Symphony X Опции

[Mago De Oz]

Много добър албум, но това е само след първо слушане...с изгледи да ми стане много любим! Звучи доста тежко, мелодично, както винаги, страхотни аранжименти. Така трябва да звучи един образцов албум!

[lodborg]

В интерес на истината "Paradise Lost" е първият албум на Symphony X от "The Divine Wings of Tragedy" насам, който не ме размазва тотално от първото слушане, а изисква от мен повече време и внимание. Спомням си, че си скубех косите, когато преди 7 години вече (ако не и повече) хвърлих 7 лв за пиратско копие на гореспоменатия албум - бях тотално разярен, че всички хвалят толкова задръстена група. Точно година по-късно "The Divine Wings..." се превърна в един от най-любимите ми прогресив албуми за всички времена и си остава такъв и до ден днешен...

Какво се опитвам да кажа с тази напълно излишна ретроспекция - първоначалното ми впечатление от "Paradise Lost" беше за един прекрасен нов албум, но не и нещо, което да се сравни с "Odyssey" примерно. И оттогава насетнe тавата си пробива упорито път към сърцето ми с всяка секунда слушане. Радвам се, че Symphony X издадоха пак албум, който трябва да осмислям дълго време за да оценя напълно - наистина ми липсваше това. Изключително сложен запис са направили, може би не толкова сложен като композиции от гледна точка на това какво е нормално за прогресари, но сложен като емоция и настроение. Направи ми впечатление още отначало, че албумът е твърде напрегнат и си играе с нервите на слушателя. Има нещо в ритъма, или в малко по-странния дисторшън, или в доста по-сгъстения и наситен звук от обикновенно, което ме кара да настръхвам, може би малко ме плаши дори. Изключителен албум! Symphony X доказаха отново защо са ми били винаги толкова любима група. Тотално съм на седмото небе!

А да, множеството препратки към по-стари неща на Symphony X ми се струват повече от успешно подбрани и вплетени. Най-ясно се вижда това в закриващите секунди на "Revelation (Divus Pennae ex Tragoedia)", които са взаимствани от "Accolade".