Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[telia]

В желанието си да се слееш с цялото, с всеобщото природно единство, не си се отърсил от себе си. В него няма " себе", защото то е его.

[Сиело]

И той к'вооооо?

[onnellinen]

АаааааАААААААААРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРАААААААААААААА!!!!!!!!!
Човече БОЖИ!
Какво, по дяволите, се опитваш да намекнеш с всичките си сложно написани теми, постове и прочее? "Щото аз мисля, че само се правиш на интересен.
Ще се пробвам да разсъждавам по архитемата ти, поне по тази архитема, която аз виждам. Имам чувството, че се опитваш да кажеш, че ние сме част от едно голямо цяло, но, вместо да се грижим за добруването на цялото, ние вървим един срещу друг. Това са ГЛУПОСТИ. Ако вървяхме един среу друг, цялото досега да се е разпаднало. Всеки от нас има собствено съзнание, което евентуално е подчинено на едно по-висше обединяващо съзнание. Но ние не можем да вървим един срещу друг със скритата цел да се самоунищожим, да унищожим и другите и така да унищожим и висшето обединяващо съзнание. Това противоречи на самата идея за това ВОС.
Докато размишляваме има ли такова съзнание или не, ние ангажираме мозъчните си клетки с празни занимания, ограничавайки по този начин възможността си за лично самоусъвършенстване. Защото, когато мозъкът работи за нещо безсмислено, той не може да се заеме с нещо смислено. Освен това - тези 'размисли и страсти' са еднотипни. Еднотипното видиотява.

Не всяка човешка мечта се свежда до това да промени себе си (т.е. да 'изпепели' своето Аз, за да се появи ново). Човек е това, което е. Това, което е, не е статично, то се променя. Животът ни е процес на промяна. Не завиждам на никого, който стига до етап, в който вижда само черни дупки, защото много хора не доживяват до следващия етап на живота си.

в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

И какво сега, агне ли да ти заколим, че се опитваш да намериш някой да ти сложи оригинален шаблон. Ходещ оксиморон. Ха ха ха.

[telia]

Простете, какво е " демонизиран"?

[KiddRock]

Само аз ли гледам темата, като индиански вожд пред телевизор?

[_Moonshield_]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

Ахахахахха, ти такъв себеседник ли си на живо? Въобще имаш ли приятели? Ти си най-мега-скучният човек предполагам, ако все такива ги развиваш. Айде преведи ми темата де, философ такъв. Сорка, ама просто мразя такива нещастници като тебе, с които не можеш да изпиеш една бира, защото постоянно ще ти развиват разни такива простотии и притежават най-скучният хумор (който само те си разбират и сами си се смеят на супер тъпите изказвания), който можеш да откриеш на белия свят. Върви в някой сайт за такива себеподобни като тебе, разсъждавайте си по цял ден защо вие сте "никои" и докато стигнете до просветлението, с ужас ще окъзнаете, че НА НИКОГО НЕ МУ ПУКА.
А сега наистина искрено се надявам в реалния свят да си свестен, обаче пускайки такива теми доказваш точно обратното.

[nikoi]

В реалния живот трудно можеш да изказваш свободно разсъжденията си, но в случая, да, това съм аз, това е, което ме вълнува и не ми пука особено какви епитети ще си спечеля с изказванията си, пък дори и извън форума.
Teliа, твърде бързо загърби съратието ни! Защо ли?
Призовавам всички да пишат по темата, а не да търсят възможност да се издигнат в нечии очи на неин гръб или, иначе казано, нека не си избиваме комплексарщината точно в това, което не разбираме, че е смешно!

[Сиело]

Пич, ще изразяваме мнение по тема, която има смисъл.
Това, което си написал горе е тъпо. Някакъв жалък опит за философия и псевдо-интелектуалност. Някои привличат внимание с простотия, а ти се опитваш да привлечеш внимание с дрънкане на религиозни приказки?
Какво, ти да не си от ония сектите "Ръцете на Бога" и "Без Бог не мога да живея"?
Щото ако си, сериозно ще плюя на теб, ако ще и не само виртуално.

[Preacher]

Искаш ли съратието ми?
Ще ти го поднеса на поднос.

едит: отказвам се.
не знам защо ме пали толкова тая малоумщина, но ще спре от само себе си.
Никой, някои, всички, който и да е - ДЕРЗАЙ!

...аман от луди.

[the_mess]

...

[scion_of_storm]

хората нямат светлинки.

те поглъщат други светлини и ги заклеймяват като свои, но не е така.

тела, излъчващи затопленият хлад на нещо друго, което преди е било топло.

затова и като умрат изстиват и червеите попиват останалата им топлина, за да я прокарат къде й е мястото - в недрата на Майката.

ти не си и няма да станеш светлина, както и аз. трудноизказаните мисли пък те правят още по-хладен и от хладината на мен и по-простите хора, защото се издигаш в един метафизичен айсберг, който толкова те отдалечава от звездите, колкото и те хвърля в подземия без капка светлик.

бъди тяло и емоция, дух и плът, които излъчват нормални и безпрепятствани сигнали и обмени, ако искаш да се докоснеш поне до изкуствено пластматизираната светлина.

това мисля аз, никой.

[Chimera]

Хех, подзаглавието на темата ми напомни думите на леля ми:

"Ах, че аз без очила се виждам по-хубава!"


Иначе, ......... (няма да се обръщам към теб с название, защото това частично би те направило някой), ако искаш да си "никой" - не пиши в този форум, не пускай компютъра, не излизай от вас, не говори с никого, просто седни в една стая без прозорци и не мърдай оттам. Лошото е, че в такива моменти човешкият мозък започва да страда от липсата на събеседници и започва да се споменава в трето лице. Тогава ще си някой дори за себе си.

Докато общуваш с някого - дали с нас, касиерката в магазина или кучето ти, ти си някой, защото те отличаваме с нещо, възприемаме твоето присъствие. Не можеш да бъдеш никой, не и докато си заобиколен от хора, които те идентифицират по някакъв начин. Никой си за футболния коментатор когато си пред екрана, защото той не подозира за твоето съществуване, въпреки че ти знаеш за неговото.

А относно закопаването на небесата ти - да, прав си, щом имаш нещо за губене несъмнено съществува и риск то да ти бъде отнето - но желанието да го премахнеш само и само за да не видиш как се срива говори за доста натрапчив страх. Мога да ти кажа, че е доста по-задоволително да се справиш с този страх, от колкото да се чудиш как да го заобиколиш.

[_Moonshield_]

трудноизказаните мисли пък те правят още по-хладен и от хладината на мен и по-простите хора, защото се издигаш в един метафизичен айсберг, който толкова те отдалечава от звездите, колкото и те хвърля в подземия без капка светлик.

Тука нацели в десетката!

[gadabout]

никой-е, аз мисля, че е крайно време да се изакаш.

[Night]

Наистина ли се мислиш за никой и се отъждествяваш напълно с това... никакво название, или си сложил този ник поради липса на други думи, с които да се свържеш? Интересно ми е просто.
А по темата, съгласна съм донякъде с твърдението, че във всеки човек има някаква светлина, колкото и да е нищожна и незабележима в сравнение с истинската светлина на това, което не осъзнаваме, а ни се иска. Най-общо казано всяка проява на милосърдие, всяка искрена помощ и мисъл за другите е може би проява на тази светлина. /колкото и християнски да звуча/ Така че тя е навсякъде около нас и в нас, важното е да не ги забравяме и да не се впускаме в тъмни дълбочини. Иначе, както е казал най-големият български поет според мен "И в страдание живот се изхаби, да търся — все страданието, може би."

[nikoi]

Аз наистина искам да бъда никой, а в този форум просто изказвам свободно всичко, което не мога да кажа (да бъда) в реалния живот, но дори и там, всеки който ме познава (около 5 или 6 човека) би ви казал, че няма от най-нормалните събеседници в мое лице. Не можеш да бъдеш с ничие мнение дори да си нищо, защото примерно: Смятало се е, а и все още се смята, че след смъртта няма нищо, но само по себе си, това НИЩО е против (или е за, но това ЗА е да го отнеме от нас) живота, нали?

Gadabout, всяка сутрин извършвам това действие и без твоите гастроентерологични подстрекателства!

[Preacher]

Не можеш да си никой.
А в моите очи можеш да си единствено някакво недоразвито подобие на човек, защото в същината си човекът е създаден, за да е НЯКОЙ. Ние сме личности, не парчета месо, на които им е хрумнало да разсъждават за нещата от живота отнемай-къде.

