За "музикалната помиарщина", тесногръдието и прочие..., Тема без край... Опции

[gadabout]

Темата за Мадона и нейната изява ме провокира да отворя тази тук, която ми е ясно, че няма да има край, но дискусията е важна.

Та...
Слушам метъл от доста години, това е музиката, която ме е възпитала, която е изградила у мен много и която обичам най-много. Винаги "метъл" е първото, с което много познати ме идентифицират и аз се кефя на това, без значение какво влагат в него (не ми дреме особено де).
Въпреки това съм много щастлив, че през последните години, вследствие на неясно какви причини, започнах да слушам и дости други жанрове. Като резултат сега мога по цял ден да вървя по улиците и в ушите ми да звучи Enya, а когато се прибера да си пусна Deicide или обратното. На следващия ден може да започна с John Williams и да завърша с Frank Zappa. Всеки случай винаги се връщам към метъла и слава богу. И всичко това ви го казва дет метъл фен!

Изказвам само фактите, засега не коментирам.

Чакам да бъда омазан здраво и/или да срещна сродни души. Тогава ще започна и да коментирам

[Ta' Zhal]

Принципът е прост: харесва ми - слушам.
Иначе намирисвам мнооооого дълга дискусия, ако първо не уточним, какво се разбира под музикална помиарщина и тесногръдие.

За музикалната помиарщина- има хора, които не слушат стилове или групи, а песни. Познавам хора, които наистина слушат ВСИЧКО, което им харесва, независимо от стила. Шапка свалям на такива. Такива познавам двама.
Повечето хора, които се определят като "музикални помиари" или "слушащи всичко", всъщност са слушащи нищо. Е, до голяма степен и възрастта играе роля, аз контактувам с хора, които са на 16-17-18, но съм останал с впечатлението, че повечето от тези "музикални помиари" са хора без критерии в музиката, хора, които не отсяват. Решил например човекът, че щом върти задника на орк. Кристал и харесва My Immortal на Евънесънс, значи слуша всичко от чалга до метъл. Особено жалко е, когато такъв тръгне да се обяснява, как не се ограничава в музиката.

За тесногръдието- ако приемем, че това е отричане на музика, която не харесваш, то тогава то е нещо ХУБАВО, стига да се спазят две много важни неща:

- обективност - човек трябва да знае, от позицията на какво отрича нещо друго. Т.е., в музиката си има обективни критерии- за текст, за мелодия, техничност и т.н.
- толерантност- човек трябва да знае, че не гореописаните обективни критерии са важните, и да приеме, че всяка музика може да разчувства един човек => да не се опитва да критикува неговите предпочитания.