Мда, готина тема. В предишната докато се наканя да се разпиша, стана весело

. На един път със сигурност няма да успея да кажа всичко, което си мисля. Та... аз съм (вече) втори курс информатика в СУ. Общо взето това съм искал да уча откакто се помня. Да спомена наблюденията си от миналогодишната кампания(и изобщо системата за кандидатстване). В подготовката си решавах изпитите от предишни години на по-големите софийски уни-та - фрапиращо е колко по-лесни стават изпитите с всяка измината година... гледах и от тази - същата история. Без да се обиждат учещите в УНСС, тази година просто тоя уни се осра ТОТАЛНО. Хиляда и кусур шестици от предварителните изпити - какво е това?!?!? Не, че в останалите уни-та (и изобщо като цяло) системата за прием не е застреляна, ама това на нищо не прилича. Както и да е, да му мислят желаещите да ходят там. Стига съм хранил УНСС, да преминем на системата: никога не съм имал поносимост към предметите, различни от математика, що се отнася до изпити – перспективата да ми се налага да заучавам огромно количество суха фактология или да разтягам локуми, просто ме отблъсква. Най-тъпото е, че в крайна сметка с тази система за прием, дори и кандидаствайки с математика не те изпитват творчески, а възпроизводително – което е дебилно... СУ направиха крачка (напред или назад, ще си проличи) със смяната на формата – от 4 задачи с по 2 подусловия, до 10 самостоятелни задачи. Ужким отсяването ще бъде по-добро, но стилът на задачите отново предполага в по-голяма степен циклене и запаметяване отколкото мислене... Общо взето навсякъде изпитват стандартизирани неща, „основни положения”, които в някаква степен стават „запаметяеми”. Тъпо, според мен. Та... по същество за специалността, която уча. Получи се зверско разминаване между очакванията ми и реалността. При повечето преподаватели досега практиката е: аз съм го казал така, значи е така, не ми ли го напишеш както съм го казал – духаш. Имам и пример от първи семестър: изпит – един колега е учил от учебника – не от лекциите и развива единия въпрос, професора го поглежда и казва:”Вие сте чел от учебника, аз това не съм го предал така, напишете го както съм го казал на лекции”. Коментарът е излишен. Друг проблем е обратната връзка между преподаватели и студенти. Само по едното програмиране досега всъшност имаше такава, иначе кучето си лае, керванът си върви и така. Сигурно ви писна да ви говоря за липса на творчество, но няма да се размине и сега. Това, което ме дразнеше в училище, дразнеше ме в кандидатсването и се надявах да изчезне в уни... да ама не. Зубриш теория като ненормален, ако можеш да назубриш - печелиш, ако не можеш...мъчиш се с разбиране, но оценката не е адекватна... Сега със сигурност ще рипнат хора да ми кажат, като не ти харесва, направи си го сам яко, плюс това висшето образование не е задължително. Еми да, ама аз искам да уча, мамка му, и искам да ме учат яко. Ако исках сам да се – за какво ми беше да се пъна толкова да кандидатствам. Изводът е ясен, всеки сам се оправя, каквото може да прихване от университета – добре, останалото сам. Трябва да се намери баланс, явно това е едно от нещата, на които те „научават”. Все тая. Готиното е, че примерно няма отсъствия или там както се вика по другите уни. Ходиш, когато си искаш, където си искаш. Е, разбира се все ще се намери някой преподавател да ти каже:”ама аз не съм те виждал на лекции, кво искаш въобще?”. Шанс. Общо взето свободата е един от най-големите плюсове, чувствам се доста по независим спрямо училище, примерно. Стана цяло „есе”, стига толкова. В заключение, въпреки всичко не съжалявам за избора си, просто по-добър вариант засега не виждам

.