За "музикалната помиарщина", тесногръдието и прочие..., Тема без край... Опции

[gadabout]

Темата за Мадона и нейната изява ме провокира да отворя тази тук, която ми е ясно, че няма да има край, но дискусията е важна.

Та...
Слушам метъл от доста години, това е музиката, която ме е възпитала, която е изградила у мен много и която обичам най-много. Винаги "метъл" е първото, с което много познати ме идентифицират и аз се кефя на това, без значение какво влагат в него (не ми дреме особено де).
Въпреки това съм много щастлив, че през последните години, вследствие на неясно какви причини, започнах да слушам и дости други жанрове. Като резултат сега мога по цял ден да вървя по улиците и в ушите ми да звучи Enya, а когато се прибера да си пусна Deicide или обратното. На следващия ден може да започна с John Williams и да завърша с Frank Zappa. Всеки случай винаги се връщам към метъла и слава богу. И всичко това ви го казва дет метъл фен!

Изказвам само фактите, засега не коментирам.

Чакам да бъда омазан здраво и/или да срещна сродни души. Тогава ще започна и да коментирам

[Wicked Child]

И това, че са гангстери или са били, прави музиката им свястна, така ли?
Мамка му, това трябва да е някакво ново правило, ама извинявай, аз не се интересувам нито от биографиите на наблъскани със стероиди негри, нито от музиката им.
If you sit on me, nigga', I'll sit on you nigga'. Dodge the shit, coming from MTV, nigga'!

Не ми е ясно какво изразяват всичките тия стилове с текстове по два реда...
Нали знаеш, че музиката обикновено има послание, основна идея, ала-бала, някакви глупости там, които тоя необразован идиот и простак Wicked Child ти ги повтаря с едни и същи думи от три поста насам.
Ти не си някакъв тесногърд метъл и това те прави щастлив. Lucky you! (някъде към двайсетина пъти, само че сега ме мързи).