Оглеждаме се, но без да спираме Опции

[peterjohnhenry]

Наскоро ми се случи разговор-прозрение. Говорихме за зрелостта - за това кога един човек е пораснал… Дали е по-свободен тогава? Дали е нужно човек да бъде зрял за да вярва в това, което прави?
Може би това са неща, които просто правим и не трябва да ги мислим. Макар и още в училище си обещавахме, че няма да пораснем. Бояхме се, че ще изгубим приятелството си - а то се раждаше отново, по-силно след всяко сбиване.
Чета думите си и ми се струва, че всяка една от тях е по своему вяра

[selfish_girl]

Зрелостта е търпение. Търпението да докараш нещата докрай, търпението да устискаш на трудностите и търпението да запазиш вярата в себе си ...
Зрелостта е трезвост. За да прецениш кое си трува да гониш, кое можеш да стигнеш и кое си заслужава да му посветиш част от своя живот ...
Зрелостта е знание. Знанието на твоите възможности и стремежи, на копнежите ти, така че О-СЪ-Знавайки ги да можеш да им "дариш" цялата си "любов"(ако някой разбра какво искам да кажа ... ).

Зрелостта е умението да определиш границите на собствената си свобода ...

И защо трябва да слагаш граници на свободата си? НА държанието си да, но не и на свободата. А за зрелостта - човек възприема един модел за себе си, по който се движи и който ежедневно се променя и обогатява. Зрелостта е стремежът да бъдеш това, което си си представял вчера, че ще бъдеш утре.