Оглеждаме се, но без да спираме Опции

[peterjohnhenry]

Наскоро ми се случи разговор-прозрение. Говорихме за зрелостта - за това кога един човек е пораснал… Дали е по-свободен тогава? Дали е нужно човек да бъде зрял за да вярва в това, което прави?
Може би това са неща, които просто правим и не трябва да ги мислим. Макар и още в училище си обещавахме, че няма да пораснем. Бояхме се, че ще изгубим приятелството си - а то се раждаше отново, по-силно след всяко сбиване.
Чета думите си и ми се струва, че всяка една от тях е по своему вяра

[stage]

Оглеждаме се викаш. За какво се оглеждаме? Хората се оглеждат, когато не знаят на къде да вървят...или когато бягат от нещо...
И защо да спираме, не може ли да си гледаме без да спираме, защото ако човек спре ще се забави за там, за където се е запътил...и може да изпусне късмета си...или голямата си любов...или рядкото щастие ахах
Та май е по добре хич да не се оглеждаме и да не спираме за глупости...