PAUL DI'ANNO ще свири в България. Опции

[Dragontear]

Вчера на официалния сайт на Paul Di'Anno се появи и датата 25-ти септември като евентуален концерт в България на бившия вокалист на IRON MAIDEN. Като място за концерта е посочен столичният клуб Blue Box. Потвърждение от промоутър засега липсва.

[Dragontear]

По повод осмия рожден ден на списание Про-Рок легендарният вокалист на Iron Maiden Paul Di’Anno ще долети специално от Лондон, за да изнесе концерт в столичния клуб Blue Box!

Събитието ще се проведе на 25 септември с любезната помощ на Jack Daniel’s и с медийната подкрепа на Радио Тангра Мега Рок, Радио Z-rock, MySound, радио Star.FM и предаването Фрактура.

Преди Paul Di’Anno ще забият нашите приятели от Smallman и Лавина. Самият Paul обещава да зарадва феновете си с много класики от ранния период на Iron Maiden и собствените си проекти - Di'Anno, Battlezone и Killers. След концерта закупилите билети ще могат да присъстват и на афтърпарти в клуб Black Lodge.

Като всеки рожден ден и на този ще има много подаръци и изненади, включително и огромна торта, а един фен ще получи бутилка Jack Daniel’s, подписана от самия Paul Di’Anno. На място ще се продават стари броеве на списанието, както и тениски, специално направени за събитието.

Билети се продават в мрежите на Eventim и Ticketstream. Цената е 30 лв. на предварителна продажба и 35 лв. в деня на концерта.

Списание Про-Рок благодарят за подкрепата през всичките тези години!
Очакваме ви в клуб Blue Box!

Кой ще ходи

[Hetfield]

Никой

[Discipline]

^^
И аз това питам.

[scion_of_storm]

аз не искам да бъда груб.

[Discipline]

ъ?

[scion_of_storm]

щях да кажа нещо прекалено грубо, просто, спрях се овреме. направо двата поста да се трийнат. :>

[karelian]

btb ли? По-грубо от това...

[scion_of_storm]

аха

[karelian]

Как се сетих , а?

[Dragontear]

не разбрах?

[Braindead]

С Диана се ебават, колкото и да не е на място.

Ами, аз покрай тези хиляда нови албумчета с парите отънях, но ще гледам днес или най-късно на място утре да си закупя вълшебната хартийка и да го гледам шибания пънкар!

[Dragontear]

В живота на всяка отрепка има моменt когато стига дъното... мисля че в това отношение трябва да разберем Диано.

[Discipline]

Айде сакаме, айде чекаме да идва дъртака.

Пак питам кой ще ходи?

[Dragontear]

Аз

[Discipline]

Чуден концерт си се получи. Стария нещо не беше много във форма - понакуцваше, но за сметка на това компенсира с много енергично поведение и раздаване на сцената. Малко къс ми се стори сетът му, но това не попречи на готиното преживяване. Като минус мога да спомена малкото хора, посетили изпълнението на легендарния вокалист на Мейдън. Имаше си класиките, имаше си и HEY! HO! LET'S GO! Имаше си и 2+ часово прибиране пешком Какво повече може да иска човек?

ПП. Да питам Деси как беше у Ложата след това и появи ли се човеко?

[Braindead]

Той ходеше с бастун милият, не знам точно какво му беше, но беше доста зле. Като тръгваше от Ложата едва-едва по стълбите с бастуна, жал ми стана. А и Риков отделно каза, че трябвало едва ли не да го изкарват от таксито. Дано да се оправи колкото може по-скоро.

Иначе, да, беше (и то във форма и страшно усмихнат), и даже успяхме да си полафим малко глупости с него, макар да беше пълна лудница там (както винаги е на афтърпартита, де).

Концертът беше невероятен, седях най-отпред, което допринесе да се накефя максимално, страшен сет, много яка банда, неоспоримо страхотен вокал и човек на сцена (но това последното си го знаете). Страхотна емоция, умрях си от кеф!!!

[beyondtheblack]

