Основи на българския правопис Опции

[lodborg]

Съдържание на темата:

* Употреба на буквата "й"
* Употреба на запетайката. Пунктуация
* Членуване. Пълен член и кратка членна форма. Апозиция
* Слято, полуслято и отделно писане. Частицата "не". Употребата на тире
* Бройни форми на съществителните. Преглас на "я" - променливо "я"

Преди да се впусна в разискването на някои според мен доста актуални теми, искам да уточня нещо много важно. Със следващите постове не целя да засегна когото и да било, нито имам илюзиите, че самият аз пиша съвършенно правилно на майчиния си език (което е повече от жалко). Става ми обаче болно, когато виждам едни и същи потресаващи грешки да се ширят с порочна честота из форума и смятам за необходимо да разясня някои неща. Сигурен съм, че следните няколко реда ще са ви от полза по някакъв начин, така че моля ви, прочетете ги и не се сърдете, че ви давам съвети - правя го единствено от добри чувства (към българския език най-вече).

Правилната употреба на буквата "й"

1) Множествени числа - буквата "й" НИКОГА не се използва за образуване на множествено число в българския език. Вместо това се използва буквата "и". Пример:

ед.ч. медиа -----> мн.ч. медии (не медий)
ед.ч. мизерия -----> мн.ч. мизерии (не мизерий)
ед.ч. версия -----> мн.ч. версии (не версий)
ед.ч. дискусия -----> мн.ч. дискусии (не дискусий)
ед.ч. лекция -----> мн.ч. лекции (не лекций)

И за да обобщя, правилото е следното - ако думата е в множествено число и преди нея стои гласна, то тя няма да окончава на "й", а на "и".

=============================================================

2) Притежателни местоимения - много хора не правят разлика между местоименията "мой" и "мои" примерно. По-долу са изброени повечето местоимения и значенията им, заедно с подходящ пример.

(мой-мои): Този презерватив е мой. ------ Тези презервативи са мои. (не презервативите са мой)
(твой-твои): Твой ли е този диск? ------- Ще се напия с твоите приятели. (не твойте приятели)
(чий-чии): Чий е този хуй? ------- Чии са тези цици? (не Чий са тези цици)
(някой-някои): Някой да ми подаде халба бира! ------- Това са някои от най-скъпите марки пури. (не това са някой от най-скъпите пури)
(кой-кои): Това е козът, който ще изпуша. ------- Това са парите, които ще ти тафя. (не парите, който ще тафя)

И за да обобщя наново, ако пишете за един единствен предмет, то местоимението ви ще завършва на "й" (мой, твой...). Ако пишете за повече от един предмет - на "и" (мои, твои).

=============================================================

3. Императивни (заповедни) форми - когато пишете заповедно изречение, в доста от случаите то ще окончава на "й". Ако окончава на "и" просто ще е спрегнато в трето лице единствено число. Примери:

(стой-стои): "Стой! Върни ми парите!" ------- "Иванчо стои и гледа тъпо".
(безпокой-безпокои): "Не безпокой шефа си!" -------- "Марийка се безпокои за девствеността си".
(брой-брои): "Брой на ум!" ------- "Бизнесменът брои милионите си".

Много е грозно да се напише нещо от сорта на "Той стой и чака рейса" или "Научи се да бройш".... Изводът: ако е заповедна форма, най-вероятно ще окончава на "й". Ако изречението е съобщително, има голяма вероятност да трябва да напишете "и".

=============================================================

4) Разлика в употребата на "й" и "ь" - това вече са похвати от висшия пилотаж , но реших да ги споделя тук, докато съм зачекнал темата. Правилото е съвсем просто - когато предходната буква е съгласна, ще напишете "ь". Ако няма предходна буква (сиреч се чудите "й" или "ь" да напишете в началото на дума) или ако е гласна, пишете "й". Примери:

- майор, воайор, Йордан
- синьо, миньор, сутеньор (не синйо, минйор или сутенйор)

[lodborg]

Членуване, пълен и кратък член

В българския език няма падежи, поне не и в чиста форма, но все пак съществува правило за членуването на думи от мъжки род. За какво става въпрос? Когато извършителят на дадено действие е точно определен, това се обозначава с членуването на думата - приятеля/приятелят е членувано за думата приятел, кракът/крака - за думата крак, часовникът/часовника - за часовник и т.н. Как да употребяваме правилно обаче двете форми? Правилото е едно единствено и е съвсем просто. Единствено подлогът в едно изречение се членува с пълен член. А подлог е съществителното, което извършва действието от граматична гледна точка, сиреч съществителното, за което се отнася глаголът в изречението. Пример:

Мъжът погледна към магазина. (Глаголът е "погледна" и съществителното, за което се отнася този глагол е мъжът. Магазинът не прави нищо, той е просто субект. Мъжът, върши същинското действие - гледа).
Човекът пише с молива на Иван. (Отново, моливът е просто уред на действието. Същинският извършител е човекът.)

Това правило важи дори и при страдателен залог:

Мъжът беше видян от председателя на комитета. (Макар че практически председателят извършва някакво действие, важен е глаголът в изречението. В случая глаголът е "беше" и този, който "беше" видян е мъжът, а не председателят. Затова мъжът е подлог и се членува пълно.)

Извършителят на действието винаги е в пълен член. Всички останали съществителни са в кратка членна форма. Съществителни след предлог (на, под, в, с, за, зад, около, поради...) никога не са подлози.

=====================================

Ако това правило ви се струва прекалено сложно за разбиране и употреба, съществува и малко по-очевиден начин за определяне на подлога. Ако думата може да се замени с местоимението "той" без да се промени смисъла, то това е подлогът. Ако думата може да се замени само с "него" - това не е подлогът. Пример:

Мъжът погледна към магазина. -----> Той погледна към него. -----> Мъжът е подлог.
Човекът пише с молива на Иван. -----> Той пише с него. ------> Човекът е подлог.

=====================================

Единствено при употребата на глагола "съм" в изречението се получават два подлога. Пример: "Съпругът на Мария е убиецът."

При сложни изречения може да има различни подлози в главното и подчиненото изречение. Всеки един от подлозите се членува с пълната форма. Пример:

Мъжът, който председателят видя снощи, днес ограби магазина. -----> Това е сложно изречение, съставено от главното "Мъжът ограби днес магазина" с подлог "мъжът" и подчиненото "председателят (го) видя снощи" с подлог "председателят". И двата подлога са в пълен член.

=====================================

Апозиция:

Какво е апозиция? Това са фрази, често безглаголни, които служат единствено за пълно обрисуване или охарактеризиране на съществително в изречение. Обикновено апозицията може да се премахне напълно, без това да доведе до обезсмисляне на изречението. Пример:

Александър Велики, завоевателят на Персия, е главният герой във филма.
Отидохме на кино с моята приятелка Мария.
Учениците се подиграват на г-н Иванов, директора.

Апозицията винаги се членува по начина, по който е членувано съществителното, което апозицията пояснява. Пример:

Александър Велики, завоевателят на Персия, е главният герой във филма. ------> Изречението е "Александър Велики е главният герой във филма", а апозицията "завоевател на Персия", пояснява подлога Александър Велики. Затова и самата апозиция е в пълен член.
Учениците се подиграват на г-н Иванов, директора. -------> Изречението е "Учениците се подиграват на г-н Иванов", а апозицията "директор" се отнася към "г-н Иванов", който не е подлог. Затова "директор" е в кратка членна форма.