![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Непросветен ![]() Група: Потребители Коментари: 28 Регистриран: 22-February 07 Град: Огнено Потребител N: 1913 ![]() |
Понякога човек изгубва думи, но все още не е застинал неподвижно. А понякога просто думите са излишни.
Тялото и духът са неща, които не се подчиняват едно на друго. Танцът е магия - понякога светла, понякога тъмна. Пиянство на духа и на тялото. Желания и граници. Движение, израз, чувство… Все повече хора забравят за танца. Какво се случва с красотата му? Забравят, че един танц може да бъде любов и страст, живот и смърт. ![]() |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Просветен ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 487 Регистриран: 26-July 06 Потребител N: 1476 ![]() |
Танцът може да изразява любов и всяко друго силно чувство и без да го танцуваш с любим човек.
Човек може да изтанцува и радостта, и смъртта си. Дори може да накара другите да преживеят всяко едно усещане чрез жестове и движения. Не знам защо танцът трябва да се свързва на първа асоциация с еротизъм и любов. От край време танците са символ на човешката жизненост, на желанието за живот, на желанието да създадеш нещо хубаво, макар и просто. Да вземем само българските народни танци. ![]() Идеята е, подобно на музиката и песните, чрез танца човек да изрази себе си. Точно, да изрази онова, което не се казва с думи. Сега не мисля да се впускам в разсъждения за ритуалния/религиозен аспект на танците, май не е това темата. Но да, смятам, че в тях има нещо магическо, завладяващо, древно и същевременно толкова непосредствено. |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 19th July 2025 - 08:26 AM |