Списания, Какво ни липсва Опции

[KpuTukA]

21:30. Квартално заведение. Аз и Стенли. Седим и си говорим за музика. Както винаги. Повечето неща сме ги казали стотици пъти и все пак е приятно. Стигнахме и до темата за списанията. Оказа се че повечето ни съседи си имат издания на световно известни издания на местен диалект. Освен нас. Та... какво бихте прочели на български? Kerrang, Metal Hammer, RockHard? Или някое друго? Лично аз и трите :-) но да започнем с Metal Hammer.

[Reign of Intoler...]

Изпълнител: Satyricon
Заглавие: Now, Diabolical
Година: 2006


Най-сетне излезе новия Satyricon - Now, Diabolical, цели четири години след предходното торпедо Volcano. Времената обаче сега са леко различни, Satyr и Frost са поостарели и вероятно помъдрели и може би затова Now, Diabolical няма почти нищо общо с предходните албуми. Но нека продължа по същество. Бързите блек метъл канонади от миналото почти отсъстват, темпото е предимно средно, Frost набива технично барабаните с непоклатимата прецизност, а рифовете са все така студени и стържещи по норвежки му, но въпреки това на тях се дължи неизменната дет жилка съпътстваща Now, Diabolical - тя разбира се, няма да се понрави на част от феновете, но на всички ни е ясно, че не сме средата на деветдесетте и че не може Satyricon да правят едно и също цяла вечност. Да, K.I.N.G не е излязла сякаш от Nemesis Divina, нито То the Mountains и още по-малко The Rite of War Cross, но това не ги прави по-малко качествени.

Макар и метаморфозирали, Satyricon продължават уверено напред и заслужават единствено дълбок поклон.

Според мен просто сега имат пари за по-добри наркотици и много се кефят, не че са остарели и помъдрели ;р Идеите са си Satyricon, звученето само е поизлъскано, за да е по-лесно смилаем албума;р В хът ъф рок сте значи ти, поп Цене и НЕЧОВЕКО?