Защо ни смятат за пропаднали? Опции

[DanceDevil]

Металът е един от от най-хубавите музикални стилове, той не е просто музика той е и начин на живот.Но за съжаление е един от най-трудно разбираемите стилове в последно време.Особенно в нашата България, където напоследък е често поттискан от друг "музикален стил".Много често се говори против хората които слушат метал, смятат ги за ограничени, излишни.Незнам защо повечето хора смятат металите за пропаднали?Случвало ли ви се е пред вас да се говори против метала?Да ви обиждат че ходите по-различно от другите, че сте с дълга коса, или че се държите странно?Дразните ли се понякога от чалгата която може да се чуе от всяко едно кътче?
И още нещо което искам да кажа, ако темата не се хареса на някой бих искал просто не да исказвате нещо против нея, предпочитам да ми кажете как възприемате всичко това в обществото, пука ли ви от това което се говори против метала?

[TerminalFrost]

Това са предразсъдъци, и добре знаете, че го има и обратното твърдение - много от нас биха казали например, че рапърите и чалгарите са пропаднали и посредствени хора без вкус. Тази сегрегация не е в последно време, както твърди DanceDevil, а я има откакто има поп-култура. Всяко ново течение е посрещано с пренебрежение, понякога дори с омраза, или предубеждения, защото то непременно идва с промяна на начина на обличане, поведението, жаргона, и всичко останало, което може да се свърже с една нова тенденция.

Човек е устроен така, че забелязва на първо място нещата, които не му харесват, защото ги пречупва през собствената си ценностна система, и така се зараждат стереотипите - метълите са мърлячи, рокерите се обличат се като клошари и не се къпят, слушат безмозъчна музика и се наливат с алкохол. Чалгарите, особено жените се обличат като евтини проститутки, излагайки всичко, което имат на показ. Рапърите са комплексари, които имат в главите си само коли, измислени гета, преследвани са от полицията, чувстват се онеправдани, ебат най-големите пички и т.н... Когато човек анализира всички тези неща, без да има възможност да погледне навътре в някоя от тези групи, неминуемо ще достигне до извода, че всяко течение в поп-културата е избиване на комплекси, и неговите представители са хорица, които търсят изява чрез външноста си, проповядват идеи, които не споделят, и изобщо търсят интеграция в обществото по начини, които за останалите групи са неприемливи, пошли, неразбираеми, или смешни. Разбира се, че всяко течение си има своите комплексари, отрепки, мърлячи и простаци, но това не значи, че примерно на мен ми пука, че еди-кой си изживява пубертет на 25 години, друг се чувства като неразбран и гонен от обществото, трети се прави на интересен с измислената си депресия... Всеки сам изгражда лицето си в обществото, и никои не му е крив, ако другите го възприемат негативно, защото това най-вероятно се дължи на собствената му неспособност за изява, която би го накарала да изпъкне позитивно в групата, към която принадлежи. Поп-културата, сама по себе си не значи да си различен, а по-скоро неизбежно те слага в рамка, и за съжаление, всяко едно отместване от центъра (с цел различност и дистанциране) към периферията значи зараждане на ново течение, което си идва с новите предразсъдъци, отрицание, нов морал, жаргон и поведение. И ако то е достатъчно силно, много скоро пак ще бъде център, и ще направи последователите си носители на тези стереотипи.