Основи на българския правопис Опции

[lodborg]

Съдържание на темата:

* Употреба на буквата "й"
* Употреба на запетайката. Пунктуация
* Членуване. Пълен член и кратка членна форма. Апозиция
* Слято, полуслято и отделно писане. Частицата "не". Употребата на тире
* Бройни форми на съществителните. Преглас на "я" - променливо "я"

Преди да се впусна в разискването на някои според мен доста актуални теми, искам да уточня нещо много важно. Със следващите постове не целя да засегна когото и да било, нито имам илюзиите, че самият аз пиша съвършенно правилно на майчиния си език (което е повече от жалко). Става ми обаче болно, когато виждам едни и същи потресаващи грешки да се ширят с порочна честота из форума и смятам за необходимо да разясня някои неща. Сигурен съм, че следните няколко реда ще са ви от полза по някакъв начин, така че моля ви, прочетете ги и не се сърдете, че ви давам съвети - правя го единствено от добри чувства (към българския език най-вече).

Правилната употреба на буквата "й"

1) Множествени числа - буквата "й" НИКОГА не се използва за образуване на множествено число в българския език. Вместо това се използва буквата "и". Пример:

ед.ч. медиа -----> мн.ч. медии (не медий)
ед.ч. мизерия -----> мн.ч. мизерии (не мизерий)
ед.ч. версия -----> мн.ч. версии (не версий)
ед.ч. дискусия -----> мн.ч. дискусии (не дискусий)
ед.ч. лекция -----> мн.ч. лекции (не лекций)

И за да обобщя, правилото е следното - ако думата е в множествено число и преди нея стои гласна, то тя няма да окончава на "й", а на "и".

=============================================================

2) Притежателни местоимения - много хора не правят разлика между местоименията "мой" и "мои" примерно. По-долу са изброени повечето местоимения и значенията им, заедно с подходящ пример.

(мой-мои): Този презерватив е мой. ------ Тези презервативи са мои. (не презервативите са мой)
(твой-твои): Твой ли е този диск? ------- Ще се напия с твоите приятели. (не твойте приятели)
(чий-чии): Чий е този хуй? ------- Чии са тези цици? (не Чий са тези цици)
(някой-някои): Някой да ми подаде халба бира! ------- Това са някои от най-скъпите марки пури. (не това са някой от най-скъпите пури)
(кой-кои): Това е козът, който ще изпуша. ------- Това са парите, които ще ти тафя. (не парите, който ще тафя)

И за да обобщя наново, ако пишете за един единствен предмет, то местоимението ви ще завършва на "й" (мой, твой...). Ако пишете за повече от един предмет - на "и" (мои, твои).

=============================================================

3. Императивни (заповедни) форми - когато пишете заповедно изречение, в доста от случаите то ще окончава на "й". Ако окончава на "и" просто ще е спрегнато в трето лице единствено число. Примери:

(стой-стои): "Стой! Върни ми парите!" ------- "Иванчо стои и гледа тъпо".
(безпокой-безпокои): "Не безпокой шефа си!" -------- "Марийка се безпокои за девствеността си".
(брой-брои): "Брой на ум!" ------- "Бизнесменът брои милионите си".

Много е грозно да се напише нещо от сорта на "Той стой и чака рейса" или "Научи се да бройш".... Изводът: ако е заповедна форма, най-вероятно ще окончава на "й". Ако изречението е съобщително, има голяма вероятност да трябва да напишете "и".

=============================================================

4) Разлика в употребата на "й" и "ь" - това вече са похвати от висшия пилотаж , но реших да ги споделя тук, докато съм зачекнал темата. Правилото е съвсем просто - когато предходната буква е съгласна, ще напишете "ь". Ако няма предходна буква (сиреч се чудите "й" или "ь" да напишете в началото на дума) или ако е гласна, пишете "й". Примери:

- майор, воайор, Йордан
- синьо, миньор, сутеньор (не синйо, минйор или сутенйор)

[lodborg]

Пунктуация или за какво служи запетайката

Първо защо по дяволите слагането на запетайки е толкова важно? Две са основните причини. Обикновено липсата на една запетайка или неправилното й поставяне може да промени напълно смисъла на изречението. Дори да не се стига често до толкова крайни случаи, най-малката злина, която произтича от неправилната пунктуация, е нечетливо и трудно разбираемо изречение. И така, какви са правилата? Няма да задълбавам в сложни термини и случаи, ще се стремя да се изразя възможно най-сбито и разбираемо за всички - нали това все пак е целта на темата.

1) Съюзи, пред които има ВИНАГИ запетайка: а, че, защото, но, обаче, понеже, пък, ама, ами, ала. Примери:

Той не даде никакви пояснения, а просто излезе от стаята.
Пешо каза ли ти, че няма да идва?
Не успях да дойда на време, защото имах среща.
Няма да можеш да теглиш порно от Арената, но Замунда вече работи.
Ирина може да има много пари, обаче Мария има готин задник.