Личността, индивида е в основата на всичко, на нея се крепят нормалните човешки взаимоотношения - на различията. Ако ти искаш да пожертваш тия взаимоотношения, за да стигнеш до някаква свръхистина, тогава много си го закъсал, мой човек.
Защото всичко, което правиш не трябва да се диктува от съзнанието, което ти искаш да развиеш до невъзможни висини с дълбаене. Защото като теглим чертата, не ни пука за извънземни, за света отвъд нашия, за всички измерения, които предполагаемо съществуват, за дълбините на човешката (болна) психика. Пука ни за хората.
Защото ако единия от тия 5-6 близки твой хора, недай си боже, утре изчезне от тая земя, ти ще се замислиш, защо аджеба си стоял на една маса с него незнамсиколко време и вместо да се смеете на по бира или да плачете за някой изгубена любов или да говорите за музиката като за нещо, което те е развълнувало и искаш да споделиш чувството с него, ти си МУ ГОВОРИЛ ЗА БЕЗСМИСЛИЕТО НА ШИБАНИЯ ВИ ЖИВОТ И СИ НАПРАВИЛ НОРМАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ С ПЕРСОНАТА НИКОЙ АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНА!!!

Защото колкото и пъти да я теглим тая черта, все опира до любов и до това как не искаме близките и любими хора да си отиват от нас.
Толкова ли не може да ти влезе в главата, толкова ли не си го разбрал за тия години, в които си живял, които даже са повече от моите???

Знам, сигурен съм, че всяка сутрин се събуждаш с усещането, че "просто не е това", че нещо липсва и че не можеш да вденеш, мозъкът ти не може да разбере какво, за бога липсва. Ама това е и проблема - ти се опитваш да използваш именно разсъдъка си, за да разбереш какво ти липсва. А ти липсва нещо, което не се ръководи от мозък. Наречи го химия, наречи го симпатия, не знам как, но в основата си връзката между Генчо и Пенчо се осъществява на първично, базово, инстинктивно ниво. Не на "хм, този изглежда достатъчно умствено извисен, за да му говоря за блек метъл и той да се прави успешно, че ме разбира, при положение, че слуша САМОП ГЕНГСТА РАП!".
Знаеш, че си постигнал връзка с човек, когато ти, убер-метъла може да говори нормално, седнал на една бира именно с такъв генгста-генгста-продъкшънс пич!
Защото колкото и да сте забити в себе си, а музикалното забиване обикновено е показателно за това, ако преодолеете това и говорите, значи нещо е станало.

Не ми изпружвай врат нагоре да гледаш звездите, когато си сам, правейки планове да отидеш там.
Гледай ги, когато някой ти ги покаже и каже меланхолично: "Ех, ако можехме да отидем там!"

Да се еба в шибаното хипи!

Ай, стига ти толкова за днес.
Утре - пак.

[Crafter]

Като сте се разприказвали, ще взема и аз да се включа. За съжаление, при цялото ми уважение към личността и интелекта на Прийчъра, се налага да изкажа напълно противоположна теза.

Според мен сме точно парчета месо, които са извадили съмнителния късмет да са по-мислещи от другите същества, които виждат наоколо и за това сме решили, че сме нещо грандиозно. А всъщност сме нищожни.
И за какви личности говорим? Или пък свободна воля? Всичките мисли, които протичат в главата ни са последица от input-а, който сме получили чрез нашите сетива. Всяко решение, което взимаме е продиктувано от нещата, които са ни се случвали, от нашата реакция към тях и от резултата, до който те са довели (този луп се повтаря непрекъснато и до безкрайност).
Та в този смисъл, като Никой е решил да е никой, работата си е негова. Всеки е свободен да прекара живота си в търсене на неговият смисъл (или пък безсмислието му, накъдето май клони въпросната личност Никой) и тъй като намирането му е невъзможно, да умре, опитвайки се.
Друг е въпросът, че да се появиш във форум и да започнеш пребиваването си с демонстрация на своята уникалност и интелект ми се струва някак доста изпаднало. Не за друго, ами защото тук стандартът е такъв. Ако пък някой реши да ме обори с това, че стандарт не съществува, то ще отговоря, че цялата концепция за уникалността е измислена.

Благодаря за вниманието.

[Mor Galad]

И за какви личности говорим? Или пък свободна воля? Всичките мисли, които протичат в главата ни са последица от input-а, който сме получили чрез нашите сетива. Всяко решение, което взимаме е продиктувано от нещата, които са ни се случвали, от нашата реакция към тях и от резултата, до който те са довели (този луп се повтаря непрекъснато и до безкрайност).

Щурме, тук не мога да се съглася с теб. Тази теория Джон Уотсън я е изповядвал в САЩ под името бихевиоризъм през средата на миналия век, под влиянието на ученията на Павлов и Сеченов за рефлексите. Но отдавна е установено (дори и самите бихевиористи си го признават в последствие), че човешката психика не е черна кутия, в която влизат стимули и от която съответно излизат реакции. Ние ИМАМЕ ИЗБОР какво да правим с това което постъпва в нас като усещания, както и известен контрол върху поведението, което то предизвиква. Животните действат на принципа стимул реакция, хората не. При нас има на първо място рефлексивност, т.е можем да мислим за мислите си и да се самоанализираме, както и да проектираме обективната реалност в абстрактния план на съзнанието си, което ни дава възможност да анализираме причинно следствените й връзки и да предвиждаме (донякъде) какво ще ни се случи, както и да си правим планове и да действаме в съответствие с това вторично придобито от разума ни знание, макар сетивата да ни подсказват друго в конкретния момент. Освен това човек притежава и нещо друго уникално, а именно това, което му помага да следва тези планове в дългосрочна перспектива. Ако не искаш да го назовеш воля, ще трябва да си измислиш нещо друго като име, но е безспорен факт, че го има. Та опитите да се математизира човешката природа по формули не работят, поне за сега. У нас има нещо, до което науката все още не може да се докосне. Нещо, което ни прави повече от "парчета месо". Така разсъждавам аз, де, на базата на това, което знам. Не претендирам, че нося абсолютната истина за света и хората.

[nikoi]

Мога само да изкажа своята благодарност за последните няколко поста, които ме накараха да се убедя, че именно тук (в този форум) ми е мястото.
Бъдещето винаги е по-желано от настоящето и някак си никой не се замисля, че утре и то ще се анексира към сивите ни дни. Ето една частица от тази тема, а тя се състои в липсата на смелост в човека да погледне в бъдещето, но не през светлата призма на мечтите си, а чрез гниещата роговица на трупната реалност. Да, не е много оптимистичен взорът ми, но аз мисля, че оптимизмът е създаден като един нереален контраст на действителността, нужен на човешката психика, която обича да бъде лъгана, дори и от себе си, а песимизмът, той е просто поносима маска, зад която скриваме лепкавия несловесен реализъм.

[telia]

nikoi, нищо не съм загърбила. Разбирам те, но и в част от нещата те оборвам. Това, за което говорим, е част от света. Всичко е част от света, а съжденията са от ума. Умът е част от нас.

[onnellinen]

Мога само да изкажа своята благодарност за последните няколко поста, които ме накараха да се убедя, че именно тук(в този форум) ми е мястото.

Като гледам разликата в изразяването на хората с постове над 10 реда и твоите постове - съм на обратното мнение.

[I Like Scat Porn]

*пърди*

Толкова по темата.

[Mor Galad]

*пърди*

Мирише.

[I Like Scat Porn]

Duh.

[conguestadors]

^,^^Добре де, аз също не схващам нищо от темата, но не им я спамя на хората. Като нямате отношение просто не пишете глупости.

[scion_of_storm]

Ние ИМАМЕ ИЗБОР какво да правим с това което постъпва в нас като усещания, както и известен контрол върху поведението, което то предизвиква. Животните действат на принципа стимул реакция, хората не. При нас има на първо място рефлексивност, т.е можем да мислим за мислите си и да се самоанализираме, както и да проектираме обективната реалност в абстрактния план на съзнанието си, което ни дава възможност да анализираме причинно следствените й връзки и да предвиждаме (донякъде) какво ще ни се случи, както и да си правим планове и да действаме в съответствие с това вторично придобито от разума ни знание, макар сетивата да ни подсказват друго в конкретния момент.

Да.

Друг е въпросът, че една постоянна самоанализа и забиване в пътищата с техните предимства и недостатъци неимоверно срива психиката /донякъде личен опит/ и не е добре да бъде претоварвана.

Та истината според мен е по средата. Ако използваме прекалено много отредената ни ъъъ..'свобода', да речем, и започнем да ВЗИМАМЕ изборите това ни скапва доста бързо. Затова и понякога се казва просто 'go with the flow' - отпускане на дейността и отдих именно от свободата. Инак решетките избиват от земята и приятно те нанизват.

[I Like Scat Porn]

^,^^Добре де, аз също не схващам нищо от темата, но не им я спамя на хората. Като нямате отношение просто не пишете глупости.

Ми, тва ми е отношението.

Подобни глупости са пълна пръдня.

