Коледа! Опции

[blame]

Нмяма идея как да си започна изречението.
Дори и при месец разстояние до Коледа мен ми е нещо коледно, а и почнаха да слагат украсите и да изнасят разните му там еленчета, дядо Коледовци и т.н. и как да не ти е коледно! А като се сетя и за курабииките на мама, снега осветен от лампички и аромат на елхови дръвчета.... Не е важен кича по улиците (който също понякога е очарователен) важно е всичко което е някак си във въздуха... Не е сиво - зелено,червено, светещо и топло е! Ама че по детски се изразявам! Има някаква красота в това време от годината.

Какво за вас е Коледа, как обичате да я празнувате, как планирате да я празнувате тази година?

[pa®tci]

Народът е беден, но празнува като бесен
Батето посъветвал Тодор Живков хората в ЦК да не се събират заедно на Нова година
Тази Коледа не, но за следващата Иван Славков ще е готов със своите мемоари. Бившият шеф на БОК, БФС и БНТ има какво да разкаже за себе си, за живота и за хората. Този разговор го потвърждава.


- Как се готвите за празниците, г-н Славков?
- За мен тези празници не са нещо особено, защото всеки ден ми е празнично. Малко изкуствено ми идва приповдигнато настроение, което се създава на фона на беднотията. Празници винаги е имало и ще има, но това е дивотия, защото хората са все по-зле и по-зле. Затова не бива да се внушава на хората, че задължително трябва да празнуват с ядене и пиене и с безсмислени подаръци, не го споделям това. В Англия изчислили, че около 3 милиарда паудна се харчат за безсмислени подаръци, не зная колко дават за смислени. Но това, че трябва да се подари нещо на всяка цена, е ужасно. Празник трябва да е всеки ден - за това, че човек си е легнал жив и здрав и се е събудил. Писна ми от измишльотините на политиците да се палят елхи къде ли не. Това са глупости, защото през това време се избиваме по дупките на улиците и газим боклук. Затова не ни трябва това изкуствено отношение, изкуствена радост и еуфория около това, че идва Коледа и Нова година. По-важно е да има с кого да седнеш и да изпитваш радост да го видиш, назависимо дали ще гледате телевизия, или ще ядете прасе. И дали изобщо ще има какво да сложите на масата. Нашето семейство още не е решило къде ще бъде на тези празници.
- Виждам, че все пак днес сте направили някакви покупки?
- Този телевизор (42-инчова плазма) планирахме да го купим още лятото и не е коледен подарък. Ти си първият, който го вижда, защото го докарахме преди малко. Имахме късмет, защото беше промоция. Отдавна се каним да сменим стария, макар че програмата на телевизията няма да ме изненада (смее се), дори да не я гледам за Нова година. Като заключение - празници трябва да има, но съм против фалшивата украса.
- Какво си спомняте от празниците в детството?
- Като дете ходехме със сестра ми и майка ми в Искрец (село до Своге). Спомените ми са свързани с ваканцията. Винаги имаше коледари, колачи, сурвачки. Аз също ходех като сурвакар, а после брояхме колко орехи сме събрали. Забиваше се пирон в най-дългата стая и се слагаше стотинка върху него и я целехме с орехите. Победителят ги печелеше всички. Впечатляващи пиршества нямаше, имаше качамак от този, дето се реже с конец. Слагаха му спържа и беше много вкусен.
- Има ли подарък, който помните?
- Подаръци винаги е имало. Дори когато почина баща ми, беше декември, майка успя да измисли нещо за нас за празниците. Тогава имаше разни детски играчки, макар и елементарни. Имал съм очаквания като всички деца, но не съм оставал без подарък. Все пак това бяха доста бедни години. Сега има какво да искат децата - компютър, мобилен телефон. Тогава нямаше такива работи. А, спомням си, че по мое време се появиха едни играчки - влакчета и камиончета, които се навиваха с ключе. Те бяха върхът по това време. Дори мисля, че и аз имах. Но най-хубаво ми беше, че не ходехме на училище.
- А вашите деца какво искаха като малки?
