Неслучайни глупости., e=mc^2 Опции

[parabellum]

Мъглявината Орел.
Appearing like a winged fairy-tale creature poised on a pedestal, this object is actually a billowing tower of cold gas and dust rising from a stellar nursery called the Eagle Nebula. The soaring tower is 9.5 light-years or about 57 trillion miles high, about twice the distance from our Sun to the next nearest star.
Не е ли шокиращо?

Паствайте някакви интересни articles/photos/topics/debates/and stuff от всякакви сфери, за да ги обсъждаме в нормални дискусии като бели хора, без кретенските линкове/коментари от kef46464e.com и прочие. Можете ли да се справите?

ps.Оправете заглавието на темата, lol.

[Blashyrkh]

Ами защото се чувствам дребен и виждам нагледен и много шокиращ пример, колко "висшият" човешки вид е неразвити безсмислен. Има неща дето мозъка ни не може да побере все още. Просто не е достигнал еволюционното си равнище, за да го направи. Примерно преди няколко месеца прочетох "Частицата Бог" - и се почувствах точно така. Друга такава книга е "Гравитационната гибел на Вселената". Между другото я препоръчвам на всеки, който не я е чел.

[parabellum]

Ами защото се чувствам дребен и виждам нагледен и много шокиращ пример, колко "висшият" човешки вид е неразвити безсмислен. Има неща дето мозъка ни не може да побере все още. Просто не е достигнал еволюционното си равнище, за да го направи.

Дам, това е адски вярно. Гледам как разните учени търсят отговори на въпроси от сорта: "Какво е било преди Big Bang?", "Вечно ли е времето и пространствoто?" и т.н. Много смешни са ми тия неща.
Ми, просто на някои въпроси не трябва да се отговаря, нито задължително трябва да имат логично (математично, etc) и ясно обяснение. Трябва да се приемат нещата, както са си били винаги - закони на Вселената просто... каквито и да са те.
Иначе мене ме вълнуват слънцата най-много и въобще еволюцията им, понеже това са си най-ясно динамичните тела в космоса. Като организъм - раждат се, живеят различно, умират различно. Нищо, че един период от съществуването им е равен на милиард земни години миниум. Фактите около това и едно подобно наблюдение от живота на звездатата е повече от шокиращо.
Колкото до книги... аз доста силно бих искал да прочета "The Dancers at the End of Time" на Michael Moorcock. Става въпрос за едно безумно и далечно бъдеще, където една цивилизация изразходила цялата слънчева енергия във Вселената.