Концертите на EVERGREY наближават, прес съобщение от 4Live Опции

[Warrior Of Ice]

Източноевропейското турне на Evergrey вече е в ход, като първият концерт вече се проведе в Нитра, Словакия вчера на 11 януари. Групата е в пълна бойна готовност и с нетърпение очаква да се срещне и с феновете си в Пловдив и София следващата седмица. Evergrey и Stonegard ще пристигнат в България от Гърция след като на 14 януари изнесат концерт в град Лариса със специален автобус пригоден за подобен тип турнета. Концертът в Гърция ще е първият за Stonegard заедно с Everygrey, тъй като на първите две дати от турнето в Словакия и Унгария Evergrey излизат сами. Целият екип на турнето, който ще пристигне в България, се състои общо от 18 души заедно с музикантите от двете групи като турнето има почивен ден в България между двата концерта, през който Evergrey и останалите членове на турнето ще могат да се насладят на красотата на българската природа и да изследват българския нощен живот.

www.4livepromotions.com

[Дара]

Част от статийката ми по въпроса :

Концерта в Пловдив – 15.01.2007г.
Концертите на прогресив метъл групите у нас са рядко явление. Може би причината за това е в неголемия интерес към тях. Получава се следния феномен – хората ги слушат, харесват и ценят, но не ходят по концертите им, неразбираемо за мен защо.
Пристигнахме пред залата половин час по-рано (дебели глави сме си и това е – не се научихме, че у нас нищо никога не започва навреме), никаква опашка, рехава тълпа. Със свито сърце преброихме чакащите и страховете ни се оправдаха – не повече от стотина човека си говореха на групички на стълбището. Забелязахме, че и другите скришом правят същото, всеки новопристигнал се посрещаше със сигурно съвсем непонятни нему усмивки и ентусиазъм (“Дано се съберем повече, да не изложим Пловдив и България”). От двуетажен автобус, паркирал точно пред входа слязоха членовете на Стоунгард, а след тях и главните герои на вечерта. Минаха през нас, последвани от позакъснели подвиквания на най-запалените фенове, провериха си техниката и отидоха да похапнат в отсрещното ресторантче. През това време публиката взаимно се опознаваше, припознаваше (явно аз доста приличам на нечия братовчедка или приятелка, защото на два пъти разни младежи и девойки ми задаваха непонятни и доста настойчиви въпроси), пийваше бира от барчето и коментираше ”Ще има ли концерт, няма ли да има?”. Като по-оправни изнамерихме добронамерена представителка на организаторите и след кратко подпитване си изпяхме мъката, на което тя ни успокои, че и 50 човека да сме, “вечносивите” ще пеят за нас. Сега пък дойде другото притеснение – как толкова малко хора ще направим така, че залата да изглежда пълна, и започнаха едни тренировки, едни подготовки ... С половин часово закъснение започнаха да пускат в залата. На входа всеки желаещ можеше да си закупи фланелки с различен дизайн, от 25 до 35 лева. Първите пет реда седалки бяха предвидливо демонтирани, най-нетърпеливите заеха празното пространство на рехави групички (Умно!), останалите седнаха шахматно по недемонтираните редове (И всичко това без предварителна уговорка.) В залата вече имаше около двеста човека и тя изглеждаше полупълна, което си е достойно за адмирации. Най-накрая звукорежисьора си зае мястото и на сцената излязоха The A.X.E. project, за които до този момент само бях чувала. Приятен готик с редуващи се женски и мъжки вокали. Момчетата от Монтана показаха, че промяната в стила им е била за добро. След тази изява предполагам че ще се намери лейбъл, който да издаде новият им албум.
Кратка пауза и Stonegard излязоха на сцената. Норвежците (вече доволно почерпени със “Загорка”) изпълниха седем подбрани свои парчета и бяха приятно изненадани от факта, че част от публиката знае текста на някои от тях. А и да не знае, се дере с пълно гърло, така че ефекта бе същия.
И накрая дойде момента, който всички очаквахме, зазвуча интрото, на сцената излезе Том и просто запя “Blinded”. Беше очевидно, че момчетата се раздават изцяло. Публиката се взриви, когато Хенрик заби тежките рифове и бързо прибяга по китарата, а в същото време Джонас и Майкъл задаваха дълбочината на мелодията, Рикард придаде атмосфера в клавира си и Том запя в характерния си вокален стил. Смените на инструментите бяха честа практика, почти след всяка песен. За изпълнението на баладата “I'm Sorry”, Том излезе без китара, с цигара в ръка. Припева на тази красива песен беше изпълнен от цялата зала, последвана от “Solitude within” и “Mark of the triangle”, след което без да обели и думичка групата се измете от сцената за очаквания бис. Седем минути "Evergrey!" и тропане с крака по пода и започна втората част от концерта. Публиката посрещна възторжено “When the walls go down”, а в самия край след втория бис дочакахме и “The Masterplan” (най-известната им песен), по време на която се проведе състезание между левия и десния фронт на залата, който безапелационно бе спечелен от нашата половина, без съществено мое участие за съжаление, защото вече не ми беше останал глас. Чудесен концерт, пълен с емоции, празник за окото и ухото на феновете и на всички почитатели на качествената музика.

Сетлист:
Blinded
End of your days
Rules of the mind
More than ever
As I lie here bleeding
In Rememberance
Till Dagmar
Still in the water
Monday morning apocalypse
I’m sorry
Solitude within
Mark of the triangle
Бис:
When the wals go down
Recreation day
Touch of blessing
The Masterplan

Сетлиста си го отлепих от сцената
Отивайте, страхотно е