[Сиело]

*пърди*

Толкова по темата.

KVLT!

[Crafter]

Щурме, тук не мога да се съглася с теб. Тази теория Джон Уотсън я е изповядвал в САЩ под името бихевиоризъм през средата на миналия век, под влиянието на ученията на Павлов и Сеченов за рефлексите. Но отдавна е установено (дори и самите бихевиористи си го признават в последствие), че човешката психика не е черна кутия, в която влизат стимули и от която съответно излизат реакции. Ние ИМАМЕ ИЗБОР какво да правим с това което постъпва в нас като усещания, както и известен контрол върху поведението, което то предизвиква.

Ще се радвам да проведем аргументирана и обмислена дискусия. И в този смисъл, нека ти задам следния въпрос: Когато имаме въпросния избор, как взимаме решение? Според мен, го взимаме на базата на опита, който имаме, а той сам по себе си се състои от всичко, което сме видели, което сме обмислили и което сме направили. Ако развием тази идея безброй пъти (което е коректно, защото нещата, които ни се случват са неизброими), то ще стигнем до извода, че личността е всичко друго освен това, което разбираме под личност. От математика не разбирам, но ако единствената аксиома, която съществува е "1=\1", то май имаме някакво недомислено схващане. И това според мен е схващането, че хората са личности.
И малко за бихевиоризма - не съм се зачитал сериозно по темата, защото първият при първия ми контакт с идеите й, те ми се сториха твърде недомислени по отношение на обсъждания въпрос. Грешката, обаче, е изцяло моя и ще направя нужното за да я поправя.

У нас има нещо, до което науката все още не може да се докосне. Нещо, което ни прави повече от "парчета месо".

Ти си психолог. Предполагам, че често ти се е налагало да забелязваш как да се самозаблуждаваме е въплътено в нашето мислене. И то почти винаги самозаблудата цели да издигне мнението ни за самите нас. Аз лично съм приел за себе си, че да се мисля за нещо повече е точно това - самозаблуда. Аз съм аз, а аз е равно на аз и на нищо друго. Аз е в най-добрия случай несъпоставимо с околните неща, а в най-лошия е точно толкова нищожно, колкото са и те.

Да, не е много оптимистичен взорът ми, но аз мисля, че оптимизмът е създаден като един нереален контраст на действителността, нужен на човешката психика, която обича да бъде лъгана, дори и от себе си, а песимизмът, той е просто поносима маска, зад която скриваме лепкавия несловесен реализъм.

Ако ми позволиш, ще допълня - оптимизмът не е нужен на човешката психика. Той просто е по-лесния избор. А хората обожават лесните неща. Pity they!

[scion_of_storm]

о.О

[onnellinen]

Да, не е много оптимистичен взорът ми, но аз мисля, че оптимизмът е създаден като един нереален контраст на действителността, нужен на човешката психика, която обича да бъде лъгана, дори и от себе си, а песимизмът, той е просто поносима маска, зад която скриваме лепкавия несловесен реализъм.

Ако ми позволиш, ще допълня - оптимизмът не е нужен на човешката психика. Той просто е по-лесния избор. А хората обожават лесните неща. Pity they!

Момент, говорим, че възприемането на света ограничава избора ни. Оптимизмът е избор на начин на възприемане на света.
Загубих си мисълта.

[nikoi]

Мога само да изкажа своята благодарност за последните няколко поста, които ме накараха да се убедя, че именно тук(в този форум) ми е мястото.

Като гледам разликата в изразяването на хората с постове над 10 реда и твоите постове - съм на обратното мнение.

Общото междо тях е, че не са саркастични(повечето от тях), а обмислени и добре обосновани критики, което на мен ми харесва. Дразнят ме единствено простотиите на онова МЕЧЕ, но мисля, че ще го преживея.

Още малко по темата: Надеждите ни, те са малко по близко до нас от мечтите, но все пак са свойствени на тази тема и поради това ще си позволя да споделя моето мнение за мястото на надеждите сред звездния свод на душите ни. Та според мен надеждата се заражда в същата матка - въображение, в която се раждат и мечтите ни, но при зачеването на първоспоменатата играе роля и реалността, и тази роля не е косвена, както при други невръстни отрочета на нереалното в нас, а е по-скоро една похотлива действителност, която прониква в нашето въображение и, в някаква степен, приземява мечтите ни до равнището на възможни компромисни действия. При този сложен процес, в който надземните ни послания(в една друга тема говоря за тази роля на мечтите и хората спрямо тях) се приобщават към логиката на света, при което губят част от съдържанието си, ние печелим дивиденти от чисто битов, свързан с живота ни, характер, но аз се питам какво губим(губя) с това си тъй-идейно действие?!

[pa®tci]

"Your fingers are keep typing, but all I can read is "blah-blah-blah".

[Mor Galad]

Макар и да не съм съгласен с постановките, които nikoi излага в тази тема, не мога да му отрека едно - успя да ни предизвика да мислим, разсъждаваме и дискутираме интересни въпроси, свързани с човека. Щурме (надявам се, че нямаш нищо против, че те наричам така, макар да общуваме от скоро) ще ми бъде изключително приятно да проведем тази аргументирана дискусия на тема "Човешката личност и свободата на избора й".

Ще започна с един цитат от преходния ти пост, който ми направи впечатление "Аз съм аз и аз е равно на аз и нищо друго". С това ти сам се нарече личност, защото най-специфичната черта на личността е нейната уникалност това, което я прави повече от индивида (един от вида). При никоя друга форма на съществуване на планетата Земя в рамките на вида не се забелязват толкова големи разлики в рамките на вида, колкото ги има при хората. Това ни дава основанията да говорим за личности. не казвам, че при нас ги няма инстинктите, които ни уеднаквяват донякъде, но само донякъде и толкова. От друга страна за самозаблудата, която в повечето случай цели да задоволи егоцентричните ни стремления за величие или нещо друго си адски прав, но за мен тази самозаблуда не е във факта, че се наричаме личности, а в това, че считаме, че да бъдем такива е нещо едностранчиво позитивно за нас. Да си различен от всички други означава да си сам, а в темата за историята на песните писах до какво ни води самотата. Личностите правят музика и наука, но и личностите правят войни. Та идеята ми е, че сме различни, защото сме хора, различни от животните, различни от себеподобните си. Дали е за добро или за зло, не мога да ти отговоря еднозначно.

Сега относно въпроса ти за това как вземаме решения. Да, прав си че опитът ни е важен в тази посока, но този опит подлежи на интелектуална и емоционална обработка, ние вземаме отношение към него, а това отношение си е наше, личностно. Има интересни експерименти с деца близнаци, които дори и в хомогенната среда на семейството преди да тръгнат на училище развиват различни интереси. Маркс е прав, че "Битието определя съзнанието", ама не съвсем. Ако опитът наистина модулираше хората еднозначно, то защо някои деца, жертва на родители насилници, стават също така накилници, а други - натрапчиви пацифисти? И двете реакции са патологични, но и различни също така.

Мисля, че ще ти е интересно да прочетеш (ако не си го правил вече, естествено) малко за теорията на Джон Лок - той е философ, който счита, че се раждаме с нищо повече от бяла дъска (табула раза), върху която животът пише собствената ни личност. На мен ми е трудно да се съглася с него. Умишелно в края на всеки свой такъв пост подчертавам, че изразявам мнение, тъй като единна теория за човешката психика няма, а само различни течения , които са в конфликт едно с друго. Аз излагам тези, на които симпатизирам. Така че до АБСОЛЮТНА истина за човека, няма как да стигнем в хода на нашия диалог (диалог, ако още някой не се включи де), но пък ще ми е интересно да обменим мнения.

[Preacher]

^,^^Добре де, аз също не схващам нищо от темата, но не им я спамя на хората. Като нямате отношение просто не пишете глупости.

Ми, тва ми е отношението.

Подобни глупости са пълна пръдня.

Oф, а може би си повече дете, отколкото се предполага, а?

Мога само да изкажа своята благодарност за последните няколко поста, които ме накараха да се убедя, че именно тук(в този форум) ми е мястото.

Като гледам разликата в изразяването на хората с постове над 10 реда и твоите постове - съм на обратното мнение.

Общото междо тях е, че не са саркастични(повечето от тях), а обмислени и добре обосновани критики, което на мен ми харесва. Дразнят ме единствено простотиите на онова МЕЧЕ, но мисля, че ще го преживея.

