Ensiferum vs. Norther, финландското мелодет семейство Опции

[lodborg]

През вече полека изнизалата се седмица българският суомофил има възможността да се наслади на два нови удара с участието на Petri Lindroos - новия албум на Ensiferum ("Victory Songs") и новото EP на Norther ("No Way Back"). Това разбира се породи редица спорове в един по-тесен кръг от форумни приятели и познати, които спорове реших да направя общо достояние с цел съвсем пълно обсъждане. Достойнствата на двете издания са ясни и очевидни, но въпреки това се оказа, че мненията на повечето от нас се различават по следните въпроси:

- Доколко Ensiferum са загубили своето първоначално звучене след напускането на Яри? Според мен Нортърското влияние е осезаемо в една доста голяма част от албума, но това е неизбежно. Това, което си заслужава да се обсъди е доколко всъщност заемките от Нортър са чисто и просто субективни - плод на участието на Петри, а не на целенасочено стилово преориентиране.

- Ще размаже ли идният Norther новия Ensiferum по земята като кифличка? Ясно е, че основната движеща сила в Ensiferum си отиде (за да направи епохалното и променящо стандарти явление Wintersun), но дали това ще сложи край на групата в този си вид, в който сме свикнали да я виждаме? Ще бъде ли надминат някога "Iron" и доколко Петри ще допринесе за това?

- Norther и Children of Bodom. Доколко първите копират от вторите? Факт е, че с течение на времето Norther следваха неотлъчно всяко кривване в звученето на Bodom и се стараеха да се нагаждат спрямо тях. Разбира се, без да копират безусловно, а с доста голяма доза лично творчество и идейност. С Till Death Unites Us направиха опит да се отклонят в една по-различна посока (малко плахо, но все пак), а с новото EP още повече се забелязва протягането към съвсем разнородни стилове (в някои парчета задълбавт в траша, с други в готик, а в трети дори мелодет).

- Оттам споровете се задълбаха и във финландската мелодет сцена като цяло и реших, че една тема за това явление (Финландия) нама да е излишна, пък и е крайно време да се направи.

Ваш ред е - произнесете се по горните въпроси. Какво е отношението ви към Петри, Яри, Алекси и всички останали герои? Съвсем свободно споделете всичко, свързано с финландския мелодет.

[lodborg]

Wintersun излизат извън всякакви дискусии, а гениалността им/му няма как да се постави под съмнение. Както Ицо сам е казвал много пъти, първият албум на бандата беше едно от най-важните неща, които са се случвали на метъл сцената в (да кажем) последните 10 години. Колкото до паралелите между Ensiferum и Norther - съзнавам кристално ясно, че двете банди не могат да бъдат съпоставени директно една с друга, но и целта на темата не беше това, а да се обсъдят последните неща от двата лагера, които вече могат да бъдат сравнявани ако не по друго, то поне по участието на общ фронтмен в тях. Колкото до израза финландски мелодет - и на мен ми станаха противни всякакви сравнения с CoB за щяло и не щяло спрямо всякакви финландски екстремни банди. Малко или много обаче почти всяка финландска група, свиреща мелодичен, но и екстремен метъл, е повлияна от Bodom, но инак няма как и да бъде. Bodom бяха иноваторите, поне в родната си действителност, които сложиха началото за развитието на по-късните екстремни стилове във Финландия. Казвам специално мелодет, защото колкото и да са обширни елементите от всевъзможни стилове (то не било пауър, то не било неокласика и т.н.), мелодет в музиката на Бодом има и процентното му съдържание, колкото и да е нищожно в сравнение с една истинска мелодет банда, не е малко.

Сега за новия Ensiferum. Бях доста приятно изненадан, защото са ни поднесли едно стилно творение с много музика и много чувственост в него. Съмнявах се, че ще го постигнат, но за щастие ме опровергаха стабилно. Самият албум се различава не малко от предните неща на групата обаче. Личи си липсата на една определена личност от състава им, не толкова в инструментално отношение, колкото в чисто композиторско. Нортърските влияния ги има, но за щастие не са силно изразени. Особено ясно си проличават в "The New Dawn" - няма лошо разбира се. Въпреки всичко това "Victory Songs" си остава прекрасна вайкинг тава, в която има предостатъчно фолк и предостатъчно сила за да намери своето подобаващо място в дискографията на Ensiferum. Групата е съумяла да сведе до минимум всякакви заемки и да ги маскира ефективно.

Сега малко и за Norther - албум като "Death Unlimited" съвсем спокойно може да се нареди сред най-сериозните и къртещи финландски екстремни албуми и сам по себе си доказва класата на групата. Да не говорим за двете резачки преди него. Norther нямали албум като "Iron" - така е в чисто стилово отношение (в смисъл на "нямат албум, звучащ така"), но по унищожителност, красота и изпипаност не мога да кажа, че "Death Unlimited" отстъпва на който и да било музикален фронт.