![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Think I'm Just Happy... ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 1368 Регистриран: 19-January 06 Потребител N: 1121 ![]() |
Значи пускам тази тема по повод смъртта на баба ми преди 2 часа
![]() Какво правите когато ваш близък човек предаде богу дух ? Очаквате ли всеки момент най - лошото за вас и другите около вас ,без значение възраст и потекло. П.С.Незнам що написах тая тема .... -------------------- |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 65 Регистриран: 10-February 07 Град: rusenskiq kei Потребител N: 1857 ![]() |
Преди време мислех, че смъртта е край. Точка. Няма нищо - просто сън без сънища и кошмари. Преди седмица обаче дядо ми почина и това коренно промени мнението ми. Сега не мога да си представя, че човек, който е бил до теб и който е представлявал такъв респект за теб, на който си държал топлата ръка ще се превърне в една торба кокали. Не мога да си представя, че всичкото знание, мисли и емоции натрупвани през години просто ще изчезнат ей така... Не знам дори дали да вярвам в задгробния живот, но просто сега, след смъртта на дядо, почнах да мисля, че когато сърцето ти спре да бие това не е края. Просто не мога да го приема...
|
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 19th July 2025 - 10:01 AM |