![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Warrior of Knut ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Приятели Коментари: 1483 Регистриран: 11-December 06 Потребител N: 1726 ![]() |
Правя тази тема, защото явно към такава би имало голям интерес, ако съдим по мненията в някои други теми, които нямат общо с тази. За кой ще гласувате? Защо? Защо няма да гласувате? Кой според вас е най-достойният кандидат? Само ще ви помоля, да се спазва добрия тон, че да не отиде темата в ГОЛЕМИЯ КОШ. Хайде, чувствайте се свободни да коментирате.
-------------------- Cry for God when your life was ending
Call for God now death is near, Where was God when you were dying Reek of war is master here. Left behind are slaughtered strangers Enemies become your friend This is how the fear takes over When its time to meet the end. Fields of flesh from graves ripped open Only the dead can see an end to war, Sleeting snow where bones lay broken. Tell me what all this was for Tell me what all this was for Tell me what all this was for Die for God, Die for what? Was it worth dying for? |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Истинска измамница ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 2917 Регистриран: 25-April 05 Град: Under the Northern Star Потребител N: 795 ![]() |
Бойко Борисов, ако имах възможност!
-------------------- First wish for this night:
Let me be your delight. |
|
|
![]()
Коментар
#3
|
|
![]() Демон ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 2286 Регистриран: 10-September 07 Град: гара мЯже Потребител N: 2328 ![]() |
Бойко Борисов, ако имах възможност! ............... То май освен да се бяга от тая държава....... Ееех, Вапцаров, Вапцаров...(sigh) ![]() Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът - тежък, скучен. - Живот без маска и без грим - озъбено, свирепо куче. И трябва да се бориш неуморно, и трябва да си страшно упорит, за да изтръгнеш от зъбите на туй настръхнало, вбесено псе парченце хлеб. Във залите плющят каиши, трансмисии скриптят от всеки кът. И става толкоз душно, че да дишаш не би могъл спокойно, с пълна гръд. А недалече пролетния вятър люлее ниви, слънцето блести... Дърветата опират във небето, а сенките - в заводските стени. Но как е чуждо и ненужно тука, съвсем забравено това поле! Една ръка изхвърли на боклука идилиите с синьото небе. Защото миг на некаква заблуда, защото миг с размекнато сърце, би значело напразно да загубиш работните си жилави ръце. И този шум и трясък на машини ще трябва непременно да крещиш, да могат думите разбрано да преминат пространството, което те дели. И аз крещях години - цяла вечност... Долавях, че и другите крещят - машините, завода и човека от най-затуления тъмен кът. И този крясък стана сплав, с която бронирахме живота си така, че сложиш ли му прът във колелата - ще счупиш своята ръка... И ти, завод, се мъчиш пак отгоре да трупаш дим и сажди пласт след пласт. Напразно! Ти ни учи да се борим - ще снемем ние слънцето при нас. Завод, притиснал с мъка толкоз хора с осаждени от черен труд лица, едно сърце във тебе неуморно пулсира с хиляди сърца. -------------------- Ко каза, ко?
|
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 21st July 2025 - 05:42 PM |