Rhapsody Of Fire - Triumph Or Agony Опции

[Airin Of Ancelot]

Не мога да оставя без тема новия албум на любимата ми група... Точно две години бяха необходими на момчетата от Триест да изготвят седмата си творба. Лично аз съм очарована - никакви изненади този път, но едно много силно, изчистено, хомогенно звучене. Може би най-епичният им албум дотук. Как го намирате вие?

[Beerzebub]

Тук можете да прочетете едно интервю с гласа на групата - Fabio Lione.

Ал Бано е тук, йеее

Сега прочетох и ревюто. Някак след 4-те ми години в университета, след изучаване на предмети като Минералогия, Кристалография и Петрография, имам един особено важен въпрос: Как, по дяволите, се изковава изумруден меч? (Изумруд = Смарагд, за тези които не се сещат за какво става дума)


А сега трябва да чуя и албума... най-после.

[Mort]

Ал Бано е тук, йеее

After that the album takes a significant Hollywood turn. Seriously, anybody ever tried to play Rhapsody to some big-ass movie producer? If yes, the Italians should be given at least one crack at a movie score. Old Age of Wonders leads the way with its half&half clavichord interlude – elfish dance slant where Fabio Lione sings a duet with a female vocalist. The Myth of the Holy Sword is a perfect example of where Rhapsody intends to go with Triumph or Agony. Slower, mid-tempo, almost storytelling, soundtracky music, which desperately needs some heavier bottom end support, but it is not coming. Fabio’s voice has a hint of anguish, but it never gets the oomph from the rest of the crew (Bloody Red Dungeons and lots of The Mystic Prophecy of the Demon Knight). Instead we would be entertained to larger than life choirs and every drum hit will sound like an orchestral explosion. I love Italian language, it is beautiful, and does not need rhyming to be set to a song, but Il Canto Del Vento is practically a San Remo festival. I can tell by recently catching my wife enjoying some old Al Bano and Pupo songs. If Silent Dream gives some glimpses of breaking up the trend, then Son of Pain completely buries the hope. That song, if not for male singing, could just as well be written for Celine Dion. The song’s name is practically a misnomer. My bold prediction is that you will either love or hate this album based on your attitude towards this block of songs nestled right in between Heart of the Darklands and The Mystic Prophecy of the Demon Knight 16+ minute marathon.


Явно не си единствения с подобни впечатления. Цитатът е от ревютата в metalreviews.com