Ensiferum vs. Norther, финландското мелодет семейство Опции

[lodborg]

През вече полека изнизалата се седмица българският суомофил има възможността да се наслади на два нови удара с участието на Petri Lindroos - новия албум на Ensiferum ("Victory Songs") и новото EP на Norther ("No Way Back"). Това разбира се породи редица спорове в един по-тесен кръг от форумни приятели и познати, които спорове реших да направя общо достояние с цел съвсем пълно обсъждане. Достойнствата на двете издания са ясни и очевидни, но въпреки това се оказа, че мненията на повечето от нас се различават по следните въпроси:

- Доколко Ensiferum са загубили своето първоначално звучене след напускането на Яри? Според мен Нортърското влияние е осезаемо в една доста голяма част от албума, но това е неизбежно. Това, което си заслужава да се обсъди е доколко всъщност заемките от Нортър са чисто и просто субективни - плод на участието на Петри, а не на целенасочено стилово преориентиране.

- Ще размаже ли идният Norther новия Ensiferum по земята като кифличка? Ясно е, че основната движеща сила в Ensiferum си отиде (за да направи епохалното и променящо стандарти явление Wintersun), но дали това ще сложи край на групата в този си вид, в който сме свикнали да я виждаме? Ще бъде ли надминат някога "Iron" и доколко Петри ще допринесе за това?

- Norther и Children of Bodom. Доколко първите копират от вторите? Факт е, че с течение на времето Norther следваха неотлъчно всяко кривване в звученето на Bodom и се стараеха да се нагаждат спрямо тях. Разбира се, без да копират безусловно, а с доста голяма доза лично творчество и идейност. С Till Death Unites Us направиха опит да се отклонят в една по-различна посока (малко плахо, но все пак), а с новото EP още повече се забелязва протягането към съвсем разнородни стилове (в някои парчета задълбавт в траша, с други в готик, а в трети дори мелодет).

- Оттам споровете се задълбаха и във финландската мелодет сцена като цяло и реших, че една тема за това явление (Финландия) нама да е излишна, пък и е крайно време да се направи.

Ваш ред е - произнесете се по горните въпроси. Какво е отношението ви към Петри, Яри, Алекси и всички останали герои? Съвсем свободно споделете всичко, свързано с финландския мелодет.

[Warrior Of Ice]

Иска ми се да започна с това, че "финландско мелодет семейство" е доста относително понятие. Защо? Финландците открай време имат някакво свое, доста специфично разбиране за метъла и поджанровете му, което често е в силен контраст с вече установеното. Винаги съм бил против това на Children Of Bodom и на вълната, която отприщиха, да се слага щампата "мелодет". Мелодетът е шведско изобретение с доста ясни стилови параметри, в които Децата никога не са се вписвали със своята еклектична комбинация между пауър, дет и неокласика. Не се вписват и сега, когато значително втвърдиха стила си и изхвърлиха от него неокласическите елементи. Същото в различна степен важи и за немалкото им преки последователи. Разбира се, далеч съм от мисълта, че във Финландия липсват истински мелодет групи - такива са едни Noumena и Insomnium, например. Те, обаче, не са се учили от Alexi и компания, а от In Flames. Но да мина по същество...

Ensiferum за кратко време се превърнаха в една от най-важните фолк/викинг банди не само в Скандинавието и искрено се надявам да задържат и утвърдят този си статут. Не вярвах, че ще са способни да го направят без гения на Jari Maenpaa, запазвам си правото да се съмнявам и сега. Трябва да призная, че се изненадах колко силен и хомогенен албум са направили, особено след разочароващото EP "Dragonheads". Не мисля, че влиянието от Norther е кой знае какво, както и приносът на Petri в новите песни. Сходства се забелязват най-вече там, където е невъзможно да ги няма - във вокалните постройки. Композиционно погледнато, Ensiferum са се старали да се придържат максимално към успешното звучене на предишните си творби, като единственото сериозно нововъведение е известното втежняване, което обаче не е за сметка на фолклорния елемент.

Не е съвсем коректно да се правят сравнения между Norther и Ensiferum, тъй като двете банди стилово доста се различават, при все че споделят един фронтмен. Не мисля и не вярвам, че ще се стигне до синдрома на Borknagar и Vintersorg. Иначе не крия, че като група Ensiferum винаги са ми допадали повече, но то е поради чисто вкусови причини. Norther са отлични музиканти, които също много уважавам. Едва ли могат да бъдат похвалени за особена оригиналност или разнообразие, но пък новото им EP, което Венци спомена, е доволно обнадеждаващо точно в тези аспекти.

P.S. Дори само с дебюта си, Wintersun все още са с години напред, в сравнение с останалите си сънародници от въпросния стилов ареал. Подозирам, че разривът ще стане още по-сериозен след появата на тазгодишата им творба.