За "музикалната помиарщина", тесногръдието и прочие..., Тема без край... Опции

[gadabout]

Темата за Мадона и нейната изява ме провокира да отворя тази тук, която ми е ясно, че няма да има край, но дискусията е важна.

Та...
Слушам метъл от доста години, това е музиката, която ме е възпитала, която е изградила у мен много и която обичам най-много. Винаги "метъл" е първото, с което много познати ме идентифицират и аз се кефя на това, без значение какво влагат в него (не ми дреме особено де).
Въпреки това съм много щастлив, че през последните години, вследствие на неясно какви причини, започнах да слушам и дости други жанрове. Като резултат сега мога по цял ден да вървя по улиците и в ушите ми да звучи Enya, а когато се прибера да си пусна Deicide или обратното. На следващия ден може да започна с John Williams и да завърша с Frank Zappa. Всеки случай винаги се връщам към метъла и слава богу. И всичко това ви го казва дет метъл фен!

Изказвам само фактите, засега не коментирам.

Чакам да бъда омазан здраво и/или да срещна сродни души. Тогава ще започна и да коментирам

[pa®tci]

Не успях да дочета всичко, просто защото се подразних (за пореден път) на това с "морала" и прочее, затова реших съвсем произволно да копна един текст (точно) на Мадона от 83-та:

http://www.azlyrics.com/lyrics/madonna/thinkofme.htmlщ
http://www.azlyrics.com/lyrics/madonna/phy...attraction.html (а този просто го зачетох и ми хареса)

96-та:

http://www.azlyrics.com/lyrics/madonna/helloandgoodbye.html

От последният албум, 2008:

http://www.azlyrics.com/lyrics/madonna/dance2night.html


С какво текстовете и се различават от едни... WHITESNAKE, да речем? Даже ги намирам доста по-философски Разчетох и някои други и мога да кажа, че останах впечатлен.

Та, говориш за морал? И поп и метъл. И лирики (а.к.а. текстове). Ми има текстове и Текстове, пич. Щото в метъла мога да ти изкопам с кофи не ами не знам, такива делбищини и извращения... всъщност, не би трябвало да го разяснявам това, нали?

Колкото до помиярщината, казах го в темата за Мадона: музикален помияр е този, който слуша една музика без да я осмисля. Имаше пример по-горе с тия, дето слушат по пет песни на кръст (брат ми в момента е на тази вълна от около месец) - горе-долу за това става въпрос. Аз това не мога да го разбера, слушам ли една песен/албум прекалено често, рано или късно се пренасищам с нея/него и просто ми писва, спирам да я/го въртя. Колкото и стахотна композиция да и колкото и страхотни лирики да предлага.

Зачетох и за малките пачи с Риана и брат и. Същите тия, дето обсъждаме у темата за учениците и учителите. Дето стигнахме до заключението, че всъщност родителите са виновни за което. Пак ли трябва да го дъвчем сега това, ама на друга китара?