Основи на българския правопис Опции

[lodborg]

Съдържание на темата:

* Употреба на буквата "й"
* Употреба на запетайката. Пунктуация
* Членуване. Пълен член и кратка членна форма. Апозиция
* Слято, полуслято и отделно писане. Частицата "не". Употребата на тире
* Бройни форми на съществителните. Преглас на "я" - променливо "я"

Преди да се впусна в разискването на някои според мен доста актуални теми, искам да уточня нещо много важно. Със следващите постове не целя да засегна когото и да било, нито имам илюзиите, че самият аз пиша съвършенно правилно на майчиния си език (което е повече от жалко). Става ми обаче болно, когато виждам едни и същи потресаващи грешки да се ширят с порочна честота из форума и смятам за необходимо да разясня някои неща. Сигурен съм, че следните няколко реда ще са ви от полза по някакъв начин, така че моля ви, прочетете ги и не се сърдете, че ви давам съвети - правя го единствено от добри чувства (към българския език най-вече).

Правилната употреба на буквата "й"

1) Множествени числа - буквата "й" НИКОГА не се използва за образуване на множествено число в българския език. Вместо това се използва буквата "и". Пример:

ед.ч. медиа -----> мн.ч. медии (не медий)
ед.ч. мизерия -----> мн.ч. мизерии (не мизерий)
ед.ч. версия -----> мн.ч. версии (не версий)
ед.ч. дискусия -----> мн.ч. дискусии (не дискусий)
ед.ч. лекция -----> мн.ч. лекции (не лекций)

И за да обобщя, правилото е следното - ако думата е в множествено число и преди нея стои гласна, то тя няма да окончава на "й", а на "и".

=============================================================

2) Притежателни местоимения - много хора не правят разлика между местоименията "мой" и "мои" примерно. По-долу са изброени повечето местоимения и значенията им, заедно с подходящ пример.

(мой-мои): Този презерватив е мой. ------ Тези презервативи са мои. (не презервативите са мой)
(твой-твои): Твой ли е този диск? ------- Ще се напия с твоите приятели. (не твойте приятели)
(чий-чии): Чий е този хуй? ------- Чии са тези цици? (не Чий са тези цици)
(някой-някои): Някой да ми подаде халба бира! ------- Това са някои от най-скъпите марки пури. (не това са някой от най-скъпите пури)
(кой-кои): Това е козът, който ще изпуша. ------- Това са парите, които ще ти тафя. (не парите, който ще тафя)

И за да обобщя наново, ако пишете за един единствен предмет, то местоимението ви ще завършва на "й" (мой, твой...). Ако пишете за повече от един предмет - на "и" (мои, твои).

=============================================================

3. Императивни (заповедни) форми - когато пишете заповедно изречение, в доста от случаите то ще окончава на "й". Ако окончава на "и" просто ще е спрегнато в трето лице единствено число. Примери:

(стой-стои): "Стой! Върни ми парите!" ------- "Иванчо стои и гледа тъпо".
(безпокой-безпокои): "Не безпокой шефа си!" -------- "Марийка се безпокои за девствеността си".
(брой-брои): "Брой на ум!" ------- "Бизнесменът брои милионите си".

Много е грозно да се напише нещо от сорта на "Той стой и чака рейса" или "Научи се да бройш".... Изводът: ако е заповедна форма, най-вероятно ще окончава на "й". Ако изречението е съобщително, има голяма вероятност да трябва да напишете "и".

=============================================================

4) Разлика в употребата на "й" и "ь" - това вече са похвати от висшия пилотаж , но реших да ги споделя тук, докато съм зачекнал темата. Правилото е съвсем просто - когато предходната буква е съгласна, ще напишете "ь". Ако няма предходна буква (сиреч се чудите "й" или "ь" да напишете в началото на дума) или ако е гласна, пишете "й". Примери:

- майор, воайор, Йордан
- синьо, миньор, сутеньор (не синйо, минйор или сутенйор)

[lodborg]

Слято, полуслято и отделно писане. Частицата "не". Употребата на тире

Слято се пишат следните думи:

