Основи на българския правопис Опции

[lodborg]

Съдържание на темата:

* Употреба на буквата "й"
* Употреба на запетайката. Пунктуация
* Членуване. Пълен член и кратка членна форма. Апозиция
* Слято, полуслято и отделно писане. Частицата "не". Употребата на тире
* Бройни форми на съществителните. Преглас на "я" - променливо "я"

Преди да се впусна в разискването на някои според мен доста актуални теми, искам да уточня нещо много важно. Със следващите постове не целя да засегна когото и да било, нито имам илюзиите, че самият аз пиша съвършенно правилно на майчиния си език (което е повече от жалко). Става ми обаче болно, когато виждам едни и същи потресаващи грешки да се ширят с порочна честота из форума и смятам за необходимо да разясня някои неща. Сигурен съм, че следните няколко реда ще са ви от полза по някакъв начин, така че моля ви, прочетете ги и не се сърдете, че ви давам съвети - правя го единствено от добри чувства (към българския език най-вече).

Правилната употреба на буквата "й"

1) Множествени числа - буквата "й" НИКОГА не се използва за образуване на множествено число в българския език. Вместо това се използва буквата "и". Пример:

ед.ч. медиа -----> мн.ч. медии (не медий)
ед.ч. мизерия -----> мн.ч. мизерии (не мизерий)
ед.ч. версия -----> мн.ч. версии (не версий)
ед.ч. дискусия -----> мн.ч. дискусии (не дискусий)
ед.ч. лекция -----> мн.ч. лекции (не лекций)

И за да обобщя, правилото е следното - ако думата е в множествено число и преди нея стои гласна, то тя няма да окончава на "й", а на "и".

=============================================================

2) Притежателни местоимения - много хора не правят разлика между местоименията "мой" и "мои" примерно. По-долу са изброени повечето местоимения и значенията им, заедно с подходящ пример.

(мой-мои): Този презерватив е мой. ------ Тези презервативи са мои. (не презервативите са мой)
(твой-твои): Твой ли е този диск? ------- Ще се напия с твоите приятели. (не твойте приятели)
(чий-чии): Чий е този хуй? ------- Чии са тези цици? (не Чий са тези цици)
(някой-някои): Някой да ми подаде халба бира! ------- Това са някои от най-скъпите марки пури. (не това са някой от най-скъпите пури)
(кой-кои): Това е козът, който ще изпуша. ------- Това са парите, които ще ти тафя. (не парите, който ще тафя)

И за да обобщя наново, ако пишете за един единствен предмет, то местоимението ви ще завършва на "й" (мой, твой...). Ако пишете за повече от един предмет - на "и" (мои, твои).

=============================================================

3. Императивни (заповедни) форми - когато пишете заповедно изречение, в доста от случаите то ще окончава на "й". Ако окончава на "и" просто ще е спрегнато в трето лице единствено число. Примери:

(стой-стои): "Стой! Върни ми парите!" ------- "Иванчо стои и гледа тъпо".
(безпокой-безпокои): "Не безпокой шефа си!" -------- "Марийка се безпокои за девствеността си".
(брой-брои): "Брой на ум!" ------- "Бизнесменът брои милионите си".

Много е грозно да се напише нещо от сорта на "Той стой и чака рейса" или "Научи се да бройш".... Изводът: ако е заповедна форма, най-вероятно ще окончава на "й". Ако изречението е съобщително, има голяма вероятност да трябва да напишете "и".

=============================================================

4) Разлика в употребата на "й" и "ь" - това вече са похвати от висшия пилотаж , но реших да ги споделя тук, докато съм зачекнал темата. Правилото е съвсем просто - когато предходната буква е съгласна, ще напишете "ь". Ако няма предходна буква (сиреч се чудите "й" или "ь" да напишете в началото на дума) или ако е гласна, пишете "й". Примери:

- майор, воайор, Йордан
- синьо, миньор, сутеньор (не синйо, минйор или сутенйор)

[Svetyl]

Така. Сега вече ще се заям.
Теб ти пука за този 1 процент, които ще прочетат тази тема. Ами да, това са хората от форума, с които си в най-добри отношения, нормално. В този форум са регистрирани почти 2000 потребители и точно 5-6 ще обърнат сериозно внимание на темата. Другите просто не пишат, пишат правилно, или смятат за куул да се пише с грешки. Евала!
Че в България масово се пише неправилно, това е факт и точно ТИ, о самарянино, не можеш да го промениш! Нещата са далеч по-сложни.
Това за бановете си беше сарказъм, а не глупост.
Като ти се драйфа (гади, извинявай или повръща, за по книжовно) от постовете на някого, имаш няколко избора. Можеш да не ги четеш Можеш също и да повърнеш (ми така де, щом ти се гади). Ти си избрал да си рицарят на правилното писане.

НЕ СЕ ЗАЯЖДАХ, МАМАКА МУ (упс това беше некнижовно)! Просто за пръв път от доста време наистина ми се спори!

И накрая: Абе, пич, откога наглост означава да отстояваш идеите си и да искаш от другите да отстояват своите. Това, че не споря премерено и научно като други хора, не означава, че съм нагъл, осъзнай се.
Защото, уважаеми съфорумници, този форум от място, където се спореше и беше интересно, се превърна в една добре смазана машина за постове. Няма го онзи хъс от предните години. По мое мнение! И понеже реших да го върна точно тук, съм нагъл. Ами браво
Правил съм подобна тема, но не поучавах никого, а просто споделих болката си от многото правописни грешки, даже направо ебавки... и темата потъна. Да беше се разровил ли...
И преди да кажеш, че се сърдя за това, че ми открадна темата, че според теб това провокира агресията ми, държа да отбележа, че просто ме издразни факта, че всички тук с такива бурни овации посрещнаха нещо ненужно (вече), според мен. Просто исках да се аргументираш, ти не го направи, ама въобще.
Яд ме е, че нямам нерви да следя всички дето ти се поклониха за темата, дали допускат грешки... би ми било интересно.
И наистина финал. Я се поразровете из историята и вижте откъде води началото си ДНЕШНИЯТ ни книжовен език...