Още малко по темата: Надеждите ни, те са малко по близко до нас от мечтите, но все пак са свойствени на тази тема и поради това ще си позволя да споделя моето мнение за мястото на надеждите сред звездния свод на душите ни. Та според мен надеждата се заражда в същата матка - въображение, в която се раждат и мечтите ни, но при зачеването на първоспоменатата играе роля и реалността, и тази роля не е косвена, както при други невръстни отрочета на нереалното в нас, а е по-скоро една похотлива действителност, която прониква в нашето въображение и, в някаква степен, приземява мечтите ни до равнището на възможни компромисни действия. При този сложен процес, в който надземните ни послания(в една друга тема говоря за тази роля на мечтите и хората спрямо тях) се приобщават към логиката на света, при което губят част от съдържанието си, ние печелим дивиденти от чисто битов, свързан с живота ни, характер, но аз се питам какво губим(губя) с това си тъй-идейно действие?!

Еби му майката, ти май никога няма да разбереш, че критиката ми не е просто философстване по темата, а директна нападка към твоята липса на личност?
И директен подтик да си промениш малоумните представи?
Изгубена кауза...
Да можеше и да ме дразни по-малко, ама нейсе.

[I Like Scat Porn]

^,^^Добре де, аз също не схващам нищо от темата, но не им я спамя на хората. Като нямате отношение просто не пишете глупости.

Ми, тва ми е отношението.

Подобни глупости са пълна пръдня.

Oф, а може би си повече дете, отколкото се предполага, а?

Господин Голям Сериозен Човек, съжалявам че не оценям силно задълбочените и невероятно мъдри размишления на вашата истински проникновена Интернет личност. Искрено се надявам в дискусиите си с господин Анално Симфо Блекърче да намерите истината за ИСТИНСКИ ВАЖНИ НЕЩА КАТО смисълът на живота, нашето място във вселената, времето, брутният вътрешен продукт на Бангладеш и отговорите на НЕВЕРОЯТНО ЗАСЯГАЩИ НАШИЯ ЖИВОТ И ИМАЩИ ВРЪЗКА С РЕАЛНОСТТА въпроси като: "Защо сме тук?", "Има ли Бог?", "Съществува ли обективна реалност?", "Ако ядеш чесън и няма на кой да дъхнеш, ял ли си чесън въобще???", "Защо лайната са кафеви?", "Педофил ли е бате Енчо?!?!".

Аз отиам да маам боб.

[scion_of_storm]

скате, със забиване само в ежедневието нищо кой знае колко интересно като човек няма да постигнеш. но щом това си избрал...

lack of imagination rules sometimes too, I guess. not for me, though.

[nikoi]

Идеалите, те са основна част от животворната измама наречена личност. Според мен идеалът представлява бягство на една наша идея(не е нужно да е нова) към външен обект(и) в рамката, на който(които) тя единствено може да съществува, чрез специфичната метаморфоза, която претърпява. Тук реалността отново се съвокуплява с въображението ни, но точно в този случай тя няма вина, поради простата причина, че ние сме тези, които проектират идеите си в нея. Тя е благоприятна почва, в която можем да посеем въжделенията на своето въображение и от тук нататък нашата идея вече не е наша, а е поделена с идеализирания действителен образ, който в повечето случаи дори не познаваме. Всъщност ако видим идеалите си(от близо) през далекоглед те ще исчезнат просто, защото не са съществували, а какво всъщност ще видим? - Може би позабравените си идеи, или пък ще видим идолите "си"(те не са наши след като ги видим от близо), които, след това наше действие, няма да бъдат вече "достойни" за идеализиране, нали?!
А звездите гаснат ли, гаснат,
кога ли ще изгаснем и ние?...

[Сиело]

Няма ли кой да локне тази напълно безполезна тема?

[gadabout]

А звездите гаснат ли, гаснат,
кога ли ще изгаснем и ние?...

Когато всички започнем да слушаме само симфо-блек метъл.

[shogot]

Никой-ти ме кефиш. В първия ти пост, когато си създавал тази тема, си написал някои много правилни неща. Интелигентен човек си, единственото, което ме дразни е, че всичко звучи все едно се биеш в гърдите "Вижте ме-АЗ СЪМ ИНТЕЛИГЕНТЕН"(една дума-снобар). Въпреки всичко си интересен тип ибих се радвал, ако се свържеш с мен-едно лично съобщение и ще си поговорим. Някои от разсъжденията ти са ценни.

[Crafter]

Ще започна с един цитат от преходния ти пост, който ми направи впечатление "Аз съм аз и аз е равно на аз и нищо друго". С това ти сам се нарече личност, защото най-специфичната черта на личността е нейната уникалност това, което я прави повече от индивида (един от вида). При никоя друга форма на съществуване на планетата Земя в рамките на вида не се забелязват толкова големи разлики в рамките на вида, колкото ги има при хората. Това ни дава основанията да говорим за личности.

Мисля, че значението на думата личност е много по-високопарно от "всяко уникално нещо". Всяко дърво, всяка улица, та дори всяка прашинка във Вселенеата е уникална. Най-малкото се различава от другите прашинки във Вселената по своята история. Но не съм чул някой да нарича прашинките или дървата личности. Тъй де, второто съм го чувал, но сметнах, че е по-скоро следствие на психическо разстройство отколкото на дълбоки размисли по темата и все още стоя зад мнението си.
А аз изобщо не твърдя, че сме еднакви. Самият факт, че всички тук постваме и то различни неща, говори за това, че мислим различно. Опитвам се да кажа, че хората разбират личността като наше собствено творение, а това ми изглежда толкова смешно и глупаво. Ние се гордеем от това, което знаем, което можем или което мислим, но никой не смее да си признае, че всъщност не ние заслужаваме кредитите за всичко това.

Сега относно въпроса ти за това как вземаме решения. Да, прав си че опитът ни е важен в тази посока, но този опит подлежи на интелектуална и емоционална обработка, ние вземаме отношение към него, а това отношение си е наше, личностно.

Явно ще се наложи да се повторя, но ще се постарая да звучи по-разнообразно.
Ти казваш, че Решение = Опит + Размисли + Емоции и твърдиш, че вторият и третият елемент от уравнението са плод на нашата личност. Аз ще си позволя да разнищя нещата още повече.

Опит = Нещата, които са ни се случили + Как сме ги възприели
Как сме ги възприели = Преден опит + инстинкти
Тук стигаме до две основни събираеми, които се комбинират (по безброй начини) за да създадат нашия опит. Това са нещата от заобикалящата ни среда, които ни се случват и нашите инстинкти. И двете са абсолютно независими от нас. С инстинктите се раждаме, а заобикалящата ни среда е буквално всичко друго, само не и ние.

Размисли = Нашият мозък + всичко, което е влезло в него
Стигаме до абсолютно същата ситуация. Мозъкът ни е различен от този на животните. Също така и информацията, която влиза в него е различна, така че ние притежаваме нашите размисли. Но те не зависят на нашата личност.

Емоции = Инстинкти + Емоциите, които сме видели
И отново - външна среда и нашето тяло с цялата му химия. Жалко, че отново Аз отсъства.

В този смисъл, смея да твърдя, че всички ние сме просто актьори в един много глупав филм, а най-доброто, което можем да направим е да изиграем ролята си добре. Макар че това зависи единствено нещата на които ще ни научи живота, а от личните си наблюдения смея да твърдя, че животът е много слаба театрална школа.

[Mor Galad]

Мисля, че значението на думата личност е много по-високопарно от "всяко уникално нещо". Всяко дърво, всяка улица, та дори всяка прашинка във Вселенеата е уникална. Най-малкото се различава от другите прашинки във Вселената по своята история. Но не съм чул някой да нарича прашинките или дървата личности. Тъй де, второто съм го чувал, но сметнах, че е по-скоро следствие на психическо разстройство отколкото на дълбоки размисли по темата и все още стоя зад мнението си.А аз изобщо не твърдя, че сме еднакви. Самият факт, че всички тук постваме и то различни неща, говори за това, че мислим различно. Опитвам се да кажа, че хората разбират личността като наше собствено творение, а това ми изглежда толкова смешно и глупаво. Ние се гордеем от това, което знаем, което можем или което мислим, но никой не смее да си признае, че всъщност не ние заслужаваме кредитите за всичко това.

