За "музикалната помиарщина", тесногръдието и прочие..., Тема без край... Опции

[gadabout]

Темата за Мадона и нейната изява ме провокира да отворя тази тук, която ми е ясно, че няма да има край, но дискусията е важна.

Та...
Слушам метъл от доста години, това е музиката, която ме е възпитала, която е изградила у мен много и която обичам най-много. Винаги "метъл" е първото, с което много познати ме идентифицират и аз се кефя на това, без значение какво влагат в него (не ми дреме особено де).
Въпреки това съм много щастлив, че през последните години, вследствие на неясно какви причини, започнах да слушам и дости други жанрове. Като резултат сега мога по цял ден да вървя по улиците и в ушите ми да звучи Enya, а когато се прибера да си пусна Deicide или обратното. На следващия ден може да започна с John Williams и да завърша с Frank Zappa. Всеки случай винаги се връщам към метъла и слава богу. И всичко това ви го казва дет метъл фен!

Изказвам само фактите, засега не коментирам.

Чакам да бъда омазан здраво и/или да срещна сродни души. Тогава ще започна и да коментирам

[InsArtTure]

Щом си така изчерпателен, заслужаваш отговор.

Аз също слушам много различни неща и ги обичам. Но нито едно от тях не си противоречи по култура с другото. Както слушам Дуум, Траш, така слушам и Лили Иванова, Тоника СВ и изобщо цялата българкса естрада. Но те не се карат, макар и почти да не знаят едно за друго.

Докато музики и респективно култури, които пропагандират безцелното сваляне на морала не мога да понасям. В метъла, моята музика винги се е пяло за деградацията на обществото, за загубата на морала, за безсмислието на войната, за пътя към себе си, за достойнството.

Тия поп идеи, които се развиват последните 10 години какво пропагандират? Твърдят, че всичко е наред щом се друсаш и чукаш по 10ма на вечер. Че всичко ще се оправи, стига да дойде събота и да отидеш в дискотеката. КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ????

Къде е изобщо изкуството в това? Е, сигурно съм тесногръд, но никога няма да ги приема.