Метълът е..., Размисли и страсти... Опции

[gadabout]

Темата за това дали метълът се изчерпва ме вдъхнови, настрои ме философски и ме подсети да изложа пред вас една своя теза за същността на метъла, въпреки риска да ме линчувате, я заради съмнителните ми доводи, я заради количеството букви, които ще нахвърлям.
Та...

Мое, а и съвсем не само мое наблюдение, е, че хората започват да се делят все повече помежду си. Различните прояви на сепаратизъм стават все повече и все по-натрапващи се - по религиозен, по етнически, по расов, по възрастов, по полов и т.н., и т.н. признак. Допълнително, съзнанието ни е устроено така, че възприемаме другия по това, с което той е различен от нас - замислете се. Когато видите случаен човек на улицата, първото, което правите, е да започнете да преценявате неговите външни характеристики и чрез тях да вадите своите заключения - "Той/тя е по-нисък, по-дебел от мен, облечен е по-богато, но пък май е циганин..." и прочие. Възприемаме другите чрез техните различия спрямо нас. Това разделение е станало толкова присъщо за нас, че обикновено не го осъзнаваме, а осъзнаеме ли го, обикновено или търсиме оправдания, или казваме, че така се чувстваме добре. Само че тази тенденция като че ли се е засилила дотолкова, че сме спрели да гледаме около себе си и дори по-лошо - когато погледнем, да погледнем с омраза и това се превръща в едно изключително деструктивно явление. Поради факта, че ние не осъзнаваме разделението помежду си, не можем да си обясним и последиците от това деструктивно явление, а именно - някои все нарастващи с лавинообразна скорост недъзи на обществото ни.
Запомете това като 1).

Стигаме до 2):
Ежедневно, ежечасно ни заливат всевъзможни изказвания и дори философии, че светът върви към все по-лошо, че доброто старо време никога няма да се върне в много отношения. От една страна страда самата ни планета - природата, от друга и по-важната в случая - хората стават все по-лоши, обществото гние все повече - затъпява, озлобява се и прочие. Това не е мое твърдение. Това е едно витаещо из всички общества по света усещане, едно мнение, толкова натрапило се в умовете ни, толкова присъщо на мисленето ни и съответно толкова безумно обобщаващо и подразбиращо се, че дори ни е трудно да го схванем, изказано по начина, по който аз го правя. Като започнем с войните, атентатите, наркотиците и грабежи, минем през дребни житейски озлобления и разрива в най-елементарните единици на обществото - в семейството, в любовта, през загубата на някои ценности, смятани за универсални и константни и стигнем до какви ли не прогнози, поличби и предвещания за всевъзжмони ужасяващи начини светът да загине в по-близкото или по-далечно бъдеще - всичко това са неща, които колкото и напълно различни да са, лесно могат да се вкарат в контекста на общи упадък на човечеството. Не приемайте това като мое твърдение, опитвам се да обобщавам!

1) + 2) = 3):
Метълът, като музика, както всяко друго изкуство, се явява надстройка на определени явления в обществото в глобален мащаб и мисля, че в това отношение две мнения няма. В този смисъл, дали той не е проявата на недъзите в обществото, дали той не е каналът, който съсредоточава нарастващите негативи на обществото (говоря като настроение, като внушение, като... изразни средства, разбира се, че се пее И за любов и за прочие ценности, но да си го кажем честно - това ли е ядрото на метъла)?
Логично е, замислете се - 1. Успоредно с все по-гниещия социум се появяват и все по-брутални стилове. 2. Дали точно това, че метълът събира в себе си отрицателните черти на обществото, много хора отказват да го приемат, да го харесат или разберат - страх ги е, че той е това, което са те. 3. Не е ли именно метълът, който в много отношения проповядва изключително силен сепаратизъм, изключително отделяне на индивида от масата (нека не приемаме масата в отрицателния й смисъл, залегнал в мисленето ни, защото човекът е социално животно, независимо какво ни се иска).

Но казаното дотук няма за цел да каже, че метълът е зловредно яление (макар че така излезе, моля, пощадете ме) - той е по-скоро нещо крайно логично, той е това, което сме, дъ брутал тру. В този ред на мисли, той може да се яви като една фаза, като нещо, през което човек може да мине, един вид, за да се прочисти. Това прозвуча сектантско, но ето какво искам да кажа:
След хюбриса следва катарзис. Така, колкото по-низко слезе обществото ни (съответно колкото по-брутален и сепаратистки, стане метълът) и колкото повече страдание донесе всичко това, толкова по-близо е до пречистването.
Много хора остават в метъла - музикантите или най-големите фенове. Това е техният начин да се противопоставят на света с всичките му гадости. Много често те казват "Така изкарвам агресията си, на китарата, вместо на нечия глава." Но дали това не е една самозараждащата се и самопотушаваща се агресия или която метълът асимилира от околния свят и преработва, изхвърляйки я с двойна сила - и в двата случая едно толкова деструктивно отношение едва ли води след себе си нещо добро. Това е най-нестабилната част от доводите ми, по-скоро предположения.

Това е в общи линии. Надявам се, че не съм обидил никого, просто обичам да задълбавам повечко понякога и се извинявам, ако съм бил досаден. Ще се радвам да чета коментарите ви относно всичко, казано тук.

[prayer4eto]

^^^^ Meditate on this . Може би не съм го изразил съвсем точно. Погледнато буквално си е тъпотия