Тук опираме до въпроса кой какво разбира под понятието "личност". Дефинициите са ужасно много, но тази за индивида, различаващ се от себеподобните си в рамките на вида е едно от най-популярните. А относно сравнението с прашинките и дърветата, то подкрепя тезата ти само, ако я приемем за вече вярна, т.е. - само ако наистина единствено това, което ни се случва (историята ни), изключвайки волевата, целенасочена и свободна активност, която аз считам, че човек притжева, определя мястото ни на този свят. Съгласи се, че приемайки за миг моето мнение за това което сами решаваме да правим в отговор на случващото ни се, сравнението не е много уместно, тъй като на прашинките и дърветата нещата им се случват без те да имат какво да направят по въпроса, а при човека, съгласно застъпената от мен теза, това не е така. Произходът на думата "личност" идва от persona, както древните гърци са наричали маската, която актьорите са слагали, когато са изпълнявали представление. С тази етимология понятието "личност" може да се анализира горе-долу по следния начин: актьорът избира какъв да бъде на сцената, какво маска да сложи и тази маска е наложена върху това, което той наистина е. По същия начин личността е нещо, което избираме да бъдем, маска, която избираме да наложим на сцената на живота, върху сходната биологична и психична база дадена ни от природата. Наречи го лъжа, ако искаш (както прави Фройд в психоанализата си, според която съвременният човек е продукт на репресията, която сам си е наложил над истинската си инстинктивна същност), но все пак лъжа, която сме ИЗБРАЛИ да наложим върху себе си, продукт на нашата активност, а не просто пасивна реакция на случващото ни се. Съгласи се, че прашинката и дървото не могат да скрият истинската си същност, а ние го правим доста успешно. Бях чел някъде една философска дефиниция за човека, която го определя като "Същество, което може да лъже". Та аз считам, че личността е нещо, което поне в известна степен е наше собствено творение, макар и не изцяло естествено. Поне понятието е замислено от дълбока древност да отразява тази уникалност на всеки човешки индивид. Съвременните високопарни разговорни значения на думатта "личност" са нещо, за което се присъединявам към негативното ти мнение.

Размисли = Нашият мозък + всичко, което е влезло в негоСтигаме до абсолютно същата ситуация. Мозъкът ни е различен от този на животните. Също така и информацията, която влиза в него е различна, така че ние притежаваме нашите размисли. Но те не зависят на нашата личност.Емоции = Инстинкти + Емоциите, които сме виделиИ отново - външна среда и нашето тяло с цялата му химия. Жалко, че отново Аз отсъства.В този смисъл, смея да твърдя, че всички ние сме просто актьори в един много глупав филм, а най-доброто, което можем да направим е да изиграем ролята си добре. Макар че това зависи единствено нещата на които ще ни научи живота, а от личните си наблюдения смея да твърдя, че животът е много слаба театрална школа.

Можем да изберем какво да влезе в нашия мозък. Аз РЕШАВАМ дали да прочета нещо или не. Химията на човешкото тяло далеч не обяснява цялата емоционална гама, която всеки от нас изпитва. АЗ присъства най-малко в решенията ни дали да изразим дадена емоция или не. Емоциите, които виждаме не се копират директно, а се подлагат на оценка. (Е сега ако ми кажете, че всички са ревали за Леонардо ди Каприо в "Титаник" ), тази оценка идва именно от нашия мозък, във формирането на който личността си има доста голямо значение, тъй като за разлика от животните можем да решим, както вече казах, какво да влезе в него. Всички избираме какво да учим, с кого да бъдем и т.н. Този избор несъмнено е поставен в някакви рамки от реалността (не мога да уча в Харвард или да си лафя с Достоевски), но все пак си остава избор, избор който формира личността ни. Та прав си, че сме актьори, но според мен имаме пръст и в писането на пиесата. Пак ще завърша със същия пример за близнаците, които са отгледани в една и съща среда (до започване на училище) не все пак показват значими различия от най-ранна възраст. Демонстрират, че са самостойни личности личности. Толкова от мен засега. Благодаря на всички, които са имали търпението да четат това.

[Crafter]

Можем да изберем какво да влезе в нашия мозък. Аз РЕШАВАМ дали да прочета нещо или не. Химията на човешкото тяло далеч не обяснява цялата емоционална гама, която всеки от нас изпитва. АЗ присъства най-малко в решенията ни дали да изразим дадена емоция или не. Емоциите, които виждаме не се копират директно, а се подлагат на оценка. (Е сега ако ми кажете, че всички са ревали за Леонардо ди Каприо в "Титаник" ), тази оценка идва именно от нашия мозък, във формирането на който личността си има доста голямо значение, тъй като за разлика от животните можем да решим, както вече казах, какво да влезе в него. Всички избираме какво да учим, с кого да бъдем и т.н. Този избор несъмнено е поставен в някакви рамки от реалността (не мога да уча в Харвард или да си лафя с Достоевски), но все пак си остава избор, избор който формира личността ни. Та прав си, че сме актьори, но според мен имаме пръст и в писането на пиесата. Пак ще завърша със същия пример за близнаците, които са отгледани в една и съща среда (до започване на училище) не все пак показват значими различия от най-ранна възраст. Демонстрират, че са самостойни личности личности. Толкова от мен засега. Благодаря на всички, които са имали търпението да четат това.

А някога хрумвало ли ти е да си задаваш въпроса Защо? Защо решаваш да прочетеш дадената книга? Защо решаваш да направиш дадено нещо? И защо дадени мисли са в главата ти? Мисля, че всеки човек, който зададе въпроса Защо достатъчно пъти и си отговори достатъчно искрено (а това ми се струва непосилно за повечето) ще разбере много нови неща за себе си.

И допълнение - съжалявам, че не отговарям на целия ти пост, но започваме да повтаряме едно и също. Надявам се да не го приемеш като провокация, но аз твърдя, че осмислям и вниквам в нещата, които казваш, но не виждам ти да правиш същото. Разбира се, напълно възможно е аз да не съм достатъчно ясен, за което бих съжалявал.

[scion_of_storm]

Аз мисля, че 'защо не' е доста по-добър въпрос от 'защо'. :п

[Mor Galad]

Не го приемам като провокация, а като конструктивна критика. Ето защо ще ти кажа какво разбрах от твоите постове и бих се радвал да ми върнеш обратна връзка за пропуските ми.

Ти изповядваш един детерминистичен възглед за човешката природа, съгласно който свободната воля и човека като творец на своята личност личност са една илюзия, а това, което всеки от нас е, се определя еднозначно от базата, с която се е родил и постъпващото от околната среда. Мисли, емоции и поведение са формирани от постепенното натрупване на опит, от който се учим на реакции спрямо заобикалящата ни среда. Гордеем се със свободата на избора си, а тя не е нищо повече от незнание за това какво е накарало всяка мисъл или емоция, наречена от нас свободна, да възникне.

Надявам се негативната емоция в последният ти пост да е само нещо, което аз съм си въобразил. Затова преди да продлъжим искам да си изясним нещо. Уважавам мнението ти за човека, но не го споделям, което не означава, че се опитвам да те убедя в нещо или да налагам правотата си, защото съзнавам, че тя е не абсолют на познанието, а мое мнение. Вярвам обаче, че и ти да не виждаш края на този наш приятелски спор в това да отстъпя от позицията си. Щеше ми се просто да изложим аргументирани мнения без да чувстваме накрая наранено егото си от факта, че опонентът срещу нас не е бил надвит и мнението му стъпкано като несъстоятелно в прахта. Ако мислиш, че това не е възможно, не считам, че има смисъл да продължаваме. В противен случай ще ти дам моя отговор на въпроса "Защо" от предходния ти пост.

[I Like Scat Porn]

Въпрос: това дали сме свободни или всичко е причина и следствие променя ли нещо в живота ни, в начина, по който се отнасяме с останалите, абе... променя ли нещо в реалния свят?

Ще се променя ли аз като личност ако един ден разбера, че не всичко е причина и следствие, а съм истински свободен и нося отговорност за блаблаблаблаблаблабла?

[Mor Galad]

Според мен - да, променя.

[I Like Scat Porn]

Какво?

[Crafter]

Много се радвам на начина, по който ми отговори. Той показва, че първоначалното ми високо мнение за теб е оправдано.

Ти изповядваш един детерминистичен възглед за човешката природа, съгласно който свободната воля и човека като творец на своята личност личност са една илюзия, а това, което всеки от нас е, се определя еднозначно от базата, с която се е родил и постъпващото от околната среда. Мисли, емоции и поведение са формирани от постепенното натрупване на опит, от който се учим на реакции спрямо заобикалящата ни среда. Гордеем се със свободата на избора си, а тя не е нищо повече от незнание за това какво е накарало всяка мисъл или емоция, наречена от нас свободна, да възникне.

Мисля, че го формулира по-добре отколкото аз самия. С изключение на това, че изобщо не харесвам думата детерминисичен, защото тя носи значение на "независещ от теб", а всъщност ако логическата нишка на моята теза бъде продължена, се стига до момента, в който всичко (освен самия ти) зависи (индиректно, разбира се) от теб.

Надявам се негативната емоция в последният ти пост да е само нещо, което аз съм си въобразил.

Нищо негативно спрямо теб, със сигурност.

...Вярвам обаче, че и ти да не виждаш края на този наш приятелски спор в това да отстъпя от позицията си...

Съвсем не, сър. Всеки има свещеното си право на мнение, но на мен ми се стори, че ти не чуваш аргументацията ми и не реагираш спрямо нея. Но дори да е така, пропускът не е твърде голям. Това е просто моето заключение, до което съм стигнал и макар да твърдя, че то е логически непоклатимо, не твърдя, че някой друг трябва да го споделя. За сметка на това, бих бил ужасно щастлив да чуя всеки осмислен коментар спрямо него (подкпрепящ или не).