- Те винаги са имали. И дядо им, и майка им, и аз пътувахме много. Купувахме хубави играчки от западните държави и като ги подарявахме,
изрично им казвахме, че са от Съветския съюз
Май вярваха, докато не отидоха в Москва през 1978 г. Тогава учех в Партийнта школа и майка ми доведе Жени и Тошко да ме приберат, защото на мен все ми се учеше и не исках да си идвам (смее се). Тогава се разходихме в големия детски магазин и се разочароваха. За нещастие се случи да е събота, когато там беше като митинг от хора. Като пробихме до някакъв щанд и малкият Тошко реагира доста странно - "Егати играчките". Шарени, механични, но неугледни.
- Сега децата какво ви подаряват?
- Никога не са ме пропускали, като има повод. Аз пък давам всички права на жена ми да купува каквото реши, като трябва да се ходи някъде с подарък. Имаше и смешни ситуации. Сещам се, когато върнах вратовръзката на един сръбски приятел, която той преди това ми беше дал. Душко веднага реагира: "Е ово аз съм ти го дал." Казах му да си вземе друга.
- С Тодор Живков празнувахте ли заедно?
- Да, и дори по моя идея се отмениха общите празнувания със семействата на хората от ЦК. Обикновено бяхме във Враня. Доста скучно беше. Едни трапези, все едни и същи хора, които нямаше как да отсъстват дори и да не им се иска. В 23,00 часа идваха пионерчетата и ансамбълът. Да не забравя и Мария Гигова, която играеше с топка или с обръч, макар че сега е монархистка. Задължително поздравявахме съветските братя. Беше голяма скука. Казах на Живков: "За какво трябва да се събирате, щом като социализмът е добре. Преди сте го правили, защото са били гладни години и не е имало какво да се яде. После - да сте под око, ако на някого му хрумне да ви врътне преврат. Но сега за какво си губите времето, само разваляте празниците на прислугата и на полицията?" Решението за отмяната на сбирката го взе Живков, разбира се, но аз предложих (б.р. - по тази тема повече подробности ще има в биографичната книга на Славков, която се очаква да излезе през 2008 г.).
- Някога шетали ли сте в кухнята?
- Никога! Не се е налагало и не мога да готвя нищо.
Тук се намесва съпругата му Валя. Тя уточнява, че не разваля удоволствието на двете баби да й направят менюто за Коледа. Тя също може да го приготви, но се оставя на традицията. Славков пък уточнява, че през последните години пуйките му осигурява Димитър Пенев. "То пуйки като пуйки ли са! Големи са като самолет", хвали се Батето. Той припомня, че преди е обичал да празнува на Пампорово или на "Алеко" с колегите от телевизията. Увличал се е по ските, но вече не кара.
- Какви късмети ви се падаха от баницата, помните ли?
- Най-големият късмет е жена ми. Мисля, че веднъж ми се падна и паричката. За мен по-хубавият празник е Заговезни. Тогава е по-весело. Голям маскарад е, палят се огньове, въртят се халва и яйце. А сега ми честват Хелоуин. Абе, я ходете се... Какви са тези измишльотини - Джулай морнинг, Свети Валентин!
- Вие сте внук на свещеник. Постите ли?
- Ами, сигурно като дете съм постил. Имало е традиции и вероятно и аз съм постил. Пък и тогава нямаше какво да се яде, така че всички сме постили. В тази връзка се сещам за Тодор Живков. Той обичаше да разправя виц защо е заслужил Големия кръст на Синода. Живков попитал за какво му го дават, а патриархът му обяснил, че църквата от векове се мъчи да накара хората да постят във вторник и в петък, а той го накарал да пости цяла година. Това го разказа при една от последните визити на Брежнев у нас. Брежнев пък разказа друг виц: Опитали се в някакво селце в СССР да обяснят на хората предимствата на социализма. Трудно било и накрая една бабка попитала за какво става дума. Партийният секретар не издържал и казал, че социализмът е, когато влезеш в магазина, и има всичко. Тогава бабата се сепнала и казала възторжено: "A, значи като при царя." ...

Т И ТА Н