Оглеждаме се, но без да спираме Опции

[peterjohnhenry]

Наскоро ми се случи разговор-прозрение. Говорихме за зрелостта - за това кога един човек е пораснал… Дали е по-свободен тогава? Дали е нужно човек да бъде зрял за да вярва в това, което прави?
Може би това са неща, които просто правим и не трябва да ги мислим. Макар и още в училище си обещавахме, че няма да пораснем. Бояхме се, че ще изгубим приятелството си - а то се раждаше отново, по-силно след всяко сбиване.
Чета думите си и ми се струва, че всяка една от тях е по своему вяра

[prayer4eto]

Ммм, то правилно е да се нарече "Зрялост", щото идва от "зрея", "зрял".

И както много понятия е взето по аналогия от заобикалящия ни свят.

Кога един плод е зрял? Когато вече му е време да се отдели от клона и да даде път на нов живот. Вярно е, че човек го ползва в много аспекти. Но във всичките му проявления, това понятие означава едно - от момента в който преставаме да бъдем просто хора с определени убеждения защото "така трябва" или "така го чувстваме" и се превръщаме в хора с тези убеждения поради тяхното осъзнаване и "защото така желаем да бъде" и можем да се обосновем за действията, които вършим - тогава настъпва моментът на "зрялост". Тогава индивидът ОСЪЗНАВА реалните измерения и последствия на това, което върши.

(Но стига толкова философия - като поживеете още известно време, ще разберете за какво става дума )