Как оценявате IRC ?!, Какво за вас е IRC чата .... Опции

[M-16A2Rifle]

Mi az smqtam 4e normalno (no ako ne se prekalqva) ot vreme na vreme e zabavno . Ima mnogo kontakti sas vsqkakvi hora . Pozdrav s Nightwish i from whiches to eternity

[Myrtviqt_zvqr]

Ta za irc..ne si struwa.....ako vednyj si po4nal i si imal 6tastieto da nameri6 dori edin svesten 4ovek i ti ostava za dylgo edin lo6 navik....horata deto ne sa po4vali sa si mnogo dobre....to mai ve4e ne e mnogo moderno...po malkite 6te jiveqt po pylnocenno...[myrze6e me da obry6tam na kirilica..izvinqvam se]

```````` , не знам какъв е този ник от тебе... и какво точно се опитваш да кажеш, но.... Това, което си писал е страшно, страшно погрешно, както и останалите мнения, които отричат IRC.

Глупаво е да обвиняваме телефона за това, че имаме лични проблеми и като говорим по него се караме с хората, следкато е въпрос на личен избор дали да говориш с някого така, или наживо. Глупаво е да се твърди, че телевизорът отнема на хората много време, при положение, че те сами избират дали да гледат научно-образователни програми, или сапунени опери. Глуопаво е да се обвиняват компуютърните игри, че водят до пристрастяване, следкато всеки сам решава дали да виси пред PCто или да спортува по няколко часа на ден.... IRC с нищо не е виновно, че много хора, които не могат да се реализират навън, в реалността, го правят като се крият зад монитора и клавиатурата. А някои от тях не могат да реализират добрите си страни.....
Ще ви разкажа една история. Историята за моето пребиваване в чата.

Започнах да чатя преди три години и половина- четири, а може би и по-отдавна. По времето на първите интернет зали в моя град. Тогава в #metal бяхме не повече от 10-15 души.... В началото попадах безразборно и на свестни хора, и на не дотам готини... Имах късмета да срещна няколко души от моя град, които се превърнаха в постоянната ми компания. Запознах се и с техни приятели от цяла България... Като постепенно кръга се разширяваше и разширяваше... Но тук е важно да се отбележи, че аз не се запознавам със случайни хора с никове "sexy_matska", "Maq_{P}", "liubovnika", "iskam_te" и подобни (всички знаете за какво говоря), а само с лични познати на хора, които вече съм виждала наживо и които са ми станали настина приятели извън чата. По този начин съм успяла да избягвам случайните навлеци или такива, с които няма да си допаднем.
За две-три години насъбрах толкова приятели, колкото не можех и да си представя, че мога да имам. И то само свестни хора! Зачестих пътуванията си из страната... и се оказа в един момент, че към който и град да тръгна, навсякъде имам мои хора... и то все от IRC, и все готини!!!
Преди три години се запознах с едно момче на моите години. Започнахме да си пишем първоначално мейли, след това обикновени писма... Накрая се видяхме наживо и от тогава сме почти неразделни... Той ми е повече от приятел, повече от брат, повече от наи-близките ми хора, които съм имала преди него... След няколко дни ще станат точно три години откакто се познаваме... и по-голям празник за мен просто няма!

Исках да разкажа всичко това, за да обясня по-лесно, че не IRC-то е виновно, а хората... и по-точно всеки от нас е персонално виновен за нещата, които му се случват в чата и извън него. С какви хора ще разговаряте, как ще ги намиратем как ще се отнасяте към тях и как ще преценяте на кой какво доверие да имате... е само въпрос на личен избор.


Btw, да вметна, че в IRC съм водила много по-сериозни разговори, отколкото дори наживо... така че ... Писнало ми е от изказвания, че IRC води до пристрастяване, измества личния живот на хората и не помага за развитието на каквито и да е добри качества...