Blackmore's Night - Winter Carols, Или темата за Негово Величество Опции

[lodborg]

Точно 5 минути от албума ми бяха достатъчни да ме убедят за пореден път колко ВЕЛИК е всъщност този човек! Макар и да ми е мъчно (малко) за отминалия му "електрически" и "метален" блясък, подобни прекрасни акустично-ренесансови включвания са балсам за душата ми. Липсват ми достатъчно думи за да опиша какво са предизвиквали в мен трелите, излизали от ръцете на китарния виртуоз през всички тези години без оглед на стилови залитания. Просто си личи, кой е Майсторът (с главно М). И макар че "Winter Carols" не е авторска творба, а с малки изключения сбор от традиционни коледни песни, същото усещане е все още тук - удивително е какво може да се направи с от шест до дванадесет найлонови струни.

И за да прекъсна пороя от суперлативи, винаги заплашващ да ме удави, когато стане въпрос за Ritchie Blackmore, да стигна до същината. Какво мислите за него, какво мислите за творчеството му в последните 10 години, за ренесансовата музика, за последния му албум ("The Village Lanterne"), за този албум с коледни песни ("Winter Carols"), за коледните песни по принцип и изобщо за всичко свързано по някакъв начин с Ричи? Мислите ли, че все повече бива изтикван на заден план за сметка на създаването на все по-плътно впечатление за група, а не за дует (какъвто определено беше Blackmore's Night по времето на "Shadow of the Moon" и "Under a Violet Moon")? Изобщо всичко, което ви дойде на ум. Дерзайте!

[kimba]

Не е възможно да слушаш Блекмор равнодушно!

Десетилетия съм живял с мисълта, че е трудно някога и някъде да бъдат сътворени толкова красиви и гениални неща, да бъдат изсвирени с такова чувство... За мен той е част от неподправимата класика на хард рока. И не само това - той е геният, сътворил и изсвирил едни от най-нежните и чувствени песни създавани някога. Вземете например "Rainbow Eyes" където е извадил ударната група и баса и прибавил класически инструменти като виолончело, цигулка и флейта, вземете например композицията "Maybe Next Time", в която сякаш е излял душата си. Казват, че е писана след един безуспешен опит да събере отново Deep Purple... Какво да каже човек за "Eyes of the world", "I Surrender", "Stargazer", " The temple of the king"...

Намирах проекта му с Кенди Найт за интересен. Слушал съм с удоволствие повечето от парчетата в първите им два албума, но за мен Ричи е олицетворение на най-доброто правено в хард рока. С времето започнах да харесвам и да слушам и други изпълнители, но и до днес не съм срещал такива великолепни съчетания на тъга и радост, обреченост и оптимизъм, каквито човек може да чуе в музиката на Deep Purple и Rainbow...

За мен винаги ще си остане Моцарт на хард рока, уникален композитор и виртуозен китарист, оставил едни от най-значимите следи в музиката на 20 век.