За "музикалната помиарщина", тесногръдието и прочие..., Тема без край... Опции

[gadabout]

Темата за Мадона и нейната изява ме провокира да отворя тази тук, която ми е ясно, че няма да има край, но дискусията е важна.

Та...
Слушам метъл от доста години, това е музиката, която ме е възпитала, която е изградила у мен много и която обичам най-много. Винаги "метъл" е първото, с което много познати ме идентифицират и аз се кефя на това, без значение какво влагат в него (не ми дреме особено де).
Въпреки това съм много щастлив, че през последните години, вследствие на неясно какви причини, започнах да слушам и дости други жанрове. Като резултат сега мога по цял ден да вървя по улиците и в ушите ми да звучи Enya, а когато се прибера да си пусна Deicide или обратното. На следващия ден може да започна с John Williams и да завърша с Frank Zappa. Всеки случай винаги се връщам към метъла и слава богу. И всичко това ви го казва дет метъл фен!

Изказвам само фактите, засега не коментирам.

Чакам да бъда омазан здраво и/или да срещна сродни души. Тогава ще започна и да коментирам

[gadabout]

Значи, заради поста на InsArtTure (който е първия му, който много ми харесва, хах), ще кажа следното:
Качествената музиката не може да има некачествена концепция, т.е. не може да е част от пошла култура. В този смисъл, нека сме наясно - не слушам чалга, нито поп (съвременен американски мазен поп), нито каквато и да е било мазня, точно защото е пошло (точно това е думата). Така че некачествената музика въобще не я коментирам, тя не би могла да обогати.

Ta'Zhal е много прав в своята изчерпателност. Коментираме музиката и собствените си предпочитания, но не трябва да оплюваме личността срещу нас. Точно както казах наскоро - "Критика на мнението, а не на личността!"

А за обективните критерии за качеството на музиката - малко хора, за съжаление, биха могли да коментират тези неща. Зависи от твърде много неща една такава обективна преценка, доколкото тя съществува. Нека приемем, че качеството на музиката го определя времето и феновете.