1) Съществителни и прилагателни, съставени от две думи, свързвани от гласна:
местоположение, законопроект, водоизточник, хлебозавод, пътеводител

2) Подчинената основа е съществително име от чужд произход:
мелодет, джазпевец, пресконференция, рокмузикант, фолкмузика, електроуред, психотерапия

3) Прилагателни имена, чиято подчинена основа е наречие:
вечнозелен, висококачествен, високообразован, жизненоважен, световноизвестен, средноаритметичен, яркочервен, западноевропейски, социалнополитически

ЗАБЕЛЕЖКА! Словосъчетания от МИНАЛО причастие и прилагателно/наречие се пишат отделно:
силно надрусан, яко напушен, прекалено увеличен
ЗАБЕЛЕЖКА! Ако причастието е в настояща форма обаче, думата се пише слято:
дългосвирещ, властимащ, военнослужещ, главнокомандващ, дългоочакван

4) Слято и с малка буква се пишат относителни прилагателни имена с наставка -ски (-ска, -ско), образувани от лично и фамилно име:
иванвазовски, елинпелиновски, алекоконстантиновски

5) Прилагателни, образувани от число и съществително:
двадесетметров, десетдневен, петвековен, стогодишен

ЗАБЕЛЕЖКА! ако в изписването на числото участва съюзът "и", прилагателното се пише отделно:
сто и пет вековен, тридесет и шест дневен

6) Слято се пишат наречията oткога, докога, откъде, докъде, отсега, досега, отскоро, доскоро, оттам, дотам, оттук, дотук, оттогава, дотогава, отвсякъде, навсякъде, завинаги, навън, нагоре, откакто, отрано, понякога, поотделно

7) Слято се пишат наречия, образувани от съчетанието на предлог и съществително име:
вследствие, всъщност, докрай, навреме, наистина, налице, наред, насила, насреща, настрана, насън, начело, предвид

8) Подчинената основа е лично или фамилно име:
Йордановден, Ивановден, Ботевград, Свиленград

9) Отрицателната частица "не" се пише слято с наречията, причастията, съществителните и прилагателните имена.
наречия: ненапразно, невинаги, неведнъж
причастия: нетърсещ, неправещ, невиждащ, невиждан, ненаписан, неоткрит
съществителни: невъзможност, неподкупност, незнание
прилагателни: неискрен, непочтен, неточен
===================================

Разделено се пишат следните думи:

1) Отрицателната частица "не" се пише отделно с деепричастията и глаголите:
деепричастия: не познавайки, не пишейки, не пиейки
глаголи: не зная, не мога, не искам, не трябва

2) Съчетания от две съществителни, при които се членува първото име:
художник модернист (художникът модернист), човек звяр (човекът звяр), човек планина (човекът планина), мач реванш (мачът реванш)

===================================

Полуслято (с тире) се пишат следните думи:

1) съществителни, прилагателни или наречия, в които има две главни основи:
съществителни: плод-зеленчук, покупко-продажба, старт-финал
прилагателни: аудио-визуален, морално-етичен, немско-български
наречия: горе-долу, лека-полека, напред-назад, насам-натам, тук-там, току-виж, току-така, току-що

2) сложни съществителни имена, при които се членува втората основа:
заместник-директор (заместник-директорът), кандидат-студент (кандидат-студентът), министър-председател (министър-председателят)

ЗАБЕЛЕЖКА! Прилагателните имена, образувани от тези сложни съществителни, се пишат слято:
кандидатстудентски, министърпредседателски

3) Полуслято се пишат притежателни прилагателни имена с наставка -ов, -ев, образувани от лично и фамилно име. Всяка съставка започва с главна буква:
Ричи-Блекморовото соло, Иван-Вазовата ода, Елин-Пелиновият разказ, Алеко-Константиновият пътепис,

4) Сравнителна и превъзходна степен:
по-хубав, по-умен, най-хубав, най-умен

ЗАБЕЛЕЖКА! Формите на сравнителна и превъзходна степен на глаголи и съществителни имена се пишат отделно:
по харесвам, по обичам, по юнак от теб, по хитрец от теб
най обичам, най харесвам