Въпрос: това дали сме свободни или всичко е причина и следствие променя ли нещо в живота ни, в начина, по който се отнасяме с останалите, абе... променя ли нещо в реалния свят?

Би могло да промени твоето мислене и осъзнаване не причинно-следствената връзка между безброй неща. Може да те накара да се замислиш, защо мислиш дадено нещо, защо харесваш даден човек, защо обичаш да правиш дадено нещо. А може би така ще опознаеш себе си (и другите) по-добре. А може и нищо да не стане.

Въпрос: това дали сме свободни или всичко е причина и следствие променя ли нещо в живота ни, в начина, по който се отнасяме с останалите, абе... променя ли нещо в реалния свят?

Би могло да промени твоето мислене и осъзнаване не причинно-следствената връзка между безброй неща. Може да те накара да се замислиш, защо мислиш дадено нещо, защо харесваш даден човек, защо обичаш да правиш дадено нещо. А може би така ще опознаеш себе си (и другите) по-добре. А може и нищо да не стане.

Втори едит: Съжалявам, че ще едитна поста си още веднъж и ще го направя дори по-дълъг, но след като казах последното нещо, ми се стори подходящо да споделя с вас един въпрос, който ме тормози последните дни. Та гледам си аз форума и индивиди като Shogot, Sepulturatr, Sepultura и I like scat porn. И се чудя... дали да слушаш Slayer и Sepultura, когато си на 14-15 години води до неадекватност или неадекватните 14-15 годишни се нахвърлят на Slayer и Sepultura като пирани на KitKat. И изведнъж в главата ми изниква спомена как, когато бях на 15 бях научил половината дискография на Slayer на баса и я свирех по цяла нощ... ... ...

[I Like Scat Porn]

Би могло да промени твоето мислене и осъзнаване не причинно-следствената връзка между безброй неща. Може да те накара да се замислиш, защо мислиш дадено нещо, защо харесваш даден човек, защо обичаш да правиш дадено нещо. А може би така ще опознаеш себе си (и другите) по-добре. А може и нищо да не стане.

Какво, по дяволите, ми пука ЗАЩО харесвам нещо, ЗАЩО обичам някого?! Нужно ли е да се обосновавам защо ме кефи първия Phlebotomized, примерно? И наистина ли ме кефи щом се налага да се обосновавам защо, аджеба, го слушам? Не е ли това унищожение на първичното, истински красивото и стойностно в живота, в изкуството?

По-скоро бих се метнал отнякъде, отколкото да тръгна да се оправдавам защо харесвам някоя женка или защо обичам да ям зеле с фасул или защо слушам Слейър - не знам, не ми и дреме.

Защо е нужно да си мъчим акъла за такива глупости?

Ти си животно.

Яж, пий, сери, еби, прави там квото правиш, ритни два пъти и умри.

ТОЛКОВА.

Няма НИЩО отвъд това, всичко останало са алабализми, нямащи връзка с реалността.


П.С. За шогуна и сепултуристите не знам, ама аз съм на 17.

[Crafter]

Какво, по дяволите, ми пука ЗАЩО харесвам нещо, ЗАЩО обичам някого?! Нужно ли е да се обосновавам защо ме кефи първия Phlebotomized, примерно? И наистина ли ме кефи щом се налага да се обосновавам защо, аджеба, го слушам? Не е ли това унищожение на първичното, истински красивото и стойностно в живота, в изкуството?

Има хора, които обичат да размишляват за нещата. В някои случаи размислите ти могат да имат огромно значение за теб (или за целия свят), а в други - не. Ако смяташ, че не трябва да мислиш, това е твое право. Аз не ти казвам какво трябва да правиш, а просто отбелязвам, че някои неща могат да доведат до други.

Яж, пий, сери, еби, прави там квото правиш, ритни два пъти и умри.
ТОЛКОВА.
Няма НИЩО отвъд това, всичко останало са алабализми, нямащи връзка с реалността.

Радостно е, че си открил смисъла на живота. Жалко е, обаче, че след като не си успял да измислиш нищо особено адекватно, си решил да симплифицираш до дъно.

П.С. За шогуна и сепултуристите не знам, ама аз съм на 17.

Само по лична карта.

[I Like Scat Porn]

Какво, по дяволите, ми пука ЗАЩО харесвам нещо, ЗАЩО обичам някого?! Нужно ли е да се обосновавам защо ме кефи първия Phlebotomized, примерно? И наистина ли ме кефи щом се налага да се обосновавам защо, аджеба, го слушам? Не е ли това унищожение на първичното, истински красивото и стойностно в живота, в изкуството?

Има хора, които обичат да размишляват за нещата. В някои случаи размислите ти могат да имат огромно значение за теб (или за целия свят), а в други - не. Ако смяташ, че не трябва да мислиш, това е твое право. Аз не ти казвам какво трябва да правиш, а просто отбелязвам, че някои неща могат да доведат до други.

Чааааакай, чакай, не говорим за мисленето като цяло. Много ясно, че мисленето, разсъждението е НУЖНО, най-малкото за да сметнеш, че 2 и 2 е 4 и че когато към главата ти лети тухла е добре да се мръднеш.

===>

защо мислиш дадено нещо, защо харесваш даден човек, защо обичаш да правиш дадено нещо.

"защо мислиш нещо" - защото на база на наблюдение и опит си си изградил дадено мнение.
"защо харесваш даден човек, защо обичаш да правиш дадено нещо" - какво ти пука? Нали в крайна сметка идеята е че харесваш този даден човек и правиш даденото нещо. Нима ще спреш да обичаш някого просто защото нямаш рационално обяснение за привързаността си?

Яж, пий, сери, еби, прави там квото правиш, ритни два пъти и умри.
ТОЛКОВА.
Няма НИЩО отвъд това, всичко останало са алабализми, нямащи връзка с реалността.

Радостно е, че си открил смисъла на живота. Жалко е, обаче, че след като не си успял да измислиш нищо особено адекватно, си решил да симплифицираш до дъно.

Не мога да живея без храна, вода и ходене по нужда.
Ако не еба поне веднъж в живота си, ще се затрия от генния фонд.
Ако не се забавлявам по някакъв начин ще умра от скука.

За сметка на това мога мога спокойно да си живея и без да знам истината за живота, Вселената и всичко останало, няма да умра ако не размишлявам на изключително задълбочени философски теми, не са ми нужни Достоевски, Кафка, Киркегор и Ницше, за да изживея един нормален човешки живот.

Това опростяване е нужно, защото животът е кратък и не е хубаво да го пропиляваш с глупости.

Мисълта убива действието и познанието убива копнежа.

П.С. За шогуна и сепултуристите не знам, ама аз съм на 17.

Само по лична карта.

Айде спри с ад хомчетата, а?

[Crafter]

Човече, не се опитвам да ти кажа как да живееш или върху какво да размишляваш. Дори мисля, че съвсем ясно казах, че това си е твоя работа и ако трябва да съм честен, дори не я намирам за особено интересна. Което е странно, защото аз по принцип проявявам интерес към почти всичко.
В този смисъл, ти казах, че се радвам, че си открил своята истина за живота. Сигурен съм, че когато пораснеш малко (не на години, а на ум) ще стигнеш до друго заключение, но предполагам, че то няма да е къде-къде по-интелигентно. И това не ме интересува, притеснява или засяга по какъвто и да е начин. То си е твоя работа.

Ако не еба поне веднъж в живота си, ще се затрия от генния фонд.

Е, то... няма да е чак такава загуба.

Айде спри с ад хомчетата, а?

Прости неинформираността ми, но не зная какво значи това.

[I Like Scat Porn]

Айде спри с ад хомчетата, а?

Прости неинформираността ми, но не зная какво значи това.

Ad hominem - лична нападка, когато нямаш какво друго да кажеш. Горе-долу като целия ти последен пост.

[Crafter]

Имаш еба си дефиницията за ад хоминем... А от последния ми пост бъзик с теб беше само едно кратко изречение. Но ако бях човек с твоя интелект, бих се поупражнявал малко в търпимостта си спрямо бъзици.
...
съжалявам, като започна, не мога да спра.

[Mor Galad]

Cogito ergo sum - Rene Descartes

Feculus ergo sum - I Like Scat Porn

[I Like Scat Porn]

^^Можеш просто да обясниш какво толкова сложно и изискващо толкова много размишления виждаш в живота.

[Crafter]

^^ lol

^ Объркал си си словореда на изречението и е абсолютно неразчетимо за мен. Само разбирам, че трябва да обясня нещо. Но аз не знам защо искаш подобно нещо от мен при положение, че досега съм виждал само как опонираш и то с много глупава или без никаква аргументация. И все пак, вероятно ще го направя, когато си оправиш поста.

