Warrel Dane и соловият му дебют Praises To The War Machine Опции

[Crafter]

След няколко слушания на соловия дебют на Warrel Dane сметнах, че ще е заслужено да има тема за него.
Честно казано нямах никакви очаквания и вероятно това е една от причините, поради които съм доста приятно изненадан.

От вокална гледна точка Дейн отново е заложил на уникалния си стил, макар че албумът е далеч от тежестта и бързината на повечето неща на Nevermore и разбира се пеенето е съвсем адекватно на това. За сметка на това изпълненията звучат доста експресивно и сякаш във всеки тон е вложено много сърце, което всъщност ми направи най-силно впечатление. Същото можем да кажем и за текстовете, които са откровено интровертни.
От гледна точка на рифовете... не мога да кажа, че съм силно очарован, защото (с малки изключения) явно рифовката не е най-важният елемент в този албум, но за сметка на това пък тя пасва доста точно на композициите и определено не ги натоварва.
Двата кавъра ми се сториха крайно интересни. Lucretia My Reflection (в оригинал на английската готик рок група The Sisters Of Mercy) ми звучи като доста качествено изпълнение, което почти се вписва в албума. А и с огромна сигурност е класи над странния опит на немските траш легенди от Kreator да направят кавър на същата песен. Другата преработка обаче изобщо не ми допадна. Patterns (в оригинал на Paul Simon като Simon and Garfunkel) е изцяло променена от музикална гледна точка и честно казано все още не мога да свикна с новото звучене на прекрасния текст.
Продукцията е на безспорно високо ниво. Изглежда, че Peter Wichers доста бързо навлиза в това си поприще и вероятно можем да очакваме само добри неща в тази насока.

Отварящата When We Pray, Obey, Brother и Equilibrium ми допаднаха най-много и в музикално и в текстовео отношение.

[abydos]

Очаквах го с нетърпение, Дейн има страхотен глас и стил на пеене. И не разочарова с албума си. Достатъчно различен от Nevermore и все пак, вокално, по-разнообразен като че ли. Има повече място за експерименти, определено тук показва повече страни на гласа и пеенето си.
Още не съм го чул целия, но When We Pray, Obey, Lucretia My Reflection, Messenger, August (то стана половината албум, хаха) определено се отличават за мен.
В музикално отношение албума значително по-праволинеен, не толкова динамичен колкото Nevermore, прогресив елементите не присъстват толкова, а и няма нужда. Фокусът в този албум е и трябва да бъде гласа. Усещам, че ще го преслушвам доста често този албум, поне до излизането на ДВД-то на Nevermore или техен нов албум .