Диана Чавдарова за The Other Side

Как се посреща природен феномен, връхлитаща стихия? С почуда, възторг и трепет. С удивление от това, че човек над петдесетте, далеч от добрата физическа форма и унищожаващ интоксикантите като...хм, „Уест хям” противника си, прави на пух и прах също така и скептичните очаквания относно представянето си. Още с първите строфи на Wrathchild стана ясно, че Звярът не само е жив, а съмнението в мощта Му е било ерес. Който си мисли, че историята на „Айрън мейдън” започва с The Number Of The Beast, живее някъде в сенчестите пещери на невежеството, както намекна самият Пол. Днес можем не само да го препотвърдим, а по диановски безотговорно да анатемосаме многомилионните поклонници на Дикинсън. Искате „Айрън мейдън”? Тазвечершният концерт беше шанс да присъствате на инквизицията и да прогледнете за истината. Изпод земята, не от самолет; без декори, кукли, игри, щастливи послания и прочее залъгалки. Пол Ди’ано е оксиморон на мейнстрийм - мейнстриймът бяга ужасен от неговото обиталище, от лепкавия мрак, просмукан със суровата плът на пънка. Ди’ано не просто не произведе фалшив тон – чистата Музика имаше за инструмент неговото олюляващо се, „химически-дисбалансирано”, антисоциално тяло. Имахме щастието да се насладим на рядко срещана, обикновено у нешлифовани диаманти, автентика. Такава уникална, необуздано въплътена непосредственост извиква трепет. Remember Tomorrow, кулминацията на вечерта, не беше просто изпята, тя бе изплакана. Тя сякаш се случи за пръв път тук, сега, на тази сцена. Дейвид Линч би поискал да включи в свой филм това изпълнение - израз на тъмната мистерия, на деструкцията и страданието, на „злото”, което омагьосва така, както не се поддава на разумно обяснение и описание. Допълнителната тежест на Пол - откъм килограми и възраст - само го караше да натежи и преносно, уцелвайки мярата между агресията му и онази лиричност, създала нещо толкова рядко – истински трогателни метъл-балади. Тук се разкри цялото богатство и дълбочина на фразата му. На феновете им липсваше Strange World, както споделиха някои.
Разбира се, няма как да не споменем, че без Стив Харис може би не имало Ди’ано. Ако нещо донякъде липсваше тази вечер, това бе Басът; същественото обаче е, че композициите не са силната страна на Звяра – той е гениален интерпретатор. (Усетихме липсата именно на една интерпретация, Children Of The Revolution!) Разбира се, всичко изпято от него бе удоволствие, включително Marshall Lockjaw, The Beast Arises, Children Of Madness, Faith Нealer, A Song For You. Тандемът Харис - Ди’ано, обаче, твори история. Без угризение можем да заявим, че първите два албума на „Мейдън” са повлияли чутовно екстремния метъл, и дори бихме хвърлили ръкавицата да ги наречем прото-блек. „Може да правиш и чисто електронна музика и тя да е блек-метъл”, казва барабанистът Фрост от „Сатирикон”, „стига да носи тази атмосфера”. Атмосферата на тъмния метъл е такава, от която няма измъкване, няма и надежда. Творчеството на Пол Ди’ано е парадигма на антиконформизма и голото отчаяние, обемаща в себе си всички по-нататъшни екстремуми. Осведомени сме, че самият Чък Шълдинър е имал идея за проект с него, за жалост неосъществен; мелодичността, съчетана с пънк-агресия характеризира късните „Сатирикон”; „Самаел” и Иишан заявяват влияния от „Мейдън”, а елементи от вокалната фраза на последния сами сочат Ди’ано. След тазвечершния концерт сме убедени, че всички тези артисти биха се поклонили пред Звяра.
Дотук с опитите да се опише неописуемото. Ако всичко това звучи на някого помпозно, значи той или не е присъствал, или може би е твърде млад, за да има „Мейдън” като част от личната история и съществото си, или...просто няма сетива за извънредното, за изключителното по своята ценност. Няма друг артист от поколението и ранга на Пол, който да посреща публиката с ентусиазма и искреността на прохождащ ъндърграунд. С чисто природната си даденост, неговият феномен остава и единствен. Дано българският фен осъзнава, че едва ли пак ще му се случи да преживее магическия миг от сливането на история и настояще, най-малкото защото всеки следващ концерт на Пол би бил различен от предишния (отново в пълен контрапункт с тези на „Девицата”).
Чудесно начало на вечерта бяха „Смолмен”, отпратили ни към „Май дайинг брайд”, с алтърнатив привкус и колоритен рисунък на гайда. Дуум и Ди’ано – каква по-уместна комбинация. „Лавина” се появиха нелепо като читалищна група от 80-те, но карай да върви...подгряхме за самия Ди’ано с изящни парчета като Silver And Gold на Adrian Smith и Don’t Fear The Reaper на Blue Oyster Cult - група прото-, ъндър- и историческа като него. Да не пропуснем да отбележим и добрия звук, без който репортажът едва ли би се получил толкова възторжен.
That darkness shall be eternal, Paul...but you will not be alone! Изпълнилата „Блу бокс” гореща публика го доказа. Само че...зашеметени от емоционалната гама и мощта на гения ти, накъде?