[I Like Scat Porn]

Превод на поста отгоре: "Ще продължа да пиша глупости, докато той не се откаже."

Обратно на въпроса: Какво виждаш в живота отвъд най-елементарното, отвъд простото оцеляване и обикновените нужди?

[telia]

nikoi, последните няколко поста са действия някакви, водени от егото. Са ли тези действия егоизъм? Какво ги провокира? Имаме примери някакви, но това ли е това, което е? И дали ние си мислим, че е това, а то не е това, което е? Но животът Е. Смъртта Е. Крайностите Са. А това какво е?

[scion_of_storm]

Обратно на въпроса: Какво виждаш в живота отвъд най-елементарното, отвъд простото оцеляване и обикновените нужди?

Друг живот.

[Crafter]

^^^ Безброй неща, които много трудно бих могъл да опиша с един пост.

Ако трябва да кажа само едно, може би то е кратката дума "по". Искам (да съм) повече.

[I Like Scat Porn]

Повече... От кого? И с какво измерваш това повече?

[Crafter]

Себе си и всекиго. И не казвам, че това е много положително, дори напротив.

[I Like Scat Porn]

"Да бъдеш повече от себе си" не значи нищо.

А "повече от останалите"... е нещо много, много относително. Не можеш да разбираш от всичко и да бъдеш номер едно навсякъде. Ако сега пратим един средностатистически гражданин на София в някое забутано село, той ще бъде счетен за много тъп, защото не умее да пасе животни, да заколи кокошка да издои крава. Винаги някой ще е по-добър и по-неумел в нещо... Не може да гледаш на хората като "повече" и "по-малко" - това са измислени категории, нямащи нищо общо с реалността.

[Mor Galad]

Търкам очите си и се чудя дали този пост е наистина рожба на Ската или сънувам. Щурме, ти правиш чудеса.

[Crafter]

"Да бъдеш повече от себе си" не значи нищо.

Да бъдеш повече от себе си значи да се развиваш. Да бъдеш повече, отколкото си бил вчера. А самото развитие може да е в безброй области и да се изразява в безброй различни неща.

А "повече от останалите"... е нещо много, много относително. Не можеш да разбираш от всичко и да бъдеш номер едно навсякъде.

Естествено, че не мога. Ама имам пълно право да умра опитвайки!

А ти ще размислиш ли по темата или все още държиш на тезата, че животът е само задоволяване на физиологически нужди?

[I Like Scat Porn]

Вярвай ми, имам силно желание да "размисля" и нещата да стояха по друг начин, но...

Идеята ми просто е:

Има обективна реалност, която съществува независимо от нас. (Ако те застрелям - ще умреш, независимо какво е твоето мнение по въпроса.)

Това, което става в главата ни е изцяло субективно и нямащо връзка с реалността. (Мозъкът не може постоянно да анализира това, което става около него, затова си създава готови "карти" на реалноста, които обаче са изкривени, за да се пригодят към реалността, такава, каквато НИЕ я искаме.)

Следователно, това, което става в главата ни е без значение. (След като не е обективната реалност.)

Значи трябва да зарежем субективното и да се подчиним на обективната реалност...

...според която единствената цел на живота е да оцелява и да се възпроизвежда.


В един период, така да се каже, вярвах в самоусъвършенстването, стремежът към красивото, извисеното и т.н., но наскоро осъзнах, че истината е в простотата. Кучето не си задава сложни екзистенциални въпроси, не се занимава с философия, защото това са неща, които не го засягат. Защото в крайна сметка целият ти живот се свежда до това да се наядеш и да се... Науката, разбира се, е нужна на хората, защото увеличава шансовете ни за оцеляване като вид - средната продължителност на живота днес е значително по-голяма в сравнение с тази преди 300 години, няма да умреш от апандисит, храниш се по-добре, живееш в по-добро жилище и т.н. и т.н. Но чувствам, че въпроси от сорта на "Защо сме тук?", "Какъв е смисълът на нашия живот?", "Съществува ли свободен избор или всичко е просто причина и следствие?" са ненужни и излишно затормозяващи хората; не са от значение за нашето оцеляване, затова считам разискването на тези въпроси за абсюлютно ненужно и безсмислено.

[onnellinen]

Оценявам подобно мислене. Скат, ти си моят герой. Накара ме да чета тази тема. Това е чудо.

Иначе Щурма ти го е казал - това те прави щастлив, тогава живей по твоя си начин.
Аз лично съм на мнение, че самоцелното самоусъвършенстване е много далеч от истинското самоусъвършенстване и от целта (ако щеш и мечтата) да си 'по-'. Самоцелното самоусъвършенстване губи от времето ми. Самоцелното самоусъвършенстване е без ясната идея какво точно 'по-' искаш да бъдеш. Получава се кавърверсия на 'видяла жабата, че подковават коня...'

[nikoi]

nikoi, последните няколко поста са действия някакви, водени от егото. Са ли тези действия егоизъм? Какво ги провокира? Имаме примери някакви, но това ли е това, което е? И дали ние си мислим, че е това, а то не е това, което е? Но животът Е. Смъртта Е. Крайностите Са. А това какво е?

Telia, нищо не е това, което "Е", може би само нищото, в някаква степен, Е!
Егото ли, то естествено играе важна роля в изграждането на всяко едно мнение(моето, твоето, на Щурма и т.н.), но някой трябва да се опита да подтисне васалния си манталитет и да въстане против "себе си", което, по принципа на противоотровата, ще се получи единствено и само ако използваме това "себе", за да открием едно друго скътано СЕБЕ СИ! Естествено е да има противоречие в изказите - всеки търси по свой собствен начин "истината"(и ние търсим своята истина telia, а обективността, тя не съществува в четриизмерното познание на човечеството). Ала не можеш да отречеш, че когато индивиди от сорта на I like Scat Porn започнат да се изразяват и замислят по такъв, може би свойствен им, начин това би могло да означава, че тази тема не е чак толкова безсмислена спрямо ЖИВОТА, нали?!

[Megadeth]

Aз имах един далекоглед, а.к.а. рефлекторен телескоп, 76700, продадох го за сто кинта, че само луната да гледам ми писна.

[Crafter]

Искрено ме радва, че имаме честа да четем и интелигентните размисли на Ската и се надявам, че тази новост ще е трайна.
Ако трябва да съм честен, разсъждението ти ми хареса, но не съм съгласен с него поради няколко причини. А тъй като съм човек на логиката, ще ти покажа места, където твоята се е оплела и те е довела до малко, да ги наречем, изкривени заключения.

Има обективна реалност, която съществува независимо от нас. (Ако те застрелям - ще умреш, независимо какво е твоето мнение по въпроса.)

Това дали има обективна реалност е много мащабен въпрос и заслужава съвсем отделна дискусия, но, виж, примера ти (и всички примери, които биха се основавали на същия принцип) е неверен според самия себе си. Ако ме застреляш, моята смърт, ще е следствие на твоите действия, а това доказва, че това, което ти наричаш "обективна реалност" е последствие точно от твоите действия. А това как аз ще приема собствената си смърт е отделен въпрос и макар че прекият ми опит с този въпрос е нулев, историята ми подсказва, че хората са ужасно добри в това да се самозаблуждават, умирайки.

Следователно, това, което става в главата ни е без значение. (След като не е обективната реалност.)

По твоите думи, това, което става в главата ни определя обективната реалност (както доказах по-горе). Следователно това твое заключение противоречи на логиката, която го е създала и следователно, то не е правилно. Или пък логиката е грешка, всеки да го разбира както желае.

Науката, разбира се, е нужна на хората, защото увеличава шансовете ни за оцеляване като вид

Дюд, хората ги има от 200 000 години (благодаря на безсмислената наука, че ми е дала тази информация), а "науката" в адекватна форма я има от по-малко от 10 000 (благодаря на безсмислената наука, че ми даде и тази информация). Според мен това доказва, че хората са се справяли и без наука съвсем добре в оцеляването си. А пък някакви едноклетъчни ги има от не знам колко години (ако разбирах от биология, щях да благодаря на науката, че ми е дала тази информация) и се справят грандиозно с оцеляването си. Науката не ни трябва, просто ние сме хора и за разлика от жувотните, мозъците ни ни карат да правим странни неща.

Ама ме кефи минималистичността ти.