ЗАБЕЛЕЖКА! Пред "обаче" има запетайка само когато е употребено като съюз. Ако е вметната част, запетайка няма. Пример: В първото полувреме играхме добре, след почивката обаче вкарахме два гола.
ЗАБЕЛЕЖКА! Пред "че" няма запетайка, когато пред него има друг съюз, който се използва за свързване на изречения. Пример: "Казах ти, че си грозен и че си тъп"

===========================================

2) Запетайка се пише САМО пред първата част от съставните съюзи. Съставни съюзи са: за да, само че, ето че, в случай че, тъй че, макар да, при все че. Пример:

Погрижих се за това, за да ти помогна.
Ти ще ми вземеш дебитната карта, само че не ми знаеш ПИН-а.
Купи си крем за ръце, в случай че Петя не ти пусне.
Купил съм достатъчно бира, така че не се притеснявай.

===========================================

3) Запетайки се използват за да отделят подчинено изречение от главното изречение. Какво е подчинено изречение - изречение, което пояснява основното. Обикновено при премахването на едно подчинено изречение, самото изречение остава смислено. Пример:

"Това, което гледаш, е снимка на Лувъра." ------> "което гледаш" е подчинено изречение, което само по себе си е напълно безсмислено. Главното изречение запазва смисъла си дори след като премахнем всички подчинени. В случая: "Това е снимка на Лувъра".

Обикновено следните думи дават начало на подчинено изречение: който, което, която, които, чийто, чиито, докато, докъдето, където, когато, ето защо, затова. Примери:

Свършихме домашната ракия, затова пихме купешка.
Ще отидем на почивка, където бяхме и миналата година.
Това е дискът, който си купих току що.
Къде са семействата, чиито автомобили са откраднати.

ЗАБЕЛЕЖКА! Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая. Пример: Мисълта, че ще избяга от час, го радваше.
ЗАБЕЛЕЖКА! Ако пред съюза стои друга дума или словосъчетание от простото изречение, запетаята се пише пред думата/словосъчетанието. Пример: Стигнахме до класната стая, пред вратата на която майка ми стоеше с точилка в ръка. (Не "Стигнахме до стаята пред вратата, на която...")

===========================================

4) Ако пред съюзите в подчинените изречения се намират уточняващите наречия само, едва, чак, даже, единствено, именно, тъкмо, много, малко и отрицателната частица не, не се пише запетая между главното и следващото подчинено изречение:

Пешо се разприказва чак когато изпи половината бутилка.
Аз дойдох при вас не за да спорим.

===========================================

5) Запетая се пише и пред повторителни съюзи: и - и, или – или, нито – нито, ту – ту. Пример:
Аз съм пътят, и истината, и животът.
Или ще направиш каквото ти казвам, или те чака най-лошото
Нито ще те слушам, нито ще те гледам.
Той се обръщаше ту на една страна, ту на друга.

ЗАБЕЛЕЖКА! НЕ се пиша запетайка ако съответните думи са употребени само веднъж. Пример:
Аз съм пътят и истината.
Ще направиш каквото ти казвам или те чака най-лошото.

===========================================

6) НЕ се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и съюзни думи да, кой, чий, какъв, как, защо, кога, къде, дали. Примери:
Искам да ям.
Никога няма да разберем кой потопи Титаник.
Не знам как изобщо се съгласих.
Иван я попита защо е преспала с най-добрия му приятел.

ЗАБЕЛЕЖКА! При многократна употреба на същите тези съюзи обаче се пише запетая пред всеки един съюз ОСВЕН ПЪРВИЯ. Примери:
Гледаше как топката минава покрай него, как пресича гол-линията, как губят поредния мач.
Искаше да хапне, да пийне.
===========================================

7) При еднородни части, свързани със съюзите както - така и, колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз:
Колкото по-бавно, толкова по-хубаво.
Ще ти помогна както с домашното, така и с проекта.

===========================================

8) Други:
* Със запетайки се огражда всяко обръщение. Примери:
При това положение, мамо, не ти искам изобщо мнението.
Иване, къде си?

*Запетайки се използват за отделяне на частиците да и не, употребени самостоятелно в изречението:
Да, вярно е.
Не, не е вярно.

===========================================

9) Това не е свързано със употребата на запетайки, но следното правило е жизненоважно, а виждам, че има юзъри, които или не го знаят или съвсем методично избягват да го взимат предвид.

ВСЯКО ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ ЗАВЪРШВА С ЕДИН ОТ СЛЕДНИТЕ ЗНАЦИ - ".", "!", "?". СЛЕД ТЕЗИ ЗНАЦИ ВИНАГИ СЛЕДВА ГЛАВНА БУКВА.