За "музикалната помиарщина", тесногръдието и прочие..., Тема без край... Опции

[gadabout]

Темата за Мадона и нейната изява ме провокира да отворя тази тук, която ми е ясно, че няма да има край, но дискусията е важна.

Та...
Слушам метъл от доста години, това е музиката, която ме е възпитала, която е изградила у мен много и която обичам най-много. Винаги "метъл" е първото, с което много познати ме идентифицират и аз се кефя на това, без значение какво влагат в него (не ми дреме особено де).
Въпреки това съм много щастлив, че през последните години, вследствие на неясно какви причини, започнах да слушам и дости други жанрове. Като резултат сега мога по цял ден да вървя по улиците и в ушите ми да звучи Enya, а когато се прибера да си пусна Deicide или обратното. На следващия ден може да започна с John Williams и да завърша с Frank Zappa. Всеки случай винаги се връщам към метъла и слава богу. И всичко това ви го казва дет метъл фен!

Изказвам само фактите, засега не коментирам.

Чакам да бъда омазан здраво и/или да срещна сродни души. Тогава ще започна и да коментирам

[abydos]

2pac - dear mama, примерно.
Пропускаш обаче, че различни стилове са се пръкнали от различни култури и изживявания и начин на мислене. В рапа, както и в рок/метъла, често се пее за реалността, за истинския живот, този на улиците и какво трябва да правиш, за да оцелееш и т.н., как са успели да излязат от дупката и подобни теми, един вид автобиографични. Кой си ти да съдиш и принижаваш чуждите ценностни системи?
Това, че се гордееш, че си тесногръд е глупаво, все едно да кажеш "Аз съм тъп и се гордея с това!". Защо ли се опитвам да обясня на слепец, който не иска да прогледне...
The point of music passed you by.