото и да си говорим, не започнаха особено оригинално (ранните им неща са стабилно повлияни от Cradle, което в никакъв случай не е лошо, разбира се), но все пак нямат слаб албум според мен. Всеки си има чар, но любим ще си остане "Engraved In Black". Абсолютен нюскуул шедьовър, много емоционален и изпипан отвсякъде. "(N)Utopia" беше доста шантав и дори донякъде неподреден, но в крайна сметка успя да ме спечели. На малко банди се удава да осъществят плавно един по-сериозен стилов преход, така че не мога да ги критикувам твърде остро... В "Collateral Defect" вече разместените фрагменти си дойдоха на мястото и бандата звучи доста по-уверена.

[scion_of_storm]

Бе от Нутопията нагоре нещо не ме грабват както предишните неща. А проблемът им с лириките е голям, ужасни са на моменти просто, за жалост. ;/

[RazorJack]

"When daylight is gone" и на мен ми е любимата тяхна творба (и особено песента Awake ).
чесно казано не виждам нищо общо с кредъл освен грубо казано стила... за щастие.

след това стават некви... по... безидейни.

ама правят добри кавъри напоследък де.

[wqwrrr]

Тук се знае колко ми е любима тази група! И Сашо мисля, е прав за текстовете - в по-старите албуми има някои невероятни попадения, докато в по-новите, които впрочем харесвам повече, визирайки последните три, музиката е нещото, което ме грабва повече. И това, че новото звучене ми е по-близко никак не означава, че не уважавам и харесвам останалите албуми! "When Daylight's Gone" е нещо вечно за мен!
И това, което си мислех е, че независимо в какви води газят и какво опитват, те винаги запазват нещо характерно за себе си, дори от пръв поглед да не личи, а може и да е просто усещане, и винаги ме потапят в него отново и отново.
И още нещо, така и не успях да разделя старото от новото звучене. Нямам представа дали е така само за мен, защото разликата е очевидна, но винаги съм схващал творчеството на групата като едно цяло, въпреки споменатите разлики. В смисъл, приемам всеки албум за еднакво грейвуормски, със същото количество от онова чувство, което толкова обичам в тази група, ако мога така да се изразя. Интересно ми е, има ли някой друг който гледа на творчеството им така?

[Airin Of Ancelot]

Една от най-добрите банди в мелодичния блек! Много въздействащи емоционално, отлични музиканти. Чест им прави, че не спряха да се развиват и да търсят ново звучене, вместо да се повтарят до забрава. Последните два албума също доста ми харесват, макар отначало промяната да ми се стори недотам уместна. Иначе любима творба е "As The Angels Reach The Beauty".

[gad]

Engraved In Black & Scourge Of Malice са ми любими откак ги чух за пръв път, новите малко съм ги слушал, предпочитам олдскуул звученето в старите.

Drowned in Fear

[Dreamtale]

Много добра банда, "Engraved In Black" си го пускам редовно. Нещата след "(N)Utopia" не съм ги слушал и не изпитвам особено желание, ако са като него. Старият им стил ми допада повече.

[Rolf]

Чудесна група като цяло, албумите до "Engraved in Black" (включително) са убийствени. С последните си неща, в стремежа да избягат от един шаблон, сами се натикаха в друг такъв. Както и да е, пак се справят добре, но по-добре да не си бяха разбутвали иначе доста усъвършенствания стил.

[Jesus Goat]

Хм, Graveworm са само поредните звезди, които се пръкнаха около цялата нюскуул сензация в средата на деветдесетте. Имат няколко прилични парчета, но не са измислили нищо ново нито като музика, нито като лирика, нито като атмосфера...

[scion_of_storm]

Няма да се опитвам да опровергавам твоето мнение, просто защото си е личен вкус, но понятието "звезди" не ми се връзва дори с Боргир, камо ли с Грейвуърм ;р

[winterstorms]

Преди няколко години ги слушах почти ежедневно, много бях зациклил на Scourge of Malice и най-вече на Engraved In Black. Тези два албума и до днес си остават събирателни на всичко, което харесвам в нюскуул блека. Покрай (N)Utopia малко се отдалечих от бандата. Не че е лош албум или нещо такова, но така и не разбрах защо беше нужно да променят стила.