Оплюй любимите си групи, ...хейтърство до дупка Опции

[_Moonshield_]

Хах, ей сега ми светна тази идея и мисля, че ще се получи яко. Просто пишете 3 от най-любимите си групи и им теглиге ножа с всичко негативно каквото се сещате за тях

1. In Flames

След Clayman се превръщат в една съвсем обикновена банда, пълна с липса на идеи. Издадоха един ужасяващ албум като Soundtrack to Your Escape, който е срам за цялата европейска метъл сцена. Последните години гласът на Anders звучи като недоклатена албанска гарга. Комерсиализираха се тотално!

2. Metallica

Тези американски фешънчета са жалки последните години. Продадоха се за пари, Джеймс вече не може да пее, а последният им албум St. Anger е най-лошото нещо, което можеше да се случи на един метълхед. Прекалено надценявана група, докато други наистина стойностни банди тънат в забрава. Нещастници!

3. Blind Guardian

Защо не правят яка музика както до Imaginations From the Other Side? Какви са тези лигави песни, които чуваме в днешно време. Гласът на Ханси става смешен. Прекалено много симфонични елементи последно време, особено в A Night At The Opera. Искаме по-бързо темпо, не такива изгъзици!




Колкото сте по-директни толкова по-добре, вие сте наред...

[Ta' Zhal]

Почвам:
- Амон Амарт: Адски еднотипен метъл. Китарите са монотонни, мелодията- нищо впечатляващо. Ако звученето не беше агресивно, тази еднотипност щеше да е просто болезнена. Ще цитирам един друг юзър- "импотентни" до писване.

- Аморфис: Текстовете им се водят по Калевала, но биват променяни, понякога до неузнаваемост, като например историята на Кулерво в Еклипс. В новия им също липсва по- дълбока символика на образите, каквато има в книгата. Никак нямаше да е зле да разбират това, което пеят, все пак, собствената им митология е.

- Бодъм: Алекси просто сe дере, вокалите са ревящо- грачещи, никакво вокално майсторство. От текстовете нищо не се чува, не е и голяма загуба, имайки предвид, че са като писани като от 14- годишен. Хората, защитаващи тази група, просто се срамуват да се отметнат от нея, защото и те са прослушали метъл с нея, когато са били на 14.

- Драгонфорс: Бързи са. Това е всичко. Няма да споменавам лайфовете, които са ДОСТА далеч от студийните записи, нито малоумната им аудитория, 85% от която- американска. Ще ви дам обаче текст, за да видите какво точно привлича америчканчетата- шестокласничета в тази музика:
Raise our swords, we fight for life
Shields and armor shining bright
Strike like dragons, Have no fear
Swords are made of steel

- Хамърфол: Нещо като Драгонфорс, само дето не са бързи. И аудиторията им не е предимно американска. Текстовете са също толкова смислени, мелодията е проста, вокалите на Канс са меко казано момчешки. Тея са нещо като Джъстин Тимбърлейк с китари. Баладите са лигави. Много.

- Корпиклаани: Според някои хора фолк метъл= барабани+ насечени китари+ разстроена цигулка+ вокал, който не си дава много зор да пее в такт с мелодията. Ами тази група е пример за това, как от тази комбинация фолк метъл не става. Имат някои проблясъци, другото е пълнеж.

- Рапсоди: Вж. Хамърфол. Само дето тук имаме пресилено епично звучене, пресилени епични текстове. Хм, ами единствената им добра страна е, че с творчеството си дават материал на Неноуор.