Saxon-The Inner Sanctum Опции

[Svetyl]

Няма да съм аз ако не пусна тема за новия Saxon
Е чухте ли го, какво мислите. Мен ми допада много. Доста мрачен и тежък. Смятам да напиша ревю, моля пишещите да ми оставят тази възможност

[Svetyl]

SaXoN-The Inner Sanctum
Най-накрая дойде времето. Времето на новият 18-ти албум на метъл ветераните SaXoN. Тази група е несправедливо подценявана в България. В страни като Германия, Дания, Белгия има култов статус, а тук сякаш е второстепенна след връстниците си Iron Maiden и Judas priest. Няма значение, албумът е пред нас. Изчерпване ли чух? Абсурд! Повтаряне? По-скоро използване на една добра формула за правене на феноменални албуми. The Inner Sanctum е една истинска перла в дискографията на британците, албум доста мрачен и тежък, но изключително емоционален и изпипан.
След нетипичната за групата лека откриваща песен State of Grace, уважаемият слушател сякаш бива понесен от музиката директно към най-дълбоките дебри на душите на музикантите. За какво говоря? Този албум е специален. Завръща се Nigel Glocker, дългогодишен барабанист на групата, доскоро контузен. Явно това е оптималният състав, защото всеки инструмент в композициите звучи на място, всичко е като една добре смазана машина. След State of Grace следват две типични хеви метъл резачки- Need For Speed и Let Me Feel Your Power. Две песни, оставящи феновете без дъх, запечатващи се в съзнанието им.
Red Star Falling е дежурната дълга баладична песен. Сякаш е някаква традиция от Dogs of War (95) насам да има такава песен във всеки албум. Следва I've Got to Rock (To Stay Alive), песен изразяваща почитта на музикантите към рока като начин на живот. Дълбока и искрена, тя звучи като равносметка за изминатият от тях път. If I Was You е едно типично комерсиално парче, чиято цел вероятно е да се върти по радиата, но в това няма лошо, песента си я бива. Going Nowhere East и Ashes to Ashes грабват от първата до последната си секунда и лично на мен са ми двете любими. Те са типичният хеви метъл, мощен, истински и мачкащ всичко около себе си.
Стигаме до Empire Rising/Atila the Hun. Честно чак такава колосалнот от SaXoN не очаквах. Бях приятно изненадан и принуден да си придържам зяпналата от изумление уста, затворена.
Идеалната песен за закриване на един наистина добър албум.
За финал мога да кажа, че макар The inner Sanctum да не е най-силният албум, който SaXoN някога са правили, той се нарежда поне в челната петица. А при 18 албума това наистина е много.