ВАМПИРИ!!!!!, Вампиризъм , Канибализъм-какво е това? Опции

[blood_freak]

Кажете какво смятате.. . имали истински вампири .. или само младежи които се кефят на кръвта.. и са смуквали някои др. път ?

[blood_freak]

ето сега едно разказче ... на някои си там .. не знам даде ми го 1 приятел
замислете се дали това не може да стане и на истина


КАНИБАЛИ

75296 ГОДИНА

След множество ядрени войни на Земята бяха останали само няколко хиляди души.Звучеше почти абсурдно за планета , която само до преди две години наброяваше население малко над 70 милиарда.Вследствие на промяната във фор-мата на самата планета вече нямаше ден и нощ .По-скоро имаше ,но полярни – шест месеца бе ден и шест месеца бе нощ .Слънцето бе привлякло с енергията си Земята и днес тя вече бе два пъти по-близо .Откъм слънчевата му страна температурата надхвърляше 90 градуса по Целзий и не бе останало нищо жи-во.От тъмната страна на Земята растителност също нямаше , поради постоянният мрак ,но цялото живо население на планетата бе останало тъкмо тук.Тем-пературата бе постоянна – 50 градуса.Всеки , които искаше да оцелее , а и бе оце-лял до мометнта го дължеше на две неща-постоянното движение по посока на мракът и канибализмът си.В началото бяха изядени всички животни – кучета , птици , влечуги , червеи , насекоми.По-късно хората започнаха да се хранят с трупове / човешки и животински / , а накрая започнаха и да се самоизяждат живи.Канибалите бяха образували групички от по 3-4 –ма , за да могат да убиват по-лесно “плячката” си. Луната също бе изменила необичайно много траекторията си . Откъм слънчевата част на Земята минаваше твърде далеко , а откъм тъмната – само на няколко десетки хиляди километра .По този начин обитаемата й част се бе превърнала в много добре осветена / сякаш от луминистентни лампи / област , но бе и адски задушна.Без абсолютно никакъв вятър.

Бе нощ . Тотално пълнолуние. Луната грееше като слънце. Той не бе хапвал нищо вече пет дни , а вода не бе пил само - четири . През последната седмица бе отслабнал с осем килограма и вече бе само 47.Все още недоумяваше откъде у него имаше вода та се потеше толкво обилно . Напоследък изпитваше болка дори само от дишането .Опитваше се чрез копаене в долината да открие поне малко вода .Копаеше в долината вече трети ден . Но вода все нямаше .Пръстете му бяха кървави от сухата пръст и острите камъни в и без това твърдата и спечена като скала почва .Три нокъта от лявата му ръка и два от дясната се бяха изкъртили из основа .

Събуди се с пресъхнало гърло от което се лющеха люспички суха кожа .Отново челото му бе обляно в мръсна пот .Кръвта по пръстите му бе засъхнала на неравни черни корички .В далечината се чуваха ужасни викове . Дали пък не бяха банда канибали ? С всяка изминала секунда писъците се чуваха все по-силно и отчетливо . Нямаше никакво съмнение – те наближаваха . Колко ли бяха? Трима – четирима ? А може би дори пет ? Щяха да го изядат за няколко минути , както на времето той бе изяждал други като него преди глутницата му да се самоизяде когато “плячката” започна да се намира все по-трудно. Веднъж дори бяха изяли една бременна жена жива .Най-ужасното за нея , обаче не бе това , че е беменна , а това , че изядоха рожбата пред очите й преди дори и да се е родила . Все още помнеше дявоските й крясъци .Никой от тях не си направи труда да я убие за да не се мъчи , тъй като това бе излишна загуба на време . В подобни пиршества всяка секунда бе жизнено важна и никой не искаше да губи дял от храната .
Гласовете се усилваха .Вече бяха на десетина метра от ямата . Сърцето му биеше лудо .Сам предчувстваше краят и мъките си и тъкмо това негово предчувствие го плашеше още повече.
-Тук долу има някой – чу се зловещ глас , който сякаш идваше от адът , а не от някое човешко гърло .
-Жив ли е ?
-Не знам , но ще падне кльопачка.И да е мъртав все още не се е разложил .
-Не – е – е !!! – извика глухо и изнемощяло жертвата.
-Жив е ! – радостно изграчи някой от глутницата .
Доскоро той успяваше да им избягва , но гладът и умората го бяха изтощили до краен предел . Вече не можеше да стои на разстояние от тях и от тази мисъл го побиваха студени тръпки.
Канибалите се спуснаха бързо в ямата .Бяха четирима .Той нямаше сили дори да помръдне .От дългия глад и жажда бе станал като труп – слаб , блед , неподвижен и беззащитен от чуждите зъби .Извика “помощ” , но писъкът замря в гърлото му – никой не можеше да му помогне .
Първо усети зъбите впиващи се в левият му крак .Като от нищото събра сили и нанесе силен удар с юмрук на нападателят си , който залитна назад с парче месо между зъбите си .В този момент върху тялото му се стовариха още двама и той падна по гръб .Понечи да стане , но не можа .
Картинката бе не само потресаваща - тя бе ужасяваща .Разкъсваха тялото му като коледно парче месо с такава злоба и гняв , сякаш бе сторил нещо чудовищно .А в същото време най-големият грях , който имаше той , бе таво че се е родил точно по това време , на точно тази планета , така озверяла от глад. Един от канибалите бръкна с пръст и извади лявото му око , докато друг се опитваше да откъсне с тъп камък едната му ръка. Той обаче не чувстваше никаква болка от това. Причината се дължеше на факта , че един от канибалите вече бе пробил черепът му и с мръсните си кървави пръсти лакомо дълбаеше и вадеше мозъкът от гла-вата му.Явно това бе засегнало някои от нервите му , водещи към лявата му ръка. Краката му , обаче бяха в състояние да усещат нетърпимата болка от острите зъби. Нещо повече – дори я удвояваха. Колкото и да се опитваше да измъкне кракът си от лапите на канибалите , толкова по-дълбоко зъбите им се забиваха в плътта му. С все още останалото око в черепът си той виждаше как единият канибал се усмихва лакомо и самодоволно преглъщайки изваденото му око и хищно по-глежда към главата на все още съпротивляващото му се тяло. С остатъкът от неизвадения му мозък се опитваше да не осъзнава всичко това и колкото се може по-скоро да получи инфаркт за да унищожи или прекъсне напълно болката , която го връхлиташе от всички страни.

Събуди се плувнал целият в пот. Бе сънувал кошмар. Изроден кошмар! Целият бе мръсен и от умора почти не можеше да се надигне. В далечината се чуваха викове. Дали пък не бяха канибали? С всяка изминала секунда писъците се чуваха все по-силно и отчетливо! Нямаше съмнение – те наближаваха.

КРАЙ


аз лично много се смях когато го четох първият път