Как се променят любимите ви групи и харесва ли ви това?, така де, не всеки държи един стил докрай... Опции

[Svetyl]

Тая тема ми хрумна днеска, не вярвам да е имало такава. Да поясня:
Значи, в днешно време стиловото определение е от субективно по-субективно. Всеки от нас има любима група и ми е доста интересно да чуя мнението ви относно това в каква насока се движат. И моля ви, опитайте се да не говорите тук за Металика

Аз да си отговоря, за SaXoN. Те са си хеви, но последните два албума са някакви много втежнени, а последния с присъствието на пича от Стратовариус си имаше доста яко пауър звучене на моменти.
И тъй, групи дето си менят стила много, вие имате думата.

[Wintersunset]

Някой спомена ли Amorphis?
Три доста различни периода, като сега като че ли леко започват да се завръщат към корените си, а през какво преминаха.
Tales From The Thousand Lakes ми е един от най-най-любимите албуми, а след това албумите с Pasi не са чак толкова прекрасни, макар че пак си ми харесват. :Р А сега, поне според мен са в най-прекрасният си вид/звук (Tomi J. > Tomi K. >> Pasi) . ;D
Последните два албума са невероятни, сякаш гласът на Томи е единствено и само за Amorphis и сега са в перфектната си форма. ^^

[Despair]

^ Нищо повече от лично мнение.
Моето такова е, че като музика всички с изключение на последните два са на едно и също космическо ниво (не ми трябва финландска версия на Opeth, в техния случай даже би било срамно). Като вокал, едва ли Koivusaari някога ще си намери достоен заместник.

Досега не съм попадала на експериментаторство, което да не ми е допадало, освен това на Anathema, за което ще се повторя. Когато музикантите според мен имат талант, това е явно, с каквото и да се захванат. Мога да изброя почти всички свои любими групи: последните албуми на Satyricon, Darkthrone, Dimmu Borgir ми харесват повече, не ме интересува поради каква причина звучат точно по този начин. Като начало, добре е изобщо да се чува нещо .
Paradise Lost откриха себе си едва след толкова мразените промени.
Нямам нищо против който и да е албум на In Flames или My Dying Bride (не че при вторите има кой знае каква разлика...)
Katatonia постоянно доказват как творческият заряд не може да бъде спрян от нежеланите обстоятелства.
Всичко, което са издали Samael, за мен е перфектно, особено когато е принос във формирането на един от любимите ми стилове.
Crematory са пример как една група може да се възползва от разнообразен саунд и въпреки това да звучи като себе си.
И най-вече, точно изпълнителите, които определям като най-важни за мен, са известни с това, колко е трудно да бъдат ограничени в един жанр. Предполагам, че затова успяват да запазят интереса ми за по-дълго. Става въпрос, например, за Type O Negative, Tiamat, Moonspell, които така или иначе често споменавам. Да не говорим пък за търсенията на Quorthon, без които метълът не би бил това, което е днес. Макар че не намирам нищо лошо, когато някой създаде свой собствен отличаващ се почерк, и не прави грешката да го губи, без да има необходимост.