Здравейте Опции

[Aleksander Levit]

Здравейте за да не отегчавам никого ще оставя многоточие, пък който квото се интересува да пита

[TerminalFrost]

Здравей и от мен. Два дни чета темата ти, и се чудя какво да напиша, или не - по-скоро как да го напиша.

Слушам музика от 12 годишен, свиря вече почти 16 години, и съм минал през всички възможни стилове между класическа музика и екстремен метъл, и никой никога не ме е заклеймявал по никакъв начин за вкусовете ми. Както и не се е опитвал да ги обвърже негативно с личноста ми. Съжалявам за това, което ще кажа, и се извинявам предварително, но мисля че подходът ти специално за този форум не върви, защото очевидно обиждаш хората тук, макар и косвено.

Аз не съм религиозен, и имам дълбоки убеждения да не бъда, които определено НЕ са резултат от това, че съм живял една значителна част от живота си преди 1989 година.

Винаги са ми се стрували много странни, смешни и неразбираеми връзките, които някои хора правят между музиката, и специално рокенрол-а, църквата и пропадането на един човек. Какви са тези предубеждения? За себе си мога да кажа, че съм изживял най-бурните си години в алкохол, наркотици, купони и бягства от училище, и въпреки всичко, не съм бил пропаднал. Напротив - в момента работя в една от най-големите софтуерни фирми, и съм завършил съм магистратура в Англия. Пропаднал ли съм? Що за тесногръдие е да свързваш музиката с пропадането на един човек? Не мислиш ли, че може да пропадне и чалгаджията, рапъра, или този, който не слуша никаква музика? Битовия алкохолизъм резултат от слушането/правенето на музика ли e? А не е ли резултат от слаби ангели, клякане пред проблемите, слаба воля, или просто любов към алкохола? Не мога да повярвам, че човек на 25 години може да разсъждава по този начин. Разбирам, че за теб религията има огромно значение, но защо се опитваш да вмениш вина заради собствените си предразсъдъци? Видях, че е намесен дори и холокоста... Интересно е как всички евреи живеят с това, и винаги когато могат го изтъкват, сякаш са били единствените, подложени на геноцид... Какво да кажем ние за 500 години турско робство, какво да кажат в Руанда, Камбоджа, Босна, Косово, Бангладеш, Шри Ланка, Армения и къде ли не още? С това ли трябва да живеем, или просто трябва да го помним, за да не се повтори?

Това е форум, в който преобладава добрия тон, но съм убеден, че ако продължаваш по този начин, няма да ти хареса тук. Никой не е виновен за предразсъдъците, религията, или убежденията ти. Моите убеждения също не биха се харесали на много хора, затова не се опитвам да ги налагам. Когато аз самият чувствам, че нещо не ми е наред, се опитвам да го поправя. Искам да кажа, че за да бъда в мир със себе си, бих направил всичко. Най-вече бих се справил с предразсъдъците си.