DRAGONFORCE – SONIC FIRESTORM, ревю Опции

[Warrior Of Ice]

DRAGONFORCE – SONIC FIRESTORM



DragonForce в много отношения са уникална банда. Съставът е изграден от музиканти от пет (!!!) страни, събрали се в Лондон през не толкова далечната 99-а година. Момчетата забиваха известно време като Dragonheart, оглавявайки класацията на mp3.com за пауър метъл, но впоследствие се преименуваха на близкото по звучене DragonForce. Клишираното име на бандата не бива да ви заблуждава – музиката им е оригинална и доволно ценна за жанра. Доскоро не вярвах, че понятията “екстремен” и “пауър метъл” имат допирни точки в музикален смисъл, но ето че бясната шайка ме убеди в противното. Ако дебютният “Valley Of The Damned” ви се е строил бърз, само чуйте “Sonic Firestorm”! Тоталната спийд лудница, сътворена от многонационалния секстет, им печели заслужено титлата за най-бърз пауър метъл състав в света. Всъщност бързината е основно композиционно средство на DragonForce и без нея албумът би звучал много по-бедно. Музиката е изсвирена с маниакална скорост, като това не е за сметка на техниката и не се губи мелодичност. Парчетата са изпълнени със завладяващи мелодии и китарни престъпления на Herman Li и Sam Totman - сола до побъркване, резки преходи, картечни ритмови отсечки. Новият барабанист David Mackintosh заслужава искрено възхищение дори само заради факта, че нито за момент не изостава от китарните престрелки, да не говорим за изключителните му инструментални похвати. При вокалиста ZP Theart наблюдаваме сериозен прогрес от миналата тава насам – никакви затруднения във високите тонове и невероятна мелодичност в по-ниските регистри. Vadim Pruzhanov се справя по превъзходен начин както с фоновите функции на клавирист, така и с епизодичните си солови включвания, а Adrian Lambert е непоклатим на баса. В “Sonic Firestorm” преобладава приповдигнато настроение, но албумът не звучи несериозно и за миг.

Няма симфонични въведения, присъщи на много пауър групировки – атаката започва още с откриващата “My Spirit Will Go On”, която дава добра идея за достойнствата на тавата. Чудно ми е кое ли пуши по силно след изсвирването на бичкия като “Fury Of The Storm” – пръстите на Herman Li или грифа на китарата му… С епичния си дух и характерни постановки “Fields Of Despair” препраща към италианската пауър школа, а “Dawn Over A New World” е единствената балада в албума, даваща възможност на ZP да изпъкне с пълния си потенциал. След тази приятна глътка въздух ураганът отново се завихря неумолимо с “Above The Winter Moonlight”. Оставяйки настрана факта, че е най-дългата песен в албума, “Soldiers Of The Wasteland” е и най-раздвижената такава откъм аранжимент и постройки. Интересни решения, смени в темпото и цял куп техничарски фокуси – чуваме всичко това, изпълнено с много мисъл. “Prepare For War” има някои силни прог моменти и леко излиза от застъпеното пауър амплоа, а финалната “Once In A Lifetime” подтиква към неудържимо куфеене. Въпреки високата си средна продължителност (около седем минути), парчетата в “Sonic Firestorm” не омръзват – напротив, нешаблонното им звучене е гаранция за удоволствие от всяко следващо прослушване.

[Hansi]

Току що го чух за първи път и определено съм впечатлен.