Paradise Lost - In Requiem, лека-полека завръщане към корените Опции

[Wolfheart]

Най-сетне се добрах до новата тава на Nick Holmes и компания и мога да кажа само хубави неща след първото слушане. Прави ми впечатление по-суровият звук за сравнение с предната тава и доста препратки към Icon и Draconian Times.

Спомням си преди две години бях доволен от едноименния албум - крачка напреде след стерилния Symbol Of Life. Доста добър албум, но пак имаше пропуски, които го държаха далече от графата "шедьовър". Новият определено ми харесва повече - през цялото време блика от емоция - къде гняв, къде меланхолия. Всъщност меланхолията я има навсякъде, но към края на албума май е най-силно изразена.

[lodborg]

Oпределено "In Requiem" ми харесва най-много от всичките им творения за последните 8-9 години. Много добър албум, намерението им да повтвърдят музиката си е силно адмирирано от мен, още повече и след премахването на точно това "стерилно" звучене, което Wolfheart спомена (думата е съвсем точно избрана, между другото).

^Да, "The Enemy" е страхотна песен. Неслучайно е избрана за пилотен сингъл. Още от него се усети, че смятат да ни изненадат приятно.