[nikoi]

Идолите! Оставих си ги за последно, защото блясъкът на другите "ни звезди" зависи много, да не кажа, че произлиза, от идолите ни, а какво всъщност са те?! - Ами трябва да започна с обектите от реалността, с които си взаимодействаме или по-скоро - с тези от тях, на които преписваме своята идейност за света, а те най-често без свое знание се превръщат в отговорници на тези чужди идеи(идеалите ни). Но те представляват необходимото самозалъгване на ЕГОизмите ни, а отвъд този безброй от маски, истинският идол, пред който прекланяме глава сме "самите ние"! Всяка една група, която слушаш, всеки един художник, на чиито картини се възхищаваш, всеки филм(актьор), който обожаваш, и т. н. всъщност не представляват собствена независима величина, спрямо нашето разбиране за това, а са просто маска - проекция на немислимите за осъществяване в нашия живот егоизми. Като се замислим, цял карнавал сме създали от света, за да прикриваме слабостта си - именно, че не можем да признаем слабостите си, а от своята камбанария властникът-ЕГО(тук е мястото да коленичим) призовава своите роби към спазване на "праведната логика", която представлява следното: Аз съм АЗ и нищо друго! Ти с ти, ала това второто ТИ е(трябва да бъде) отново моето АЗ, но в проекция! А пък вие, кои сте вие, подяволите? Вашите ценности, потребности, мечти и др. са ми скъпи при положение, че те се доближават(разбирай припокриват) до моите такива, или ако имам полза, ако мога да извлека дивиденти от тези ваши слабости!
Ето защо, създадох тази тема, за да отправим далекогледа не към звездния небосвод, а към "себе си", защото там има също безброй звезди и може би много повече вселенски илюзии, отколкото космосът би могъл да крие, а кавичките(за "нашето" СЕБЕ СИ), те представляват безкрайното разстояние, което отделя нас от заграденото в тях!

[shogot]

Абсолютно съм съгласен с теб Никой.

[J'eor]

Да, не е много оптимистичен взорът ми, но аз мисля, че оптимизмът е създаден като един нереален контраст на действителността, нужен на човешката психика, която обича да бъде лъгана, дори и от себе си, а песимизмът, той е просто поносима маска, зад която скриваме лепкавия несловесен реализъм.

Ако ми позволиш, ще допълня - оптимизмът не е нужен на човешката психика. Той просто е по-лесния избор. А хората обожават лесните неща. Pity they!

Аз понеже малко се засягам на тема оптимизъм, това е, което ми се наби най-много в очите. :) Та имам два (добре де, малко повече) въпроса.

Към nikoi: Защо мислиш, че оптимизмът е нереалният контраст на действителността? Обърни го наобратно - защо песимизмът да не е този контраст?
Към Sturmfuhrer: Да разбирам ли, че според теб песимизмът е по-добрият избор за нагласа към света? И защо усещам негативизъм към оптимизма - след като той прави човека по-щастлив, какво е лошото в него?

[Crafter]

Не, нямам никакъв афинитет към песимизма, дори хората, които гледат на живота с явен негативизъм винаги са ми били по-неприятна компания.
Но, да, усещаш лошото ми отношение към оптимизма, защото обикновено (макар и невинаги) той е съпроводен с големи количества самозаблуда, които пък от своя страна водят до недобри резултати или до тотално нежелание за работа към развитие. А аз си падам по хората, които се състезават, развиват и т.н.

[nikoi]

"Към nikoi: Защо мислиш, че оптимизмът е нереалният контраст на действителността? Обърни го наобратно - защо песимизмът да не е този контраст?"
Ако реалността има нещо общо с оптимизма (точно това аз разбирам е с ето такъв знак(!) във въпроса ти) , то тогава тя представлява изнасилено отражение на НЕЧИЯ самозаблуда! Колкото до песимизмът, интересното е, че по-скоро той е поносимия(измислен) контраст на оптимизма, който, веднъж създаден (оптимизмът) като антиреалност от слабичките ни мозъци, е естествено да победи своя антипод (реалността) на бойното поле (нашето съзнание), и именно това бойно поле изисква от себе си (от войниците над себе си) да има битка(противоречие) между каквито и да е противници. Ето на тази почва порасва и расте ПЕСИМИЗМЪТ!

[Mor Galad]

Щурме, дали оптимизмът или песимизмът ще доведат някого до развитие или съответно - да застой зависи от конкретния човек. И това, което твърдиш, според мен не е на 100% вярно при всички. Има хора, при който песимизмът и визията за мрачното бъдеще блокират или в значителна степен намаляват възможностите за справяне със ситуацията и развитие. А когато тези хора имат оптимистична нагласа към света, те намират сили, за да се борят и да излязат от всяка ситуация. Вярата, в много случай, дава сили на човека. Ще ти дам един пример - в спорта, ако си песимист и гледаш "реално" на шансовете си за победа, никога няма да надмогнеш себе си, защото там ти е необходим хъс за победа, който често превръща самозаблудата в реалност. Виж какво стана на световните футболни финали 1994. Песимизмът, според мен не ти създава една по-реална визия за света, тъй като абсолютната реалност е непознаваема за нас и нито ти, нито аз знаем кое е реално и кое самозаблуда, за да твърдим, че оптимизмът ни лъже, а песимизмът е правилната визия към света или обратното. По-скоро и песимизмът, и оптимизмът създават модели, според които да действаме, а аз лично предпочитам оптимистичния, защото той ме зарежда с хъс и желание за победа и прогрес, а песимизмът няма какво да ми даде освен мисълта, за поражението, преди то да се е случило. Та не съм съгласен с това, че оптимизмът води до нежелание към работа и развитие.

Ще използвам възможността да отговоря тук на въпроса ти "защо" от преди няколко поста. Какво ни кара в даден момент да мислим, чувстваме или правим определено нещо. Дотолкова, доколкото се присъединявам към детерминистичния (не знам каква друга дума да използвам, признавам си) възглед за човешката природа на редица автори, мога да посоча инстинктите и травматичните ситуации в детството н Фройд, бихевиористичното учене от средата, моделите на мислене, за които говорят когнитивистите, като солидни и убедителни отговори н въпроса "защо". Но това според мен са частични отговори. Всеки от тях носи своята истинност, но не изчерпва човешката природа. Замисли се над следното. Какво всъщност питаме, когато задаваме въпроса "защо"? Ние търсим причината за нещо, какво го е породило, какво ни е НАКАРАЛО да го направим. Хайде сега се запитай дали е коректно да се задава въпрос "защо" към свободната воля, ако я има! Ако ти отговоря на него, няма ли просто да загърбя позицията си. Не мога да ти кажа какво е накарало актовете на свободната воля да се случат, защото тогава те няма да бъдат такива. Не мога да ти отговоря "защо" Бетовен е написал "Лунната соната". Не мога, а и признавам си не искам да търся причина там където дори науката стои безсилна да го направи. Предпочитам да изпитам удоволствие от това, което той, уникалната личност Бетовен, без да е ясно защо, е направил по свое собствено вдъхновение и воля. Съжалявам, ако съм звучал патетично, знам, че това няма да ти хареса .

[Crafter]

На първата половина от поста ти не мога да отговоря, защото тезите и на двама ни са в абсолютен синхрон, а разликата е единствено (макар че тя сама по себе си е огромна) в ъгъла, от който гледаме даденото нещо. А това пък за пореден път доказва как истината никога не е една и до колко различни заключения или мнения могат да стигнат хората дори и когато разполагат с еднакви факти.

Втората част обаче ми се струва изключително интересна. Разсъждението, че ако можеш да дадеш отговор на всяко "защо", тезата ми би била потвърдена не е нещо, за което се бях замислил. А пък логиката го потвърждава. И искрено се радвам, че определяш невъзможността да се отговори на всяко "защо" като основен аргумент против изложените ми размисли. Определено ме караш да разсъждавам по-дълбоко.
Но завършваш поста си с това, че предпочиташ да изпиташ дадено удоволствие вместо да размишляваш върху него. А не смяташ ли, че понякога точно патоса трябва да бъде оставен настрана за сметка на целенасоченото и търсещо обективността размишление?

[Mor Galad]

Като се замисля на второ четене. Може би не бях съвсем прав за оптимизма и песимизма, а изразих едно мое пожелание, в което ми се иска да вярвам. Защото прекаленият оптимизъм може да те спъне в развитието ти не по-зле и от песимизмът, водещ те до отчаяние. Наистина зависи от човека според мен. Има хора, които толкова са страдали, че песимизмът е единственото, което им дава смислено обяснение на живота и осмисля света им. Има и други, които считат, че светът им е до колене.

Човек, според мен не е машина за смятане и разсъждения. В никакъв случай не искам да казвам, че не трябва да си задаваме въпроси за причинно следствената връзка на нещата. Ако забеляза в първата част от абзаца, посветен на въпроса "защо" от поста ми, се опитвам да дам различни алтернативни отговори. Просто ми се струва, че това не изчерпва живота ни. Че има моменти за мислене и моменти за наслада. Отново опираме до въпроса за баланса между тях. Него всеки го търси и намира за себе си.