Страстта, :) Опции

[scion_of_storm]

Въпросите ги заех от едно момиче от друг форум (powered by bolt_f), много ми харесаха


Има ли нещо, което кара дъхът ви да спре само когато си го помислите? Много са, някои от тях дори не са реални неща, ама кой е казал че трябва да се ограничаваме в мислите си?

Каква е вашата цел в живота и свързана ли е с това, което желаете и със страстта ви, която е... Страстта ми е малко лична, но съдържа и стремеж в себе си. Та, целта ми е тясно свързана с нея бих казал, дано остане така.

Мислите ли, че вече сте пораснали до такава степен, че виждате в себе си човекът, в който сте желали да се превърнете? Не. В момента като цяло не съм доволен от себе си, ама съм по-скоро идеалист относно мен доста повече, отколкото относно другите. Ще видя какво ще стана в крайна сметка..

Бихте ли избрали добре платена работа към която не изпитвате нищо пред професия, която ви доставя огромно удоволствие, но не печелите достатъчно? Не. Всъщност, зависи от ситуацията, но бих направил всичко възможно да ми доставя някакво удоволствие работата, трудно мога да се занимавам с нещо, което не е интересно за мен.

Къде се крие страстта според вас? Страст към нещо, някого? По-силна ли е от "любов"? Навсякъде в мен :Р Не само към човек/изкуство.

Какво значи за вас "страст"? Красива дума... Нещо прекрасно е, дори да излиза от границите на нормалното. Не много де, че иначе.. :Д



Така де, не е задължително само на въпросите да отговаряте, може да си спретнем някаква дискусийка за страстта Feel free to share your opinion :> И надявам се да стане смислена тема..поне малко.

[scion_of_storm]

Интересно ми е как само Филип обаче кривна от формата, дето наложих, и то дори не определих като задължителен XD

Иначе, нещо, което писах из блога си...

Ако отново приемем тези митове, че сме съградени от кал, като добавим страстта - огън, не ставаме ли глина. Изпечена, корава от външната си страна, уж изглеждаща сардонична и непроменлива, просто застинала мимика...а отвътре бушува този неукротим плам, чакащ своето освобождаване във всеки от нас. А може и да не осъзнаваме, че е там? Кажете ми, колко от вас са се поддавали на страстта, дори и да е било малко или много неразумно? Колко от вас смятат и действително от тяхна гледна точка са изпитвали точно тази клиширано определена като "изпепеляваща" страст?

Можем ли да я изпитваме в новото време на алкохолизиране сред повечето младежи, градираща деградация (хъхъ) и въобще механизираност на начина на живот и самия живот?

И грешно ли е да й се поддадем? Нали все ще се намери някой да ни укори с едни такива мрачни думи, нечий поглед да бъде изкривен, нямо упреквайки ни във все нещо.. =) Не че отричам разума, естествено, в редица мисли е нужен. Балансът между емоции и разум, и неподдаването изцяло на една от двете величини (хъхъ агейн) е може би най-добрия избор и начин на живот.

Но не е хубаво да си прекалено сдържан човек. За какво го правиш? Вградено ти е, страх те е, не искаш, мислиш, че е наивно, детско? И аз понякога мисля така, но го правя. Защото съм човек. А хората са глината, която е съюза между калта и огъня. Защо не разтрошим поне за малко изпечената си обвивка и не покажем бурята, която е вътре?

*писано в полу-абсистенция.