Ето и всичко, през което преминахме, за да нямаме търпение за пак и пак, и още:
1.The Ides Of March
2. Wrathchild
3. Prowler
4. Marshall Lockjaw (Killers'92)
5. Murders in the Rue Morgue
6.The Beast Arises (Killers'92)
7. Children Of Madness (Battlezone'87)
8. Remember Tomorrow
9. Faith Healer (Killers'94)
10. A Song For You (Killers'94)
11. Killers
12. Phantom of the Opera
13. Running Free
Бис:
14. Transylvania
15. Blitzkrieg Bop (Ramones cover)
16. Sanctuary

[beyondtheblack]

Той ходеше с бастун милият, не знам точно какво му беше, но беше доста зле. Като тръгваше от Ложата едва-едва по стълбите с бастуна, жал ми стана. А и Риков отделно каза, че трябвало едва ли не да го изкарват от таксито. Дано да се оправи колкото може по-скоро.

Иначе, да, беше (и то във форма и страшно усмихнат)

Деси - бил е "във форма и страшно усмихнат" поради няколкото линии, за които замолил веднага след концерта.
За жалост, продължава да се саморазрушава с пълна сила. При тази употреба на кокаин, две кутии цигари дневно и алкохол, дано се държи още няколко години. Колкото до краката, ами че той накуцваше още през 95-та. Не знам точно какво му е, но явно се е влошило. Като съм го питала, ми е казвал "множествена склероза", нали трябва да е мелодраматичен. Разбира се, не е това, а дископатия или ишиас...знам ли.

Щракнах две минути оттук и три оттам...
Wrathchild
Murders

[Braindead]

Ехх, абе, и на мен ми мина през ума, че сигурно си има "причина" да е в такова настроение/състояние, ама...

Ама не мога да спра да ги слушам "Мейдън" и "Килърс" днес, направооо...

Edit : И специално да те поздравя за репортажа, с голям кеф си го (пре)прочетох, уловила си всичко в този концерт.

[beyondtheblack]

Мерсииииии, много се радвам, че ти е харесла импресийката ми!!! Мислех да не е прекалена някак...
Не само това, ами съм се умилила дотам, че а-ха да вдигна телефона до Англия...тц тц тц, какво прави Изкуството!

А Пол му дай две линии и преживява Нирвана. Толкоз му трябва на човека.

Надувам Мейдън'81 в този миг
Само не разбирам, защо от този форум бяхме само трима...

[sgoh]

Тандемът Харис - Ди’ано, обаче, твори история. Без угризение можем да заявим, че първите два албума на „Мейдън” са повлияли чутовно екстремния метъл, и дори бихме хвърлили ръкавицата да ги наречем прото-блек. „Може да правиш и чисто електронна музика и тя да е блек-метъл”, казва барабанистът Фрост от „Сатирикон”

[beyondtheblack]

Основното при блекметъла е атмосферата - азбучна истина.

Не се цитира изречение, прекъсвайки го по средата.


http://www.youtube.com/watch?v=4ZnDG3MASWg...player_embedded
"We feel it is very important to have a strong connection with the roots, as well as developing the genre further."

[sgoh]

А снимчица на Фрост, що няма към репортажчето?

[beyondtheblack]

Като се научиш да пишеш подобни "репортажчета", се обръщай към мен, мижитурка.
Не сме видели нищо във форума от теб, освен плюнки и храчки - мазни, нечленоразделни.

[Discipline]

Поздрав специално за beyondtheblack - Purgatory и за всички почитатели на стария Мейдън.

[beyondtheblack]

Хей, много се радвам, че накрая с теб се видяхме!

Мерси! Поздрав за теб и всички ценители с кавъра на T-Rex Children Of The Revolution, който ми се щеше да чуя. Също така и с другото парче, което ми липсваше (заедно със Strange World, разбира се, както каза Деси): Prodigal Son
Абе, Пол на тия години трябва да се ориентира към баладите!

[Discipline]

Мерси.

На мен най-много ми липсваха любимите ми Purgatory и Twilight Zone - невероятни. Но не може всичко да има.

[beyondtheblack]

Хехе, то Twilight Zone много юрая-хийпско!:)

...а 82 е писан за Ди'ано - представям си Invaders да беше изпято от него! Ех, мечти.

Хихихих, а това знаете ли го!! LIVING IN AMERICA

Бай дъ уей, виждам дати за Белград и Букурещ през ноември - като нищо ще се вдигна, понеже така като го гледам Пол, не се знае....
Пък и трябва се съпортва ъндърграундът


P.S. И това Play that fuckin music, white boy

[Dragontear]

Концертът беше повече от идеален... Издразних се само малко на публиката ... които бяха отишли само да чуят Maiden .. аз с раздрах гърлото от крещене на всички песни... сета му беше зашеметителен .. въпреки че бих добавил още неща от Killers(групата) и Battlezone

МНОГО е смешно да да гледаш хора който седят на първия ред с кръстени ръце и празен поглед на Marshall Lockjaw... Без коментар просто

Искам да попитам Диана. (ако не ме е игнорирала) ..дали се видя с Пол...